Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Л. К. против решение № 2005 / 24.03.2017 г. по адм. дело № 916 / 2017 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 2005 / 24.03.2017 г. по адм. дело № 916 / 2017 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на С. Л. К., от [населено място] срещу заповед № ЗСУ – 13 / 10.01.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин в частта, в която е определен срок за настаняване на лицето в Център за временно настаняване „Св. Димитър“ –[жк]. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.

По делото е установено, че със заповед № ЗСУ – 13 / 10.01.2017 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Люлин на основание чл. 40а, ал.1 ППЗСП във връзка...