Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. Б., чрез пълномощника му адв. Т. Ч. против решение № 2733 от 21.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1988/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, I отделение, 5 състав, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане от 05.02.2016 г. на полицейски орган при 02 РУ - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че обжалваното разпореждане е издадено в изпълнение на възложени със закон функции на полицейския орган, също така извършването на непристойни действия не е доказано, не е отчетено, че разпореждането не съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и че разпоредителната му част не е ясно формулирана, не е посочен начинът за изпълнение на задълженията и липсва срок за изпълнение. Иска се отмяна на съдебното решение и на обжалваното разпореждане, както и присъждане на адвокатско възнаграждение и разноски.
Ответникът – полицейски орган при 02 РУ - СДВР не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване пред АССГ е разпореждане, издадено от полицейски орган при 02 РУ на СДВР на основание чл. 64 от ЗМВР, с което е разпоредено на С. Б. да спазва законите на Р. Б, да не нарушава обществения ред и да не извършва аморални действия на обществено място.
От представените по делото доказателства, които е обсъдил, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен полицейски орган, който видно от представеното удостоверение е назначен в група "Охрана на обществения ред" сектор "Охранителна полиция" при 02 РУ - СДВР, съответно с издаването на разпореждането е упражнено правомощие по закон, свързано с опазване на обществения ред. Съдът е приел, че е безспорно установено от доказателствата в административната преписка, че С. Б. е извършил непристойни действия - мастурбирал е пред касата в метростанция [наименование] в нетрезво състояние. Доказателствата в преписката са редовно събрани и имат доказателствена сила и пред съда, съответно при установените непристойни действия, правилно е разпоредено на лицето да не извършна подобни аморални действия, да спазва обществения ред и законите на страната. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактите по спора, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които подробно е обсъдил. Обоснован е изводът на съда, че жалбоподателят С. Б. е извършил непозволени и крайни от гледна точка на общоприетите в обществето норми за приличие и морал действия - мастурбиране на публично място. Правилно е отхвърлено възражението, че тези действия не е доказано да са извършени от жалбоподателя. Същите са установени от данните в докладната записка на младши инспектор У., осъществявал охрана в станцията на метрото, видял действията на Б. на екраните, предаващи в реално време записите от охранителните камери и заварил лицето със смъкнати панталони и изваден член, от показанията на свидетелката Т. - касиерка на касата, пред която са извършени и която непосредствено е възприела посочените действия, както и от докладната записка на инспектор К., който е бил изпратен на място по получения сигнал за нарушение на обществения ред. Съдът правилно е преценил и влязлото в сила решение № 850 от 16.02.2016 г. по НЧХД № 2277/2016 г. по описа на СРС, с което С. Б. е признат за виновен в това че на 05.02.2016 г. окоро 7.10 часа на метростанция [наименование] е извършил описаната непристойна проява. В тази връзка неоснователно е възражението в касационната жалба, че към момента на издаване на разпореждането, съпътстващите го документи са описвали противоречиви факти - сочело се е извършване на хулиганство по смисъла на чл. 325 от НК, т. е. изводите на съда са в противоречие със събраните доказателства. Обстоятелството, че към първоначалния момент на изясняване на случая, на деянието е дадена по-тежка квалификация е неотносим към неговото установяване. Извършването на непристойните действия на публично място, в присъствието на граждани - касиерката и дежурния по охраната на метростанцията полицай е безспорно установено. Видно от приложения протокол от с. з. по НЧХД № 2277/2016 г., Б. признава обстоятелствотото, че е извадил половия си член на публично място, макар да посочва друга причина - не мастурбация, а желание за уриниране, изграждайки защитната си позиция, с цел да омаловажи станалото. Сладва да се посочи и обстоятелството, че в деня на извършване на действията Б. е дал писмено обяснение, в което е посочил, че не си спомня какво се е случило на метростанцията, тъй като е изпил "голямо количество алкохол и трева". Едва в заседанието по делото пред СРС дава други обяснения, обслужващи защитата му, но дори и в тях признава изваждането на половия член на публично място.
Правилно съдът е приел, че не е налице нарушение на изискванията за форма по чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, и в частност тези по т. 3, тъй като в разпореждането са налице изискуемите задължителни реквизити, а правните и фактически основания за издаването на акта се съдържат в съпровождащите издаването му документи, намиращи се в административната преписка. Посоченото е допустимо и съгласно приетото в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 на Общото събрание на ГК на ВС, което не е загубило действието си. Няма пречка мотивите да се съдържат и да бъдат изложени допълнително, като в случая са постигнати целите, които законодателят преследва с изискването за мотивиране на акта - страната е наясно със съображенията за издаване на разпореждането и е възможен контрола за законосъобразност. В случая са ясни конкретните факти, въз основа на които полицейският орган е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия. Липсата на подробни мотиви в административен акт е санирано, тъй като фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в другите документи в административната преписка.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че не е установено разпореждането да е издадено във връзка с упражняване на провомощието опазване на обществения ред, както е приел първоинстанциония съд. Вярно е, че в разпореждането функциите по опазване на обществения ред са изразени чрез абревиатурата "ООР", но това не е пречка да се разбере смисъла на произнасянето на органа. Към момента на произнасяне, са били налице всички факти, налагащи издаването на оспореното разпореждане - нарушение на обществения ред, чрез извършване на непристойна проява на публично място, преустановена поради намесата на органите на реда и необходимост от предупреждение за неповтаряне на подобно действие занапред.
В касационната жалба се възразява и по отношение съдържанието на разпоредителната част на разпореждането. Вярно е, че първите две точки от разпоредителната част, съдържат общи задължения на правните субекти, които произтичат от законите и без да бъдат специално указвани от полицейските органи, но в третата точка са посочени конкретни задължения - въздържание от аморални действия на обществено място. Задължението е вменено с оглед непосредствено прекратеното преди това поведение на жалбоподателя, сериозно нарушаващо изискванията за приличие и приемливо поведение на публично място, което е конкретно установено по дата, час, място и изпълнително деяние, с оглед данните в административната преписка.
Неоснователно е възражението, че адресатът на акта е бил в невъзможност да разбере какво е дължимото поведение. Видно от саморъчното писмено обяснението на С. Б. по случая от 05.02.2016 г., същият е заявил, че съжалява за случилото се, т. е. същият е разполагал с достатъчно данни, за да извърши самооценка на поведението си.
Първоинстанционният съд, достигайки до извод за законосъобразност на издаденото от полицейски орган при 02 РУ - СДВР разпореждане е постановил правилно решение, като липсват твърдените в касационната жалба пороци - нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, които да обуславят отмяната му.
С оглед изхода на делото не се дължи присъждане на разноски в полза на касатора и адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2733 от 21.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1988/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, I отделение, 5 състав. Решението не подлежи на обжалване.