Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от Д. Н. Ш. от [населено място], чрез процесуален представител адв. Г. Л., за изменение на решение № 317/04.01.2016 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 2765 по описа на съда за 2015г., с искане с присъждане на разноски в производството пред касационната инстанция. С посочения съдебен акт ВКС на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК е отменил по молба на Д. Ш. влезли в сила решения от 22.05.2008 г. и от 30.06.2009 г. на Софийски районен съд, постановени по гр. д. № 8572 по описа на съда за 2006 г., касаещи допускането и извършването на съдебна делба. Молителят поддържа, че при постановяване на решението по молбата за отмяна ВКС е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане за присъждане на разноските, поради което моли съдебният акт да бъде допълнен като се разгледа искането за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно приложения списък с разноските на л.71 от делото.

Ответната страна – М. И Д., в срока по чл.248, ал.2 ГПК не изразяват становище по молбата за изменение на решение № 317/04.01.2016 г. на ВКС в частта за разноските.

По подадената молба Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното:

С решение № 317/04.01.2016 г., постановено по гр. д. № 2765 по описа на ВКС за 2015 г., съдът на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК е отменил по молба на Д. Ш. влезли в сила решения от 22.05.2008 г. и от 30.06.2009 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 8572/2006 г., касаещи съответно допускането и извършването на съдебна делба. В съдебното производство молителят е бил представляван от адв. Г. Л., който своевременно е поискал в полза ва доверителя му да бъдат присъдени направените разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ВКС. В тази връзка е представил списък с разноските съгласно чл.80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, съдържащи се съответно на л.71 и л.72 от делото. Въпреки, че искането за присъждане на разноски е своевременно направено, същото следва да бъде оставено без уважение. Съгласно т.4 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Това обстоятелство произтича от факта, че уреденото в чл.303 и сл. ГПК производство представлява извънредно средство за контрол на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо. Произнасяйки се по молбата за отмяна ВКС не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно. Решението, с което се уважава молбата за отмяна и се възстановява висящността на спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено нещо, тъй като с него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези на чл. 303 ГПК. Единственото изключение е въведено само по отношение основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, при което с отмяната на неправилното решение приключва производството, а с решението за отмяна се присъждат и разноски за производството. Във всички останали случаи, какъвто е и настоящия, основателността на молбата за отмяна води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще разреши с окончателен съдебен акт. При новото разглеждане на делото се прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното производство, по което е постановено отменителното решение по чл. 303 ГПК. Поради това обстоятелство и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 ГПК.

По изложените съображения, ВКС, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 267/12.01.2016г. на Д. Н. Ш., за допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските на решение № 317/04.01.2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 2765/2015 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: