Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково против решение № 231 от 13.10.2016 г. по адм. дело № 209/2016 г. на Административен съд Хасково, с което е отменено решение № 1012-26-85-1 от 20.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ–Хасково и потвърденото с него Разпореждане №[номер]/2140-26-283/25.03.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, административната преписка е изпратена на Директора на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по подаденото от С. Н.С.З вх.№2113-26-1432/03.12.2015 г., съобразно указанията, дадени в мотивите на решението и са присъдени разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Сочи, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на Указ № 117 от 31.07.1971 г. за откриване на сержантски отм. шински/ средни военни училища, Закон за всеобщата военна служба в Народна република България отм. , чл.81 от ППЗП отм. , Счита се, че периодът от постъпването на С. С. в [ЮЛ] на 31.08.1988 г. до 20.10.1989 г., когато е навършил пълнолетие, не следва да се зачита за осигурителен стаж. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването срещу индивидуалния административен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба С. С. чрез пълномощника си адвокат Ч. оспорва оплакванията. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, оплакванията са основателни, по следните съображения:

С решение № 231 от 13.10.2016 г. по адм. дело № 209/2016 г. Административен съд Хасково е отменил решение № 1012-26-85-1 от 20.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ–Хасково и потвърденото с него Разпореждане №[номер]/2140-26-283/25.03.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, изпратил е административната преписка на Директора на ТП на НОИ– Хасково за ново произнасяне по подаденото от С. Н.С.З вх.№2113-26-1432/03.12.2015 г., съобразно указанията, дадени в мотивите на решението и е присъдил разноски. Съдът е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства спорният период - от постъпването на С. в [ЮЛ] на 31.08.1988 г. до 20.10.1989 г., когато навършва пълнолетие, следва да се зачете за осигурителен стаж. Приел е, действащата към този момент нормативна уредба признава на С. всички права на срочнослужещ в армията, включително зачитането като трудов стаж на времето, прекарано в редовна военна служба. В тази връзка пенсионният орган неправилно е отказал да зачете този период като осигурителен стаж, респективно неправилно е изчислил размера на общия осигурителен стаж на жалбоподателя. Изчисленият такъв в размер на 26 год., 5 м. и 4 дни е следвало да бъде увеличен с повече от 13 месеца, при което ще бъде изпълнено изискването на чл.69, ал.2 от КСО в приложимата му редакция, за 27 години общ осигурителен стаж.

Така постановеното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

В производството пред административния съд е установено, че с подадено до Директора на ТП на НОИ – Х. З вх.№2113-26-1432/03.12.2015 г. С. С. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представил документи за осигурителен стаж, а именно – военна книжка №[номер], серия Я, издадена от [ЮЛ] [населено място] на 03.11.1988 г. и заповед №272з-1890/04.11.2015 г. на Директора на ОДМВР – Хасково за прекратяване на служебното му правоотношение. С Разпореждане №[номер]/2140-26-283/25.03.2016 г. Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.69, ал.2 от КСО, чл.68, ал.1 и пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подаденото заявление. В разпореждането е посочено, че С. е представил уведомителни писма, издадени от С. Он архив към ТП но НОИ – Хасково с изх.№5506-26-904-1/11.12.2015 г., №5506-26-903-1/24.11.2015 г. и №5506-26-904-1/11.12.2015 г., в които липсва информация за лицето и документите, установяващи осигурителен стаж и доход за периода от м.07.1985 г. до м.08.1986 г. в ТКЗС [населено място], от м.07.1988 г. до м.09.1988 г. към ТКЗС [населено място] и ТКЗС [населено място], поради което осигурителен стаж за това време не е зачетен. Посочено е също, че на С. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69, ал.2 от КСО, тъй като към 01.12.2015 г. – датата на освобождаване от служба има 24 години, 10 месеца и 22 дни действително изслужени по ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), общ осигурителен стаж от 26 години, 5 месеца и 4 дни, но няма изискуемия се 27 години общ осигурителен стаж. Освен това на С. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст и при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО по условията за първа категория труд, тъй като лицето имало 24 год., 10 м. и 22 дни от първа категория труд, но няма навършена възраст 52 год., 8 м., а бил на 44 год., 1 м. и 13 дни и нямал изискуемия се сбор от осигурителен стаж и възраст – 100 за мъжете, а имал сбор от 87, и не отговаря и на условията по чл.68, ал.1-2 от КСО. С Решение №1012-26-85-1/20.04.2016 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата на С. срещу разпореждането с мотиви, че на С. не се следвала пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.69, ал.2 от КСО, тъй като при освобождаване от държавна служба на 01.12.2015 г. имал 24 год., 10 м. и 22 дни действително изслужени по ЗМВР, но нямал 27 години общ осигурителен стаж, а имал 26 год., 5 м. и 4 дни. Приел е за правилно решението на пенсионния орган, че периода от постъпването на С. в [ЮЛ] на 31.08.1988 г. до 20.10.1989 г., когато навършва пълнолетие, не следва да се зачете за осигурителен стаж, а за осигурителен стаж от трета категория-1 год., 6 м. и 11 дни следва да се зачете периода от 20.10.1989 г., когато С. е навършил пълнолетие, до 30.04.1991 г.– по военна книжка, издадена от [ЮЛ] [населено място].

