Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Б. Я срещу Решение № 7654 от 08.12.2015 г. по адм. дело № 3731/2015 г. по описа на Административен съд София град, Първо отделение,9 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-2205-1405080-091-01 от 05.12.2014 г., издаден от Р. Г. Я. – началник сектор, възложил ревизията и Е. Б. М. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 259 от 20.02.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл.209, т. 3 от АПК. На първо място, излага доводи за незаконосъобразност на РА поради липса на доказателства за подписване на РД от посочените органи по приходите. На второ място, оспорва като неправилен и необоснован извода на съда за материална законосъобразност на РА. Поддържа, че съдът не е обсъдил задълбочено заключението по съдебно-счетоводната експертиза съвкупно с останалите писмени доказателства, както и е констатирал факти, които не са твърди в хода на ревизията. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени РА или алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, респ. за изготвяне на ново заключение. Претендира разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С., представлявана от юрк.. А изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1200 лева за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд София град /АССГ/ е образувано по жалба на [фирма] срещу Ревизионен акт № Р-2205-1405080-091-01 от 05.12.2014 г., издаден от Р. Г. Я. – началник сектор, възложил ревизията и Е. Б. М. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 259 от 20.02.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП.

С процесния РА за данъчен период м.01.2014 г. е доначислен ДДС в размер на 20 000 лева и лихви за забава в размер на 1631,78 лева във връзка с невключена в дневника за продажби през посочения период фактура № 0000000042 от 31.01.2014 г., издадена от ревизираното лице с получател [фирма] с ДО 100 000 лева и ДДС 20 000 лева с предмет – по предварителен договор за покупко-продажба на офис 0 29 груб строеж, ид. № 68134.2816.1703.1.37.

Констатирано е в хода на ревизията, че за данъчен период м.01.2014 г. от ревизираното лице е подадена справка – декларация по ДДС с вх. № 22051064439 от 14.02.2014 г. с деклариран нулев резултат без декларирани получени или изпълнени доставки / прил. на л. 79 – 80 от делото/.

От ЗЛ е издадена фактура № 0000000042 от 31.01.2014 г. с получател [фирма] с ДО – 120 000 лева и ДДС – 20 000 лева с предмет – предварителен договор за покупко-продажба на офис 29 груб строеж, ид. № 68134.2816.1703.1.37.

Представен е предварителен договор за продажба на недвижим имот от 20.02.2009 г., сключен между [фирма] като продавач и [фирма] като купувач, с който е уговорено купувачът да закупи описания имот и да изплати на продавача сумата от 120 000 лева, която включва цената на имота в степен на завършеност според настоящия договор, идеалните части от правото на строеж и общите части на сградата. В чл. 3 от договора е посочено, че цената в чл. 2 ще се изплати: - на първа вноска в размер на 85 400 лева в деня на подписване на акт 15 за предаване на строежа от строителя на възложителя; - на втора вноска в размер на 34 600 лева в срок от два месеца от получаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа – акт обр. 16.

Според отразеното в СУП, фактура № 00000000042 от 31.01.2014 г. е включена в дневника за покупки на [фирма] за данъчен период м.01.2014 г.

ЗЛ е подало коригираща справка – декларация по ЗДДС съгласно молба вх. № 05-5306298 от 15.04.2014 г., адресирана до ТД на НАП София, офис „С.“ е поискано да бъде извършена корекция на СД за м.01.2014 г., като за целта е приложена нова такава, както и дневници за продажби и покупки на хартиен и магнитен носител / л. 99 – л. 101 от делото/. В молбата е отразено, че корекцията се налага поради срив на счетоводната система на дружеството към м.01.2014 г. и невъзможност да се подаде декларация.

Установява се, че РЛ е издало кредитно известие № 00000000052 от 02.10.2014 г. към фактура № 0000000042 от 31.01.2014 г. с предмет – неосъществена сделка по договор за продажба на офис № 29 с ДО - 100 000 лева.

В СД по ЗДДС за м.10.2014 г. е отразен начислен ДДС в размер на 20 000 лева, като към декларацията е приложен дневник за продажби за м.10.2014 г. са включени както фактура № 00000000042 от 31.01.2014 г., така и кредитно известие № 0000000052 от 02.10.2014 г. / л.39 и л.40 от делото/.

