Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗМГО (ЗАКОН ЗЗД МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (ЗМГО).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Р. Б, подадена чрез процесуален представител юрк. Ш., против решение № 1465 от 08.03.2017 г., постановено по адм. дело № 3632/2016 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).

По поддържаните оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът иска отмяната му, решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу административния акт и присъждане на разноски. Счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 202 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), задължаваща съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с останалите доказателства по делото. Оспорва решаващия извод на съда за материална незаконосъобразност на обжалвания акт. Без да отрича съществуването на ниска степен на сходство между по-късната и по-ранната марки счита, че това не води автоматично до възможност потребителите да приемат, че въпросните стоки произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Не оспорва, че международната марка "[марка]" с рег. № [номер] е придобила отличителност на територията на Р. Б по отношение на стоките "гуми", но в противовес на използвания в марковата теория и практика принцип твърди, че в тази хипотеза ще бъде по-лесно за обикновения потребител да разграничи наложилият се знак от други сходни марки. Като излага допълнителни доводи в подкрепа на тезата си за неустановеност на елементите от фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, респ. за липса на непряко объркване на потребителите от сходството на противопоставените марки счита, че заключението на съда за незаконосъобразност на административният акт е неправилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – [фирма] ([фирма]), регистрирано...