Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А. М. от [населено място], срещу Решение № 1870 от 04.10.2016 г. по адм. дело № 1460/2016 г. по описа на Административен съд – Варна.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалният закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяването на ново, с което да се отмени обжалваният административен акт.
Ответната страна - Началникът на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Варна – не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Безспорно между страните е установено, че г-н М. е притежавал МПС марка ОПЕЛ, модел ОМЕГА, тип Седан, цвят черен, с рег. [рег. номер на МПС], С нотариално заверена декларация от 04.04.2016 г. е декларирал, че се отказва от собствеността върху описания автомобил, като на 13.04.2016 г. е депозирал молба с вх. № УРИ:[ номер] в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ гр. В. с искане „да бъде прекратена регистрацията/да разпоредите снемането от отчет“ на МПС марка ОПЕЛ, модел ОМЕГА, тип Седан, цвят черен, с рег. [рег. номер на МПС], Към молбата е приложил декларацията за отказ от собственост и пълномощно.
На 14.04.2016 г. Началник сектор ПП при ОДМВР гр. В. издал по молбата писмо, с което е отказъл да извърши исканата услуга. В мотивите към отказа е изложено, че декларирания отказ от собственост върху процесното МПС не е достатъчен за да бъде прекратена регистрацията на автомобила и същия да бъде свален от отчет. Посочено е, че реда за това е разписан в ЗДП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата) и едва след като молителя изпълни особените изисквания, респективно представи необходимите документи, регистрацията на автомобила може да бъде прекратена, респективно услугата извършена.
Срещу посоченото писмо е депозирана жалба, чрез органа до АС Варна, който е квалифицирал и разгледал спора по реда на чл. 145, ал. 2, т.3 АПК, приемайки, че процесното писмо представлява административен акт в хипотезата на чл.21, ал.3 АПК - отказ да се издаде документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Съдът е посочил, че освен заявление за прекратяване на регистрация, собственикът е длъжен да представи пред административния орган документите на автомобила, регистрационните табели, както и други документи описани изчерпателно в ЗДвП и Наредбата, в зависимост от основанието на което се иска прекратяване на регистрацията, като тези задължения не са изпълнени от жалбоподателя.
Поради това и като е установил наличието на специално предвиден ред за прекратяване на регистрация на моторни превозни средства, съобразно чл.143 ЗДвП, вр. чл. 18 и чл.18а от Наредбата, съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно.
С процесното писмо органът е формирал ясно изразен отказ да извърши исканата услуга, като посочените от него правни и фактически основания обосновават законосъобразността на обжалвания акт. Условията, реда и предпоставките за прекратяване на регистрация на ППС са разписани в чл.143, ал.6 ЗДвП (в приложимата редакция преди изменението ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), вр. чл.18 и сл. от горецитираната Наредба. При прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл.18, т.1 Наредбата, по инициатива на собственика, същият следва да представи освен заявление за прекратяване и табелите с регистрационните номера, както и документи, че въпросното ППС е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи.
В процесният казус жалбоподателят не е изпълнил законовите изисквания. В този смисъл органът нито може да установи на какво основание следва да бъде прекратена регистрацията, нито, че въпросното ППС е регистрирано в друга държава или действително ще престане да се движи по пътищата, както правилно е приел АС Варна. В такава хипотеза органът не разполага с правомощие да постанови друго освен отказ.
В този смисъл и противно на твърденията на касатора първоинстанционният съд е осъществил пълен съдебен контрол съобразно текста на чл. 168 ал.1 АПК и в частност – изводите му за правопораждащ ефект на постановения акт, наличието на компетентност на издалия го орган, при спазване на административно-производствената процедура, в съответствие с изискването за форма и съдържание на акта и съответствие с материалния закон.
Процесният акт по никакъв начин не обективира намеса в правото на собственост, така, че да се приеме за обосновано и възражението на касатора за нарушение на чл.99 от ЗС (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА). От момента на регистрацията и пускане в движение на пътно превозно средство, неговият собственик става част от широка съвкупност от правоотношения възникващи във връзка с цялостната регламентация на реда и условията за движение по пътищата. И макар преустановяването на тези правоотношения да е едностранен акт, по волята на собственика, то същият следва да даде ясни доказателства на компетентните органи, че същите, по неговата воля, са десезирани занапред да упражняват контролно-надзорните си правомощия и задължения по отношение на статута и изискванията към процесния лек автомобил. Именно това е и целта на посочените в нормата на чл.143, ал.6 ЗДвП (в приложимата редакция), вр. чл.18 и сл. от Наредбата, изисквания за представяне на конкретни документи.
Неизпълнението им, води закономерно до постановяване на отказ за снемане от отчет, респективно прекратяване на регистрацията. Отказ от собственост е абсолютно право, но не и самоволно действие. За да настъпи ефект от него и по отношение на държавата, с оглед обекта на собственост, законодателят е въвел конкретни изисквания, чието неспазване не може да породи целения правен ефект. Противно на изложеното от касатора, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства единствено в хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, която в случая не е налице.
Като е съобразил дотук изложените обстоятелства, АС Варна е постановил законосъобразен съдебен акт.
Поради това и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1870 от 04.10.2016 г. по адм. дело № 1460/2016 г. по описа на Административен съд – Варна. Решението е окончателно.