Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП срещу Решение № 360 от 24.11.2016 г. по адм. дело № 234/2016 г. по описа на Административен съд В. Т в частта, в която по жалба на Й. С. Й. с [фирма] е отменен Ревизионен акт № Р – 04001515002830-091-001 от 22.12.2015 г., потвърден с Решение № 85 от 11.03.2016 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. В. Т в частта относно установени допълнителни задължения: - по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2009 г., м.01, м.02, м.03,м.06,м.09,м.11,м.12.2010 г., м.06,м.07,м.08.2011 г., м.06.,м.07.2013 г. и м.03.2014 г. относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] общо в размер на 11 723,79 лева и съответни лихви; - по ЗДДФЛ относно данък по чл.48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2013 г. и 2014 г. общо в размер на 21 267,39 лева и съответни лихви; - по КСО и ЗЗО относно определени допълнително изравнителни вноски за самоосигуряващо се лице за 2009 г., 2011 г., 2013 г. и 2014 г. за ДОО общо в размер на 5367,54 лева и съответни лихви и за здраво осигуряване общо в размер на 2393,61 лева и съответни лихви.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на АСВТ за доказаност на реалното извършване на процесните доставки на газ пропан бутан по фактурите, издадени от [фирма], като поддържа, че съдът е извършил неправилен анализ на доказателствата по делото и е приел за неуспешно оспорването на фактурите и приемо-предавателните протоколи от данъчната администрация. Излага подробни доводи за наличие на...