О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3718

София, 17.07. 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председатеа: Маргарита Соколова

Членове: Гергана Никова

Радост Бошнакова

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1159/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 316949/08.10.2024 г., допълнена с молба вх. № 382770/27.11.2024 г. на И. С. Я., представлявана от адв. Й. В., за отмяна на влязлото в сила решение № 557 от 02.10.2024 г. по гр. д. № 857/2024 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.

С него, след като е отменено решение № 6572 от 20.12.2023 г. по в. гр. д. № 850/2023 г. на Софийския градски съд, е признато за установено по отношение на молителката И. С. Я., че бившият съпруг С. А. К. е изключителен собственик на основание пълна трансформация на лично имущество по чл. 23, ал.1 СК на гараж № 4, находящ се в [населено място], в сутерена на жилищната сграда - блок на [улица]-114 в Зона Б-18.

Решаващите съображения на касационния съдебен състав за постановяване на решението са свързани с констатацията за това, че действителната сума за закупване на процесния гараж е била 19 800 лв. и е заплатена, под формата на дарение, от бащата на ищеца - А. К., лично на продавачката - свидетелката по делото Н.. Прието е, че след като ответницата не е възразила своевременно, че липсват твърдения и доказателства от къде бащата на ищеца разполага с тези средства, за да му ги предостави, то съдът не е бил надлежно сезиран с този въпрос - тези факти са останали извън доклада по делото, очертаващ предмета на спора и съответно по отношение на тях не е била разпределена доказателствена тежест. По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, като съобразно разясненията в т. 4 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по силата на концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство.

В сегашното си искане до съда ответницата по иска Я. релевира доводи за наличие на предпоставките за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 7 ГПК.

Поддържа, че е изправена пред обективна, невиновна невъзможност да разкрие истината по време на висящността на делото въпреки положената от нея грижа и процесуална активност за снабдяване с релевантни доказателства. Посоченото от състава на касационната инстанция не отговаряло на истината, като още пред първоинстанционния съд от нея била подадена нарочна молба с доказателствени искания за задължаване на ищеца да индивидуализира родителите си с три имена и ЕГН, както и за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с официални доказателства от НАП и НОИ за доходите на родителите на ищеца. Именно поради неправомерния отказ на районния съд ответницата била лишена от възможност да установи своевременно дали родителите на ищеца са разполагали или не с парични средства да извършат дарението. Едновременно с това обаче, за да се мотивира, съдебният състав на ВКС, I-во г. о., взел под внимание частен документ от работодателя на бащата на ищеца, представен от С. К. едва на втора инстанция и неприет като доказателство от въззивния съд поради изтекла преклузия на основание чл. 266, ал. 1 ГПК.

На следващо място молителката се позовава на нарушение на чл. 6, ал. 1 и 2 КЗПЧОС, защото, видно от протокол № 5284 от съдебното заседание на 05.06.2023 г., въззивният съд не е приел като доказателства поради преклузия документите от „СОМАТ“ АД, които са в основата на решението на ВКС - цитира решение „И. С. В. срещу България“ - жалба № 7963/05 г. (и цитирани в него решения).

На посочените основания молителката иска отмяна на решението на ВКС и връщане на делото на първоинстанциония съд за издаване на съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди от НАП и НОИ с удостоверения относно доходите на бащата и майката на дареното лице - ищеца К..

С допълнение към молбата за отмяна Я. представя новооткрито доказателство - устав на „ДАП-МП“ АД (правоприемник на „СОМАТ“ АД). Сочи, че същият е подписан от самия С. К., чието име е посочено в общ статус на дружеството като негов представител, от което се оказвало, че удостоверението за доходите на бащата на ищеца е издадено от дружество, чийто представител понастоящем е самият ищец С. К..

Ответникът С. А. К., чрез пълномощник адв. М. О., оспорва молбата за отмяна по съображения за процесуална недопустимост поради липсата на наведени основания, които да могат да се подведат под хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. т. 1-7 ГПК. В условията на евентуалност излага доводи и за нейната неоснователност по същество. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.12.2024 г. и платежно нареждане от същата дата.

Като взе предвид изложеното, за да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВКС, І-во г. о., съобрази следното:

В хода на проверката по допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК касационният съд следи за наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт; легитимацията на молителя; спазването на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата; наличието на точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай молбата за отмяна изхожда от страна по делото и е насочена срещу влязло в сила съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, но е недопустима, тъй като не съдържа точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Наведените от молителката доводи и оплаквания не покриват нито един от съставите по чл. 303, ал. 1, т. т. 1-7 ГПК, а молбата за отмяна е способ за извънинстанционен контрол за правилност на влезли в сила решения само при наличието на изчерпателно посочените в закона основания, и за да е допустима, изложените твърдения, заедно с доказателствата, които ги подкрепят, съгласно приетото в т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, следва да са конкретни и надлежни. Това ще рече да могат да бъдат подведени поне под един от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК състави с оглед на всички елементи.

За да може да се уважи искането по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но същата, въпреки положените от нея усилия да ги издири, да не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Новооткритите обстоятелства или установяващите ги писмени доказателства следва също така да са от съществено значение за делото и да могат да доведат до промяна в съдържанието на решението, ако бъдат взети предвид. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото.

В случая от молителката не се обосновава нито първата, нито втората от изложените предпоставки.

Не става ясно по какви обективни причини тя не е могла да се снабди с приложения устав на „ДАП-МП“ АД, утвърден от ОС на акционерите на 07.12.2021 г. Същият е оповестен в Търговския регистър и е могъл да бъде достъпен от молителката без никакви ограничения в хода на протеклото съдебно производство. Отделно от това, представеният документ касае обстоятелства към 2021 г., а дарението на парични средства и покупката на гаража са от 28.12.2006 г. Съответно, кой е представителят и дали дружеството е платежоспособно към дата близо 15 години след правнорелевантния за делото момент, е изцяло без значение за решаващите изводи на съда по атакуваното съдебно решение, още повече предвид възприетото в него, че платежоспособността на дарителите не е оспорена в преклузивните срокове по ГПК и въобще не е въведена като предмет на делото. А значението на представения устав е аргументирано от жалбоподателката именно във връзка с това нейно преклудирано и поради това неподлежащо на разглеждане възражение за липса на достатъчно средства за извършване на дарението в полза на бившия съпруг.

Ненадлежни са и твърденията относно визираното в чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК основание за отмяна. По смисъла на разпоредбата на закона такова ще е налице, когато с окончателно решение Европейският съд по правата на човека е установил нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея по конкретното дело, по което е постановено атакуваното от молителя влязло в сила съдебно решение и то при условие, че новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. В случая молителката не се позовава на решение на ЕСПЧ по нейна жалба, а на такива по чужди дела, които не са предвидени като основания за отмяна по смисъла на действащия Граждански процесуален кодекс.

Съгласно задължителните разяснения, обективирани в т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна (т. 13 от Постановление № 2/77 на Пленума на ВС). Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК, какъвто е разглежданият случай. Молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят разноските по водене на делото в касационната инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, което не е прекомерно предвид правната и фактическа сложност на делото. Искането на молителката за присъждане на по-нисък размер на разноските е неоснователно.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 316949 от 08.10.2024 г., допълнена с молба вх. № 382770 от 27.11.2024 г. на И. С. Я., за отмяна на влязлото в сила решение № 557 от 02.10.2024 г. по гр. д. № 857/2024 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.

ОСЪЖДА И. С. Я. да заплати на С. А. К. разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: