Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 655 ал. 3 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) и във вр. с чл. 23 ал. 3 от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците.

Образувано е по жалба на Л. М. Л. срещу Заповед № ЛС-04-2060/13.12.2017 г. на Министъра на правосъдието, с която на същата е наложена санкцията – безсрочно изключване от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН).

В жалбата се излагат съображения, че обжалваният акт е незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона отм. енителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.

Жалбоподателката, чрез нейният процесуален представител твърди, че при издаване на обжалваната заповед е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила – не е спазен едномесечният срок за издаване на атакуваната заповед по чл. 57. ал. 1 АПК, вр. с чл. 57, ал. 5 АПК – заповедта е издадена 8 месеца след започване на административното производство.

Твърди, че при издаването на атакуваната заповед са нарушени основни принципи на административното производство, които представляват материалноправни норми и са задължителни за всеки административен орган при вземането на решение за издаване на административен акт с определено съдържание.

Счита, че е нарушен принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 1 и сл. от АПК, създаващ задължение за административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

Позовава се и на принципната норма на чл. 8, ал. 2 АПК, като счита, че в пределите на оперативната си самостоятелност, при еднакви условия, административният орган не е третирал сходните случаи еднакво. Твърди, че в Доклада от извършената тематична проверка, който е и фактическото основание на атакуваната заповед са направени идентични...