Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби – едната от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (с предишно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране – ДКЕВР) гр. С., чрез процесуален представител и другата от [фирма] със седалище [населено място], подадена чрез процесуалния представител, срещу решение № 6977 от 13.11.2015 г., постановено по адм. д. № 2543/2015 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което по жалби на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] е отменено решение № ОУ-9/20.05.201З г. на ДКЕВР (с ново наименование КЕВР), с което одобрява предложените с вх. № Е-13-45-62/15.04.2013 г. от [фирма] „Общи условия за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на [фирма]“ приложение към това решение, които стават приложение неразделна част от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена за дейността „разпределение на електрическа енергия“ и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне по заявление с вх. № Е-13-45-62/21.09.2012 г. съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт и КЕВР е осъдена да заплати разноски по делото на жалбоподателите.

В касационната жалба на КЕВР се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано– касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК.Пстанционният съд неправилно бил приел, че обжалваният акт на КЕВР е общ административен акт, който подлежи на съдебен контрол, позовавайки се на влезли в сила съдебни актове на Върховния административен съд (ВАС). В определение № 8701/24.06.2014 г. по адм. д. № 6292/2014 г. на Петчленен състав на ВАС – I колегия и други било оставено в сила определение № 4441/01.04.2014 г. по адм. д. № 9733/2013 г. на ВАС, в което са изложени мотиви, че решение № ОУ-9/20.05.2013 г. на ДКЕВР е индивидуален административен акт. Твърди се, че права и законните интереси на жалбоподателите не са нарушени или застрашени, поради което същите нямат правен интерес да обжалват решението на ДКЕВР. В тази насока се позовава на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и практика на Конституционния съд на Р.Б.П постановяване на първоинстанционното решение, административният съд не се бил съобразил с разпоредбите на материалния закон, регламентиращи характера на конкретното производство, както и изложените доводи от страна на КЕВР. По тези съображения този касатор иска обезсилване, алтернативно отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени жалбите срещу решение № ОУ-9 от 20.05.2013 г. на КЕВР. Претендира и присъждане на разноски по делото. В проведено открито съдебно заседание юрк. М. прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение за адв.Т..

В касационната жалба на [фирма] са направени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решението не е добре мотивирано и е необосновано. Съдът неправилно бил приел, че решението на ДКЕВР не е мотивирано. Не било ясно, какви според съда доказателства е следвало да събере ДКЕВР. Счита, че са неправилни изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени жалбите срещу решение № ОУ-9 от 20.05.2013 г. на КЕВР, като неоснователни. Претендира разноски по делото.

Ответникът - [фирма], чрез адв. Т., е изразил становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК (л.172).

Ответникът - [фирма], чрез адв. М. е изразил становище за неоснователност на касационните жалби. Твърди прекомерност на разноските представени от адв. Ц..

Ответникът - [фирма], чрез адв. М. е изразил становище за неоснователност на касационните жалби. Твърди прекомерност на разноските представени от адв. Ц..

Ответникът - [фирма], чрез адв. М. е изразил становище за неоснователност на касационните жалби. Твърди прекомерност на разноските представени от адв. Ц..

Ответникът - [фирма], чрез адв. С. и Х. е изразил становище за неоснователност на касационните жалби. Твърди прекомерност на разноските представени от адв. Ц..

Ответникът - [фирма], чрез адв. С. и Х. е изразил становище за неоснователност на касационните жалби. Твърди прекомерност на разноските представени от адв. Ц..

Ответникът - [фирма], чрез адв. Т. е изразил становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски.

Ответникът - [фирма], чрез адв. М. е изразил становище за неоснователност на касационните жалби. Твърди прекомерност на разноските представени от адв. Ц..

Ответникът - [фирма], редовно призован, представлява се от адв. Т., надлежно упълномощен. Претендира разноски.

Ответникът - [фирма], чрез адв. Т. е изразил становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски.

Ответникът - [фирма], чрез адв. Т. е изразил становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски.

Ответникът - [фирма], чрез адв. М. е изразил становище за неоснователност на касационните жалби. Твърди прекомерност на разноските представени от адв. Ц..

Ответникът - [фирма], чрез адв. М. е изразил становище за неоснователност на касационните жалби. Твърди прекомерност на разноските представени от адв. Ц..

Ответникът - [фирма], чрез адв. М. е изразил становище за неоснователност на касационните жалби. Твърди прекомерност на разноските представени от адв. Ц..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Становището на прокурора, представляващ ВАП е за необоснованост на извода за липса на мотиви в оспореното решение на ДКЕВР, както и за неправилност на извода му за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на обществено обсъждане и неспазване на чл.14, ал.3 и 4 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА). Според прокурора, съдът не е обсъдил и не е изложил мотиви относно противоположните доводи на страните за несъответствие на приетите с оспореното решение на КЕВР ОУ с конкретно цитирани нормативни разпоредби. Становището на прокурора е след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

Върховният административен съд преценява касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността им приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалби на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] срещу решение № ОУ-9/20.05.201З г. на ДКЕВР (с ново наименование КЕВР), с което одобрява предложените с вх. № Е-13-45-62/15.04.2013 г. от [фирма] „Общи условия за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на [фирма] приложение към това решение, които стават приложение неразделна част от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена за дейността „разпределение на електрическа енергия“.

От административния съд е установено, че административното производство е започнало във връзка с подадено заявление вх. № Е-13-45-62/21.09.2012 г. от [фирма] /до 10.09.2012г. [фирма]; справка във водения от Агенцията по вписванията Търговски регистър/, въз основа на което е образувана административна преписка № 46/2012 г. по описа на КЕВР. Представени са за одобряване Общи условия (ОУ) за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на дружеството.

Установено е, че са представени доказателства за начина на оповестяване на проекта на общите условия по чл. 91, ал. 1 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ отм. , както и че са отправяни покани до представители на заинтересовани организации на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници за участие в публичното обсъждане на проекта. Установено е провеждането на публично обсъждане на 11.06.2012г. в [населено място], на което са представени становища и бележки по проекта, с предложения за редакция по конкретни текстове. Изготвено е становище, с което [фирма] мотивира кои от предложените промени в проекта не приема и кои приема. Съдът е установил, че приетите предложения са одобрени в окончателния проект на ОУ, представен за одобрение от регулаторния орган /решение на Управителния съвет на [фирма] от 18.09.2012 г./.

Съдът е установил, че по делото е представен доклад от работната група, сформирана по заявлението на [фирма], който съдържал и указания за изменение на проекта на ОУ с оглед неговото съответствие със ЗЕВИ и подзаконовите актове по неговото прилагане. Предложено е от работната група на КЕВР да приеме доклада, да насрочи открито заседание за разглеждане на заявлението с участие на представители на заявителя, както и да бъдат публикувани датата, часът и мястото на заседанието на интернет страницата на регулаторния орган.

Установено е, че на 14.01.2013г. е проведено закрито заседание на КЕВР, на което е приет докладът и е насрочен за разглеждане проектът на ОУ на открито заседание на 25.01.2013г., което е проведено на посочената дата, на което е разгледан докладът на работната група. Приложени към преписката са становища на участващите в административното производство страни.

Установено е, че на 08.04.201З г. е проведено закрито заседание на КЕВР, чиито резултати са обективирани в протокол № 47 от същата дата. С решение от същата дата - решение № ОУ-4/08.04.2013г. КЕВР дава задължителни указания на [фирма] да измени и допълни проекта на ОУ с оглед осигуряване на съответствие с нормативните изисквания и на равенство между страните.

Съдът е констатирал, че с писмо вх. № Е-13-48-62/15.04.2013г. дружеството е представило преработен проект на ОУ, с който е изпълнило указанията, обективирани в Решение № ОУ-4/08.04.2013г.

