Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- София област против решение № 1022 от 10.11.2016 г. по адм. дело № 27/2016 г. на Административен съд София област, с което е отменено решение №1012-22-62#1 от 20.11.2015г. на Директора на ТП на НОИ София област, и потвърденото с него разпореждане №МП-03-31411#4/23.06.2015г., и преписката е изпратена на ТП но НОИ София област за ново произнасяне, съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - А. Г. Я. не е изразил становище във връзка с оплакванията.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София област е отменил решение №1012-22-62#1 от 20.11.2015г. на Директора на ТП на НОИ София област, и потвърденото с него разпореждане №МП-03-31411#4/23.06.2015г. на началник на „ОП“ при ТП на НОИ София-област, с което е отказано да бъде изменена лична пенсия на А. Г. Я., от [населено място], за осигурителен стаж и възраст, и преписката е изпратена на ТП но НОИ София област за ново произнасяне, съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение съдът е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Приел е също, че в настоящия случай няма данни административния орган да е изпълнил задълженията по чл.40 от НПОС с оглед установяване релевантния трудов и осигурителен стаж на Я.. Нито в оспореното решение, нито в разпореждане №МП-03-31411#4/23.06.2015г. са обсъдени представените от него писмени доказателства в хода на административното производство. Не са установява по делото да са дадени указания до Я. от административния орган по реда на чл.36 АПК. Решение е правилно.

Установено е от фактическа страна, че с разпореждане № [ЕГН]/13.02.1015г. на ТП на НОИ София област, на Я. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по заявление от 18.12.2014г., при навършена възраст 58г. и 8м. и осигурителен стаж от първа категория труд и по 104, ал.2 от КСО 7г. 08м. и 01дни, от втора категория труд 9г. 03м. и 16 дни, и осигурителен стаж от трета категория труд 18г., 01м. и 16 дни. На основание чл.104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд 42г. 06м. и 10 дни. Пенсията е отпусната в минимален размер съгласно чл.70, ал.7 КСО. В разпореждането е записано, че осигурителният стаж за периода 01.01.1982г.-12.10.1996г. от [фирма] не е зачетен поради образувана проверка на осигурителя. С разпореждане №МП-03-31411#4/23.06.2015г. на началник ОП към ТП на НОИ София област, на Я. е отказано да бъде изменена личната пенсия за осигурителен стаж в действителен размер, с мотив, че представените по чл. 40 от НПОС удостоверения УП-3 №295-6/02.05.2003г. и УП-2 №295-5/02.05.2003г. не са редовни документи, тъй като съдържат реквизит БУЛСТАТ, каквото изискване съществува от 2011 г., и същите не могат да удостоверяват осигурителния стаж и доход. Същите не следвало да се вземат предвид при преценяване размера и правото на пенсия на лицето. Разпореждането е оспорено пред директора на ТП на НОИ София област, който с Решение №1012-22-62#1 от 20.11.2015г. го е оставил в сила.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза за периода 01.11.1982г.-12.10.1986г. Я. е бил работник в леярен цех на [фирма] и като такъв е бил осигуряван през цялото време и дължимите осигуровки от 47% върху БТВ са внасяни от държавната фирма в бюджета на НОИ. Я. фигурира в приетите разплащателни ведомости при проверка в НОИ.

Спорът в процесния случай е относно осигурителния стаж на Я. от първа категория труд, във връзка с категорията труд, положен за периода 01.01.1982г.-12.10.1986г. в [фирма] на длъжността „работник на формировъчни смеси в леярен цех“, с оглед изискванията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО лицето да е работило 10 години при условията на първа категория. [фирма] е правоприемник на [фирма], която от своя страна е правоприемник на [фирма][населено място].

Съдът е разгледал по същество жалбата, като е отменил решението. Правилно е приел, че административният орган е нарушил разпоредбите за служебното начало, според които е длъжен да установи служебно всички факти от значение за правилното разрешаване на случая. Следвало е да се преценят всички представени доказателства относими към спорния период, като се укаже и на Я., че следва да представи намиращите се в него доказателства, включително и, че представените не могат да бъдат ценени по причините, обосновали отказа, с което да съдейства на молителя при упражняване на материалните и процесуалните му права. Цитираните факти и обстоятелства от вещото лице също не са проверени от административния орган в хода на проведеното административно производство по заявлението на жалбоподателя, за да бъде установен релевантния стаж на Я., включително отразения такъв в удостоверения УП-3 №295-6/02.05.2003г. и УП-2 №295-5/02.05.2003г. При липса на такова поведение в административния орган правилно съдът е отменил решението и върнал преписката за извършване на неободимите процесуални действия по установяване на фактите в административното призводство, тяхната преценка и постановяване на решение за разрешаване на случая.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 АПК административния орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица и оказва процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производство - чл. 9, ал. 4 АПК. Тази разпоредба е израз на служебното начало в административното производство развит и в чл. 35 АПК, според който индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Също така според чл. 36, ал. 1 АПК доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, а страните съгласно чл. 36, ал. 2 АПК са длъжни да съдействат на органа при събирането на доказателства, като са длъжни да представят тези които се намират в тях и не се намират при административния орган. При тази нормативна уредба на служебното начало съдът правилно е приел, че е налице нарушение на административно производствените правила. Едностранчивото обсъждане на отделни доказателства, без връзката им с останалите и преценката в тяхната съвкупност не е изпълнение на служебното начало. Следвало е да се дадат указания и да се извършат процесуални действия по събирането на годни доказателства в кръга на допустимите в чл. 40 НПОС, При констатациите на съда за пропуски в служебното начала е постановено правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1022 от 10.11.2016 г. по адм. дело № 27/2016 г. на Административен съд София област. Решението не подлежи на обжалване.