С оглед на така събраните по делото доказателства административният съд е приел, че към процесния случай намира приложение нормата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО предвиждаща времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, да се признава за осигурителен стаж по КСО. Конкретизирал е, че обучението на С. в [ЮЛ] е започнало на 31.08.1988 г. и завършило на 04.05.1991 г., при действието на Правилник за прилагане на Закон за пенсиите (обн.Изв. бр.5 от 17.01.1958 г., отм. ДВ бр.21 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.). Съгласно чл.81 от ППЗП (редакция ДВ бр.102 от 1967 г., до изменението с ДВ бр.40 от 21.05.1991 г.) „зачита се за трудов стаж от III категория времето, прекарано в редовна военна служба“. Приел е, че тази редакция на разпоредбата е била съобразена с действащия по това време Закон за всеобщата военна служба на Р.България отм. ДВ бр.112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г.). Според чл.9 „Военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба – свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса – запасни“. Съгласно чл.3 от издадения от Председателя на ДС на НРБ и обн.ДВ бр.63 от 10.08.1971 г. Указ №117 от 31.07.1971 г. за откриване на сержантски отм. шински) средни военни училища (каквото е и [ЮЛ] [населено място]), обучаващите се в тези училища „се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията“. Според чл.2, буква „б“ от същия Указ, на завършилите курса на сержантските отм. шинските) училища се признава отбита редовна военна служба. След отмяната на ЗВВСРБ и влизането в сила на Закон за отбраната и въоръжените сили на Р.България (обн.ДВ, бр.112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г., отм. бр.35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) военната служба вече се дели на кадрова и наборна. В чл.97, ал.1 от същия закон (редакция ДВ бр.112 от 1995 г.) е предвидено, че на наборна военна служба подлежат мъжете, които са навършили 18 години. Отбелязал е, че до влизане в сила на ЗОВСРБ, съгласно разпоредбите на ЗВВСРБ на редовна военна служба подлежат и български граждани, които още не са навършили 18 години. С оглед настъпилото изменение, е изменена и разпоредбата на чл.81 от ППЗП, която в редакцията си изм.ДВ бр.76 от 1996 г. гласи „Зачита се за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство“. Тълкувайки посочените разпоредби първоинстанционният съд е приел, че за периода от постъпването в [ЮЛ] на 31.08.1988 г. до 20.10.1989 г., когато навършва пълнолетие, действащата към този момент нормативна уредба признава на С. всички права на срочнослужещ в армията, включително зачитането като трудов стаж на времето, прекарано в редовна военна служба.

Касационната инстанция счита за неправилен крайният извод на първоинстанционния съд. Правният спор се отнася до зачитането на стажа на С. в периода на обучението му в [ЮЛ]-[населено място] от 31.08.1988 г. до 30.04.1991 г. като осигурителен и по-специално дали същият следва да бъде зачетен като осигурителен стаж за целия период на обучение, или само за времето след 20.10.1989г., когато С. е навършил пълнолетие, до 30.04.1991 г.