На 20.05.201З г. е проведено закрито заседание, по време на което на основание чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕВИ и чл. 139, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3/21.03.2013 г. КЕВР одобрява предложените с вх. № Е-13-45-62/15.04.201З г. от [фирма] „Общи условия за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на [фирма]“ приложение към това решение, които стават приложение неразделна част от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена за дейността „разпределение на електрическа енергия“ /т. 8 от протокол № 62/20.05.2013 г.; приложение № 1 към делото/. Резултатите са обективирани в оспореното Решение № ОУ-9/20.05.2013г. Решението е получено от неговия адресат [фирма] на 28.05.2013 г. /приложение № 1 към делото/.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи:

Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, тъй като е разгледано на заседание на комисията, на което е имало необходимия кворум за провеждането му и е прието при необходимото мнозинство от състава на Комисията. Посочил е, че съобразно действаща към момента на приемането му редакция на чл.35, ал.1 от Устройствения правилник на ДКЕВР, решението е подписано от председателя ни секретаря на Комисията.

За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е счел че решението на ДКЕВР представлява общ административен акт въз основа на определение № 2925/17.03.2015 г. по адм. д. № 9620/2013 г. на ВАС, четвърто отделение, с което производството по присъединените за съвместно разглеждане на жалбите е прекратено, а делото - изпратено по подсъдност на Административен съд София-град. Съдът е приел, че жалбоподателите са засегнати от решението на ДКЕВР, въпреки, че не са посочени в административния акт. За тях е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на общия административен акт - Решение № ОУ-9/20.05.2013г. на КЕВР, а не на одобрените с него „Общи условия за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на [фирма]“, като за този свой извод се е позовал на съдебна практика на ВАС. Съдът е приел също така, че жалбите срещу общия административен акт са подадени в срок.

Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, тъй като е разгледано на заседание на комисията, на което е имало необходимия кворум за провеждането му и е прието при необходимото мнозинство от състава на Комисията. Посочил е, че съобразно действаща към момента на приемането му редакция на чл.35, ал.1 от Устройствения правилник на ДКЕВР, решението е подписано от председателя ни секретаря на Комисията.

За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като не са спазени изискванията за форма и съдържание. Прието е, че в административния акт липсват мотиви. Съдът е счел също така, че в случая не е спазена и процедурата по издаването на акта, защото е ограничено правото на заинтересованите лица да заявят своите становища и обективират твърдения, включително и да представят допустимите, необходими и относими към спора доказателства. Съдът е приел, че административният орган не е събрал необходимите доказателства, от които да се изведе обективно осъществилата се фактическа обстановка, поради което, КЕВР се е произнесла в противоречие с изискването за мотивираност на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не е проведено обществено обсъждане съгласно чл. 14 от ЗЕ, общ закон по отношение на ЗЕВИ, които разпоредби препращат и към УП на КЕВР, действал до 12.06.2015 година.

На следващо място е посочено, че при издаването на спорният административен акт не е спазена процедурата по издаването на акта, по-конкретно не е проведено обществено обсъждане съгласно чл. 14 ЗЕ, действал до 12.06.2015 г., с което е ограничено правото на заинтересованите лица да изразят становища и обективират твърдения, включително и да представят допустимите, необходими и относими към спора доказателства. Също така, съдът е приел, че ДКЕВР не е обсъдила със заинтересованите лица основните принципи, заложени в проекта за изменение на ОУ, не е осигурила възможност на заинтересованите лица да се запознаят с него, нито пък да представят своите становища. Приел е и, че не са налице доказателства за проведена процедура по обществено обсъждане по чл. 44, ал. 3, вр. чл. 46 и сл. от УП отм. , Формиран е извод от съда, че при издаването на оспорения акт не са спазени разпоредбите на чл. 65 и сл. АПК, относими към издаването на общи административни актове и приложими субсидиарно при липсата на изрична уредба в специалния закон, какъвто е ЗЕ и ЗЕВИ. С оглед допуснатите нарушения съдът е отменил решението и е върнал преписката на КЕВР със задължително указание за ново произнасяне по заявлението, съобразно дадените задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона.

