Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Х. Й. А. от [населено място] срещу Решение № 785 от 16.05.2017 г. по адм. дело № 927/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 17-0281-000146 от 24.02.2017 г. на началника на Районно управление – Карлово, при О. Д на МВР – Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка – отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”.
Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност, допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяната му.
Ответната страна - Началникът на Районно управление - Карлово при ОДМВР – Пловдив не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура да заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да отхвърли жалбата на Х. Й. А. срещу Заповед № 17-0281-000146 от 24.02.2017 г. на началника на Районно управление – Карлово, при О. Д на МВР – Пловдив, АС – Пловдив е установил, че на 23.02.2017 г., около 19:20 ч. е извършена проверка от служители в РУ - Карлово при ОД на ”МВР”- Пловдив, на [улица], [населено място]. В рамките на проверката е установено, че жалбоподателят управлява в посока запад – изток лек автомобил, марка “О. К”, с рег. [рег. номер на МПС] - чужда собственост. Прието е за установено, че А. управлява автомобила, след като е лишен от правото да управлява МПС по административен ред. Направена му е проверка с техническо средство, - полеви тест дрегер “Drug Check 3000”, с Ref №8325554 и Lot №ARJJ-0113, при което е отчетено, че последният управлява автомобила след употреба и под въздействието на упойващо вещество - марихуана (тетрахидроканабинол (ТНС)). Прието е за установено, че управляваният от А. автомобил не е представен на технически преглед през 2015 г. Издаден му е талон за медицинско изследване с №0018848, който талон не е приложен по преписката, изпратена в съда. За установеното в рамките на проверката И. Т. - младши автоконтрольор в РУ - Карлово при ОД на “МВР”- Пловдив съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), с №188 /Серия Г, бланков №913210/, с който деянията на А., се квалифицират като административни нарушения по смисъла на чл.5, ал.3, т.1, пр.2, чл.150 и чл.147, ал.1 ЗДвП. По делото не са ангажирани доказателства за явяването на жалбоподателя в болнично заведение. Въз основа на тези констатации е издадена процесната заповед.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.
За да приеме изпълнено условието за законосъобразност на приложената ПАМ, респ. – наличието на компетентност на органа, съдът се е позовал на заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР, заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОД на ”МВР”- Пловдив, с която началниците на РУ на МВР са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП.
С оглед материалната законосъобразност на акта, съдът се позовал на нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, по силата на която редовно съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо, според първоинстанционния състав на съда, оспорената в производството заповед се явява издадена при наличието на фактическо основание за целта, а именно - управлението на МПС под въздействието на наркотични вещества (ТНС). От своя страна, за съответствието на оспорения акт с относимата материалноправна разпоредба е нужно установяване наличието, на която и да е от алтернативно изброените хипотези в нормата на чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП, какъвто е настоящият случай. Съответно, процесният административен акт е квалифициран като законосъобразен.
В този смисъл съдът е постановил, че мярката е приложена в съответствие с нормата на чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП тъй като се отнема СУМПС на водач, който управлява МПС под въздействието на наркотични вещества, какъвто е настоящият случай, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В допълнение, съдът е анализирал и обстоятелствата, че жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство (ППС), което не е представено на технически преглед през 2015 г., с което е нарушено изискването на чл.147, ал.1 ЗДвП, както и че жалбоподателят е управлявал МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с което е нарушил чл.150 ЗДвП. Посочените две обстоятелства са приети за неотносими към приложената ПАМ, поради което е налице непрецизност в съдържанието на процесната заповед. Респективно, налице е нарушение на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59 от АПК, но допуснатото нарушение на изискването за форма на акта не е съществено такова, тъй като не препятства правото на жалбоподателя да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък се препятства съдебния контрол.
В заключение, първоинстанционният съд е приел процесната ПАМ за приложена в съответствие с целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата, чрез отнемане на СУМПС на водач, управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози.
В настоящото производство касаторът излага възраженията, че по силата на съдебно Решение № 63/23.03.2017г. на РС Карлово по нахд дело № 91/2017г. въпроса с отговорността на Х. А. вече е разрешен, което обстоятелство не е взето предвид от АС Пловдив при постановяване на съдебният акт, респ. при липса на факти от хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Успоредно с това – касатора възразява и срещу немотивираността на обжалваната Заповед относно посочените в нея нарушения по чл.147 ал.1 ЗДвП и чл.150 ЗДвП, респ. неправилността на съдебният акт в таи му част. На трето място, счита процесният съдебен акт за неправилен, като постановен в противоречие с ТР № 3/22.12.2015 на ОСНК на ВКС, по силата на което деецът не следва да носи едновременно наказателна и административно наказателна отговорност.
Предвид така очертаният предмет на спора, следва да се изложат следните изводи:
Мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП не е санкция, а принудителна административна мярка. Последната не се кумулира с формите на наказателна или административнонаказателна отговорност, така че първоинстанционният съдебен акт да влезне в колизия с постановеното ТР на ВКС.
При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача, или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за преустановена с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. С оглед текста на чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП под понятието „решаване на въпроса за отговорността” следва да се разбира влязъл в сила съдебен или прокурорски акт, пораждащ правни последици във връзка с установената не/съставомерност на деянието. Именно такъв акт се явява и посоченото от жалбоподателят съдебно решение на РС – Карлово. Въпросното обстоятелство не е отчетено от съда в мотивите на постановения акт. Същото е от решаващо значение за правилното приложение на чл. 171, т.1, б.”б” ЗДвП. За да бъде основание за отмяна допуснатото процесуално нарушение следва да е от такова естество, че да има за последица или нарушаването на правото на защита на жалбоподателя или да е толкова тежко, че ако не беше допуснато, би се стигнало да постановяване на акт с различно съдържание, какъвто не е настоящия случай.
Обстоятелството, че към момента на съдебното производство пред Административен съд Пловдив, въпросът за отговорността вече е бил решен не може да повлияе върху законосъобразността на акта, тъй като целта на приложената принудителна административна мярка, нейният превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния е постигната. А факта на нарушение – безспорно установен, в съответствие с чл. чл.189, ал.2 ЗДвП. Именно затова мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за преустановена, с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. В настоящия случай ПАМ е изпълнила своята превантивна функция. Действието и е изчерпано и прекратено.
Относно другите посочени в заповедта за прилагане на ПАМ нарушения по чл. 147, ал.1 и чл.150 ЗДвП, правилно първоинстанционният съд е посочил, че последните са неотносими към приложената по отношение на жалбоподателя ПАМ, но това не води до незаконосъобразност на обжалваната заповед доколкото в производството е установено по категоричен начин употребата на наркотични вещества, основание за прилагане на процесната ПАМ.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 785 от 16.05.2017 г. по адм. дело № 927/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението е окончателно.