Производството е по реда на чл. 208 и следв. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. В. Н. от гр. С. против решение № 5962 от 23.12.2011 г. по адм. дело № 7381 по описа за 2011 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлено оспорването на решение № 407 / 21.07.2011 г. на Г. Д. на СУ ”СО”.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и материалноправни нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Г. директор на Столично управление "Социално осигуряване", гр. С., е оспорил касационната жалба в писмено становище с искане за прекратяване на съдебното производство поради изплащане на претендираното парично обезщетение съгласно приложена справка.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд установи следното:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София – град е решение № 407 от 21.07.2011 г. на Г. Д. на Столично управление "Социално осигуряване" (СУ ”СО”) и потвърденото с него разпореждане № СП-762 от 10.06.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност на Л. В. Н. от гр. С. поради придружаване и гледане на дете до 18- годишна възраст през периода 24.01.2011 г. – 07.02.2011 г. съгласно болничен лист № 0281489, серия А-2010, е спряно на основание чл. 40, ал.4 от КСО. Изложени са мотиви за антидатиране на трудовия договор с осигурителя ЕТ „Олеви – З. Д.”, създаващо съмнение в наличието на основание за задължително социално осигуряване и размера на обезщетението.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София – град е стигнал до неправилния...