Върховният административен съд в настоящия тричленен съдебен състав преценява следното по касационните жалби, с които е сезиран:

По жалбата на КЕВР относно твърдението за недопустимост на съдебното решение:

Неоснователно е оплакването на този касатор за недопустимост на съдебното решение. В съответствие с разпоредбата на чл. 224 АПК, административният съд се е съобразил с определенията на 5-членните състави на ВАС (№ 9033/30.06.2014г. по адм. д.№ 8248/14г.; №9559/08.07.2014г. по адм. д.№ 5669/14г.; № 8080/13.06.2014г. по адм. д.№ 5898/14г.; №14196/27.11.14г. по адм. д.№ 14325/14г.; №9305/03.07.14г. по адм. д.№ 7562/14г.; №6673/19.05.2014г. по адм. д.№ 5663/14г.; № 9301/3.07.14г. по адм. д.№ 6417/14г.; № 7501/3.06.14г. по адм. д.№ 5897/14г.; № 8301/18.06.14г. по адм. д.№ 6419/14г. и № 11109/23.09.14г. по адм. д.№ 10489/14г.), с които е прието, че жалбоподателите пред АССГ по конкретните дела имат правен интерес от оспорването на въпросния общ административен акт. По адм. д.№ 9728/13г. по описа на ВАС, 4-то отд., образувано по жалбата на [фирма] не е налице произнасяне с нарочно определение по допустимостта на производството, респективно не е налице произнасяне на 5-членен съдебен състав на ВАС по този въпрос, но както по другите дела, така и по това, административният съд правилно е приел, че всички жалбоподатели обосновават интереса си с представените по делото разрешения за ползване на ветровите електроцентрали и със сключените договори с [фирма] за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия.

Действително е налице противоречива практика на ВАС по въпроса за наличието на правен интерес от обжалването на решението на КЕВР, с което се одобряват общи условия и за други лица, извън вносителите им, както и относно характера на акта на КЕВР. Настоящият съдебен състав споделя по тези въпроси становището, застъпено от 5-члените съдебни състави на ВАС, чиито определения се цитираха по-горе.

В съдебната практика и в доктрината се приема, че правният интерес трябва да присъства не само при подаването на жалбата, но и през целия процес и при решаване на делото. Касационният съдебен състав констатира, че ветрогенераторите, които ползват по-голямата част от жалбоподателите ( [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]) се намират на територията на [община]. На съда е служебно известно решение от 14 януари 2016г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело С-141/14, с което в производство по чл.258 ДФЕС, СЕС е установил, че държавата ни, не е изпълнила редица задължения, произтичащи от Директивата за птиците, Директивата за местообитанията и Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно оценката за въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. Едни от задълженията, чието неизпълнение СЕС е установил са, че като е одобрила определени проекти за вятърни генератори на територията на ОВМ „Калиакра“, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като СЗЗ, и като не е оценила по подходящ начин кумулативния ефект на тези проекти и въпреки това е разрешила осъществяването на определен проект за вятърни генератори, държавата ни не е изпълнила задълженията си по чл.4, параграф 4 от Директивата за птиците и чл.4, параграф 2 и 3 и чл.2, параграф 1 от Директива 2011/92.

Във връзка с постановеното решение от СЕС и по аргумент от 260, параграф 1 от ДФЕС, държавата ни е длъжна да предприеме мерки за изпълнение на решението на СЕС.

В конкретния случай за поддържане на интереса от оспорването на общия административен акт за жалбоподателите или за една част от тях е от значение, дали те продължават да експлоатират ветрогенараторите, за които им е разрешено ползването.

По делото, не са наведени доводи от касаторите, че ветрогенераторите, експлоатирани от жалбоподателите или една част от тях се намират в ОВМ „Калиакра“ и спрямо тях са предприети мерки от компетентните публични органи, които са довели до прекратяване на дейността им. При липсата на такива доводи, съдът приема, че експлоатацията на въпросните ветрогенератори от жалбоподателите продължава и към настоящия момент, което обуславя и интереса им от оспорване на процесния общ административен акт.

По жалбите на КЕВР и [фирма] относно правилността на обжалваното решение:

Касационния съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат, но не споделя всичките съображения, изтъкнати от първоинстанционния съд.

Необоснован и неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че по заявлението на [фирма] не е проведено обществено обсъждане. Изводът е необоснован, тъй като в решението си съдът констатира, че е проведена процедурата по публично обсъждане на проекта за общи условия, предвидена, както в действащата Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката ( чл.128 ), така и в отменената, но действаща към момента на провеждането му Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката (чл.91).

Съгласно чл.69 АПК общественото обсъждане е само една от формите на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общи административни актове. Измежду останалите нормативно установени форми са - писмени предложения и възражения, както и участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен. В конкретния случай, както се посочи по-горе е проведено публично обсъждане в рамките на което са получени и писмени становища с конкретни възражения и предложения по редица текстове от предложените общи условия. Също така в откритото заседание, проведено от КЕВР по преписката, образувана по заявлението на [фирма] са били поканени и са участвали заинтересовани лица, които също са представили писмени становища по доклада на работната група, с конкретни предложения. При тези данни по делото и съобразно предвиденото в чл.69 АПК следва изводът, че в производството по приемането на въпросните ОУ обективно е предоставена възможност за всички заинтересовани лица да заявят становища по проекта за ОУ.

Обоснован и верен е другият решаващ извод на административния съд, а именно, че административният орган не е изложил мотиви по всички спорни въпроси във връзка със съдържанието на общите условия. До това нарушение, Комисията е стигнала в резултат на допуснато от нея и друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на представените становищата на заинтересованите страни, които са участвали с такива в процедурата по обсъждането на ОУ и тази, развила се пред Комисията преди одобряването им.

От документите в административната преписка се установява, че както в процедурата по публично обсъждане, така и в производството пред Комисията са постъпили писмени становища от заинтересовани лица. Становищата са подробни и касаят множество текстове от предложените общи условия. От съдържанието на оспореното решение, както и от съдържанието на предхождащите го документи, съставени в рамките на процедурата пред Комисията, не стават ясни съображенията на Комисията по всички точки от постъпилите становища – кои от предложенията и възраженията в становищата се отхвърлят и защо, и кои от тях се приемат. Съгласно чл.71 АПК, административният орган е длъжен да обсъди предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и организации преди да издаде общия административен акт. В оспореното пред съда решение на ДКЕВР е записано изречението „След запознаване и анализ на горепосочените писмени становища по повод представения проект на Общите условия…“, но нито в решението, нито в предхождащите го документи ( доклад на работната група, протоколи от проведени закрити и открито заседания, както и предходно решение на Комисията, с което дава указания на вносителя на общите условия) се намира съдържанието на това обсъждане и анализ, от което да става ясно – какви са предложенията и възраженията, по кои текстове и какво е становището на Комисията по тези предложения и възражения. Липсата на документ с подобно съдържание прави необоснована констатацията в оспореното решение за извършен анализ на постъпилите писмени становища.

