О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 111

Гр.С., 28.01.2016г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари през двехиляди и шестнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.169 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.1618/15.10.2015г. по г. д.№.1756/15г. на Окръжен съд Пловдив – с което е потвърдено решение №.1247/14.04.15 по г. д.№.18821/13 на Пловдивски районен съд, 15с., за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и чл.128 КТ.

Ответната страна М. Ж. М. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и чл.128 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. Приел е, че ищецът /работил на длъжност „изпълнителен директор” по трудово правоотношение/, не е извършил визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения – неявявяване на работа през периода 1.05-15.09.13г. Работното му място се е намирало в офис, който към 2-3.05.13г. е бил затворен, а през горепосочения период той е продължил да изпълнява трудовите си функции - от дома си или от апартамент, нает...