Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Б. при ЦУ на НАП срещу решение № 794/02.05.2017 г., постановено по адм. дело № 6/2016 г. по описа на Административен съд – гр. Б. в частта, с която е отменен по жалба на К. Б. А. като [фирма] с адрес на управление в [населено място] РА № Р-02000215001376-091-001/12.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Б., частично потвърден с решение № 315/15.12.2015 г. на същия директор за определен за внасяне ДДС за месец юни 2013 г. в размер на 4 511,50 лв. и лихви – 1 001,86 лв., както и за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2013 г. за сумата над 29 338,36 лв. до пълния размер от 123 583,51 лв. и лихви за сумата над 4 327,92 лв. до пълния размер от 18 034,74 лв. и за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. за пълния размер от 2 161,01 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са оплаквания срещу приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза, като съдът не бил допуснал допълнителна задача по искане на касационния жалбоподател за изясняване дали при изписване на всеки един строителен материал, такова количество е било налично в склада на търговеца. Друго оплакване, посочено в касационната жалба е за некредитиране от съда на техническата експертиза, изготвена в ревизионното производство и в заключението на която касаторът твърди, че е направен изчерпателен и детайлен анализ на изписаните строителни материали, вложените в обектите...