Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "ДЪ РЕЙС" ООД София против решение № 105 от 12.02.2010г. на Административен съд София-област, постановено по адм. дело № 802/2009г., с което е е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-11-Сф-124 от 06.08.2009г. на началника на Софийска РДНСК за отмяна на разрешени еза строеж № 202/16.07.2009г. на гл. архитект на община С. за "Локално пречиствателно съоръжение за отпадни води на вилно селище" в местност "Топлико" по к. к. на с. Г., община С., с подобекти: "Локално пречиствателно съоръжение за отпадни води /ЛПСОВ/ на вилно селище в ПИ № 15285.10.3" и "Отвеждащ канал за пречиствателна вода от ЛПСОВ на вилно селище в ПИ № 15285.9.441 и ПИ № 15285.10.2 с дължина 430м", ведно с одобрения инвестиционне проект.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Иска се отмяната му и отмяна на заповедта.

Ответната страна Софийска РДНСК писмено оспорват жалбата.

Заключението на представителя на Върхованат администартивна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК вр. чл. 219, ал.3 ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно чл. 168, ал.1 АПК съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а не само на основанията, посочени от оспорващия. Във всички случаи компетентността на административния орган за издаване на акта подлежи на доказване. В обжалваното решение е прието, че процесната заповед е подписана...