Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Б.д, против решение № 184 от 09.02.2017 г., постановено по адм. д. № 774 по описа за 2016 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменено решение № 1040-01-64 / 28.11.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград и потвърдените с него задължителни предписания с № ЗД-1-01-00184850 / 14.10.2016 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Благоевград.

Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във вр. с чл. 140, ал. 4 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ) и чл. 7 от Закон за Търговския регистър (ЗТР) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. [] със седалище и адрес на управление в [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Благоевград е решение № 1040-01-64 от 28.11.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Б.д и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-01-00184850 от 14.10.2016 г., дадени от контролен орган в ТП на НОИ - Благоевград на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] е задължено за следното: да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Д. В. А. за периода 01.07.2015 г. – 11.11.2015 г. и да подаде данните за същото лице и същия период в т. 12 "Вид осигурен" – 14 – за работещите без трудови правоотношения.

За да отмени оспорените актове, Административен съд – Благоевград е приел, че лице, за което няма данни, че е избрано от общото събрание и което не е вписано в търговския регистър, може да упражнява трудова дейност като управител на търговско дружество, съответно, че подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.

Така постановеното решение е необосновано и в нарушение на материалния закон.

На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, в сила през процесния период, на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс подлежат следните лица: управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.

Органите на управление на дружеството с ограничена отговорност и техните правомощия са предмет на правната регулация, съдържаща се в глава тринадесета, раздел трети на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ). С чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ е предвидено е, че управителят на дружеството се избира от общото събрание, което определя и възнаграждението му. Съгласно чл. 141, ал. 1 от ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, а съгласно ал. 2 – представлява дружеството.

На основание чл. 140, ал. 1 от ТЗ решенията на общото събрание, които се отнасят до вписванията по чл. 119, ал. 2, сред които е назначаването на управител, трябва да бъдат вписани в търговския регистър. По силата на ал. 4 изборът и освобождаването на управителя имат действие от вписването им в търговския регистър. За вписване на името на управителя в търговския регистър се изисква от него да представи нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 от ТЗ). По силата на чл. 141, ал. 6 от ТЗ овластяването и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им.

Цитираните разпоредби са с императивен характер. За да може да упражнява управленческите и представителните функции, разписани в чл. 141 от ТЗ, управителят трябва да бъде вписан в търговския регистър. Вписването има конститутивно действие и е елемент от фактическия състав на избора на общото събрание, пораждащ действието му. Вписването на името на управителя е от значение за правоотношенията с трети за дружеството лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с НОИ (в същия смисъл решение №6296 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2842/2017 г., VI о.).

В разглеждания случай от съществено значение е фактът, че по делото не е представено решение по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ, прието от общото събрание от седем съдружници в [фирма], за избор на Д. В. А. за управител и за определяне на възнаграждението й. В административната преписка се съдържа договор за управление, сключен на 01.07.2015 г., между един от тримата вписани управители на [фирма] и Д. В. А., но решение на общото събрание за избор не е посочено. Безспорен е и фактът, че лицето не е било вписано в търговския регистър като управител. Лице, което не е овластено от общото събрание и не е вписано в търговския регистър, не може да упражнява трудова дейност по смисъла на чл. 10 от КСО като управител на търговско дружество, включваща управленчески и представителни функции и като правна последица – да подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.

Като е приел, че оспорените предписания са незаконосъобразни и ги е отменил, Административен съд – Благоевград е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна.

Следва да бъде уважено искането на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 184 от 09.02.2017 г., постановено по адм. д. № 774 по описа за 2016 г. на Административен съд - Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] против решение № 1040-01-64 от 28.11.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Б.д и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-01-00184850 от 14.10.2016 г.

ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.