От съдържанието на жалбите, с които е сезиран административния съд се установява, че конкретните оплаквания на жалбоподателите са свързани с липсата в Общите условия на предвидени конкретни изисквания за представяне на оценка на потенциала по чл.19, ал.1 от ЗЕВИ; незаконосъобразно разширяване на случаите в чл.30, ал.2 и чл.34 от ОУ, в които [фирма] може де прекъсва или ограничава производствения режим на енергийния обект, без да носи отговорност пред производителя; липсата на проверка от страна на Комисията относно условието ОУ да осигуряват равнопоставеност на страните по договора с твърдения, че различни клаузи от тях (чл.30, ал.2, чл.34, чл.37, 38, 39) поставят производителите на ел. енергия от възобновяеми източници в неравнопоставено положение. Част от тези оплаквания са направени като възражения от участвалите пред Комисията заинтересовани лица. Така например от изказването на г-н Д., представител на [фирма] по време на откритото заседание на Комисията, проведено на 25.01.2013 г. е видно, че се настоява за баланс на итересите на двете страни – производител-разпределителна компания и за по-голяма равнопоставеност. Възражения по текстовете на чл.34, 37, 38, 39 са направени в депозираните писмени становища, за които липсват данни да са обсъдени от Комисията, както и липсват данни за съображенията й поради които тези възражения не са приети.

В оспореното решение е направен извод, че са налице законовите изисквания за одобряване на предложените от [фирма] общи условия, който обаче е неподкрепен с изложени съображения, от които да става ясно, защо комисията е приела, че в ОУ е налице задължителното съдържание по чл.137 от Наредба №3 /13г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, както и че е изпълнено изискването за осигуряване на равнопоставеност.

Само за изчерпателност следва да се посочи, че оспореното решение на Комисията е подписано „за главен секретар“ от С. Г., като е посочено, че това е станало съгласно заповед № З-ОХ-43/20.05.2013г. Тази заповед не е представена от ответника и не се съдържа в преписката. Поради непредставянето й, както и поради непредставянето на доказателства за отсъствието на главния секретар на 20.05.2013г., не може да се приеме, че решението съдържа подпис на главния секретар или на лице, което е определено от председателя на Комисията за изпълняващо функциите на главен секретар, поради отсъствието на последния.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го остави в сила.

По отговорността за разноските, направени в касационното производство: С оглед изхода на спора в касационното производство, ответниците по касационните жалби имат право на разноските, направени за тази инстанция. Такива са поискани от адв. Т., който представя и списък на разноските, направени от ответника – [фирма]. Искането за присъждането им е направено своевременно. По делото са представени доказателства за реалното плащане на сумите за осъществената адвокатска защита – фактура № 0000004026/30.12.2015г.; преводно нареждане за кредитен превод от 28.01.2016г. ( лист 174 от делото, образувано пред касационната инстанция), както и извлечение от разплащателна сметка на адвокатско дружество [ЮЛ] към 29.01.2016г. видно от което е, че по сметката е постъпила сумата по преводното нареждане. Тоест, налице са предпоставките за присъждане на направените разноски за адвокатска защита от този ответник, които съобразно посочената фактура са в общ размер на 8747,16 лева.

Пълномощникът на касатора – КЕВР в съдебното заседание, проведено на 06.03.2017г. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Т..

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява възражението за основателно. Производството пред касационната инстанция не се отличава с фактическа сложност. От друга страна, видно от фактурата, издадена във връзка с предоставената адвокатска услуга е, че сумите по нея са определени за отговори на касационните жалби, по които е образувано настоящото дело. И в двата отговора се препраща към аргументи, посочени в жалбата на дружеството пред АССГ и изтъкнати в проведеното съдебно заседание пред първоинстанционния съд, за която инстанция на дружеството са присъдени разноски с решението на АССГ. По тези съображения, на ответника [фирма] следва да се присъдят разноски за адвокатска защита в по-нисък от поискания размер, а именно 4 000 лева, които следва да бъдат заплатени от касаторите по равно.

По тези съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6977 от 13.11.2015 г., постановено по адм. д. № 2543/2015 г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране и [фирма] да заплатят на [фирма] по равно направените от дружеството разноски за адвокатска защита в касационното производство в общ размер на 4000 ( четири хиляди ) лева.

Решението е окончателно.