ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283

С., 11.03. 2016 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.

ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова

С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията К. Ю.

гр. д. № 840/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. М. чрез пълномощник адв. И. Г. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1104 от 28.05.2015г. по в. гр. дело № 596/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 18912 от 08.12.2014г. по гр. дело № 11879/2013г. на Софийски градски съд и вместо това е обявен за относително недействителен спрямо [фирма] [населено място], по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД предявен от [фирма] против С. Х. П. и Н. Д. М., на договор за прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на задължение за плащане на парично задължение, сключен на 05.06.2013г. с нотариален акт № 181, том І, рег. № 2250, дело № 93/2013г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд между С. Х. П. в качеството на прехвърлител и Н. Д. М. в качеството на приобретател.

В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е постановени при неправилно прилагане на чл. 135 ЗЗД, тъй като съдът не е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните в тяхната цялост, като не е направил обективна преценка на същите с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Поставя въпроса дали е допустимо искът по чл. 135 ЗЗД да се счита доказан със свидетелски показания ангажирани от ищеца, които следва да бъдат преценени с оглед на чл. 172 ГПК и дали презумцията по чл. 135, ал. 2...