О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3715

гр. София, 17.07.2025 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 1139 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Х. О., Б. Х. О. Ф. Я. О. и А. Ю. О., против решение № 1076 от 18.10.2023 г. по гр. дело № 1319/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение по гр. дело № 407/2021 г. на Районен съд – Айтос с отхвърлени на искове по чл. 76 ЗН и чл. 69, ал. 1 ЗН.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на въззивния съд. Искат отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с наличие на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Формулират следните правни въпроси:

1. Може ли въззивният съд по реда на чл. 272 ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционния съд формално, без да изложи собствени разсъждения и аргументи, обосноваващи съвпадане на крайните фактически и правни изводи на двете инстанции по всички повдигнати за решаване във въззивната инстанция въпроси, като въпрос разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 44 от 28.03.2014 г. по гр. дело № 4478/2013 г. на ВКС, III г. о., и решение № 198 от 8.01.2014 г. по...