Съдът намира, че от разпоредбата на чл. 9 от ЗВВСНРБ отм. ; е видно, че законът прави разграничение между понятията "действителна военна служба" и "редовна военна служба". Тези понятия не са равнозначни. По отношение на редовната военна служба е въведено изискването, че същата се изпълнява при навършване на пълнолетие /чл. 21 от ЗВВСНРБ отм. / за срока, определен в чл. 24 от същия закон. В тази връзка следва да се посочи, че Указ № 117 борави с понятието "действителна военна служба", а не "редовна военна служба". От друга страна пък за целите на пенсионното производство за трудов стаж по силата на чл. 81 от ППЗП отм. се зачита времето прекарано в редовна военна служба, т. е. периодът от 18-годишна възраст, когато наборниците подлежат на повикване на редовна военна служба до момента на уволнението им. Обучаващите се в сержантските отм. шински) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията (чл. 3 от Указ № 117 от 31.07.1971 г.), но цитираната разпоредба на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 102 от 1967 г.) не е приравнявала времето на обучението им на трудов стаж. Обстоятелството, че чл. 3 от Указ № 117 предвижда, обучаващите се в средните военни училища да имат всички права и задължения на срочнослужещите в армията, не означава, че учащите в тези училища отбиват същинска редовна военна служба по смисъла на ЗВВСНРБ отм. , тъй като те имат статут като при действителна военна служба. Нормата на чл. 81 от ППЗП отм. не предвижда зачитане като трудов стаж на периоди, приравнени на редовна военна служба. Това е сторено едва с изменението на разпоредбата на чл. 81 от ППЗП отм. ; с § 42 от Постановление № 218 на МС от 29.08.1996 г. /ДВ, бр. 76 от 1996 г./. Изменението е във връзка с приетия ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) /ЗОВСРБ/ - ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г., отм. ДВ, бр.35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., с който военната служба е разделена на кадрова и наборна. Едва в новата редакция на чл. 81 от ППЗП отм. е предвидено зачитането за трудов стаж при пенсиониране и на периоди от обучението на курсанти и школници като приравнени на наборната служба, и то след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство.

В обобщение на изложеното до тук следва да се посочи, че тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, дадено от първоинстанционният съд не се споделя от касационната инстанция. Отбиването на редовна военна служба, респективно зачитането на този период за трудов стаж при пенсиониране, е подчинено на специалните правила на ППЗП отм. , възпроизведени в НПОС и в частност в чл. 44 от тази наредба. В този смисъл, правилно административният орган е зачел за осигурителен стаж времето от навършването на пълнолетие на С. - 20.10.1989 г., от който момент той би трябвало да изпълнява редовна наборна служба, до 30.04.1991 г. В контекста на изложеното и с оглед обективираните по-горе съображения, времето, прекарано в обучение преди датата на навършване на пълнолетие не би могло да бъде квалифицирано като осигурителен стаж съобразно правилото на чл. 81 от ППЗП отм. , съответно по смисъла на чл. 44, ал. 1 от НПОС и правилно не е било зачетено от административния орган. В резултат на настъпилите нормативни промени времето на обучение на курсанти и школници се признава за осигурителен стаж, но след навършване на тяхното пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, за което се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет/ в този смисъл вж. Решение № 9885 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2017 г., VI отд./.

С. няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като не отговаря на едно от предвидените кумулативни изисквания на закон, а именно наличието на 27 години общ осигурителен стаж. Освен това на С. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст и при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО по условията за първа категория труд, тъй като лицето имало 24 год., 10 м. и 22 дни от първа категория труд, но няма навършена възраст 52 год., 8 м., а бил на 44 год., 1 м. и 13 дни и нямал изискуемия се сбор от осигурителен стаж и възраст – 100 за мъжете, а имал сбор от 87, и не отговаря и на условията по чл.68, ал.1-2 от КСО. Решение № 1012-26-85-1 от 20.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ–Хасково и потвърденото с него Разпореждане №[номер]/2140-26-283/25.03.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, с което е отказано е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 2 от КСО, чл.68, ал.1 и пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО е издадено при спазване на материалния закон и като е отменил същото Административен съд Хасково е постановил неправилно решение. Решението следва да бъде отменено, като се постанови ново по същество съгласно чл.222, ал.1 от АПК, с което жалбата на С. срещу решение № 1012-26-85-1 от 20.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ–Хасково и потвърденото с него Разпореждане №[номер]/2140-26-283/25.03.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, с което на С. С. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69, ал.2 от КСО, чл.68, ал.1 и пар.4,ал.1 от ПЗР на КСО, следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. И пред двете съдебни инстанции страната е била представлявана от юрисконсулт. Искането е направено своевременно. Ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100,00/сто/ лева за всяка съдебна инстанция, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, или общо сумата от 200,00/двеста/лева.

С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 231 от 13.10.2016 г. по адм. дело № 209/2016 г. на Административен съд Хасково, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Н. С., от [населено място], [улица]-2, ЕГН [ЕГН], подадена чрез пълномощника адвокат В. Ч. против Решение №1012-26-85-1 от 20.04.2016 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №[номер]/2140-26-283/25.03.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА С. Н. С., от [населено място], [улица]-2, ЕГН [ЕГН] да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Хасково юрискосултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 200,00/двеста/ лева. Решението не подлежи на обжалване.