При тези факти ревизиращите органи са приели, че данъкът по фактура № 0000000042 от 31.01.2014 г. е дължим за данъчен период м.01.2014 г., като данъчните органи не са признали коригиращата декларация, подадена през м.04.2014 г. поради неспазване от страна на ДЗЛ на чл.126, ал.3 т. 1 от ЗДДС. От друга страна, те са отчели наличието на недобросъвестно поведение от страна на ревизираното лице предвид невключването на процесната фактура през м.01.2014 г. и включването й заедно с издаденото кредитно известие през м.10.2014 г., като е констатирано, че фактурата е била отразена при получателя още през 01.2014 г., както и през м.10.2014 г., което от своя страна води до извода, че чрез неправомерно начисления ДДС се създават условия за неправомерно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от получателя.

При постановяване на обжалвания съдебен акт АССГ е приел, че РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизията и в установената писмена форма. Съдът е развил подробни съображения за материална законосъобразност на РА, разглеждайки всички събрани по делото писмени доказателства и заключението по ССчЕ. Приел е, че ДЗЛ дължи данък по процесната фактура към м.01.2014 г., доколкото е издал процесната фактура, въпреки че към посочената дата на издаване на фактурата не е настъпило данъчно събитие, както и няма постъпило плащане по нея. Отделно от това съдът е възприел констатираното от данъчните органи за неспазена процедура по отстраняване на грешки в подадените декларации – чл.126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, доколкото коригиращата декларация е подадена през м.04.2014 г. и в този данъчен период е следвало да се включи процесната фактура в дневника за продажби, но това не е сторено от ДЗЛ. Едновременно с това обаче е установено издаването на кредитно известие към фактурата, което е станало през м.10.2014 г., които документи са надлежно включени в дневника за продажби от РЛ, а е доказано, че фактурата е два пъти осчетоводена в дневника за покупки от получателя/ през м.01 и м. 10.2014 г./. В заключение е направен извод за недобросъвестно поведение от страна на [фирма], като за м.01.2014 г. същият дължи ДДС в размер на 20 000 лева по процесната фактура № 0000000042 от 31.01.2014 г. с получател [фирма].

Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

1.Неоснователно е твърдението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на ревизията, изразяващо се в неподписване от страна на приходните органи на издадения РД, което не е отчетено от първоинстанционния съд. Според първоинстанционния съд от страна на ответника в първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства за подписване на приложения РД / л. 19 – л.25 от делото/ от лицата, посочени като негови издатели – Е. Б. М. на длъжност главен инспектор по приходите и Г. И. П. на длъжност старши инспектор по приходите. С молба № 29-05-257 от 06.07.2015 г. / на л. 199 от делото/ директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. С. е представил доказателства за заеманите от Р. Г. Я. и Д. В. Я., както и Е. Б. М. и Г. И. П. длъжности, както и такива, свързани с изготвянето на РД и подписването му по електронен път от сочените в него като издатели длъжностни лица. Приложените към цитираната молба писмени документи са приети в открито съдебно заседание, проведено на 29.09.2015 г. От документа, приложен на л. 200 от делото, се установява, че РД е издаден на 14.10.2014 г., а от документа, приложен на л.201 от делото, както и този на л. 203 от делото, е видно полагането на ел. подписи от лицата Е. Б. М. и Г. И. П. върху издадения РД.

Въпреки че изрично съдът в определението си от 29.09.2015 г. е посочил, че приетите извадки от електронния регистър ще бъдат обсъдени с крайния съдебен акт, той не е извършил това, но изводът му за липса за основание за обявяване на нищожност или отмяната на РА като незаконосъобразен поради твърдяната липса на подписи от издателите на РД е правилен. От така представените от ответника доказателства с молба от 06.07.2015 г. се установява по категоричен начин, че процесният РД е подписан от посочените в него приходни органи с електронни подписи. Тези писмени доказателства / на л. 200 – л. 203 от делото/ не са оспорени от насрещната страна / РЛ/, поради което следва да бъдат разгледани съвкупно с останалия доказателствен материал. От съдържанието им по категоричен начин се установява факта, че РД е издаден на 14.10.2014 г. и върху същия са положени електронни подписи от приходните органи Е. Б. М. на длъжност главен инспектор по приходите и Г. И. П. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП София град. Следователно, въпреки че не ги е взел предвид и не е обсъдил посочените доказателства, съдът правилно е приел липса на съществени процесуални нарушения, водещи до нищожност или незаконосъобразност на РА. Принципно правилно е позоваването от страна на съда на ТР № 5 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСС на Върховен административен съд, според който не е налице нищожност на ревизионния акт, ако в ревизионният доклад, който е неразделна част от него, не е спазено изискването на чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК за полагане на подписи на всички органи по приходите, които са го съставили. Но в процесния случай то не намира приложение. От друга страна, следва да се посочи, че правото на защита на РЛ не е нарушено и с оглед факта на връчване на целия РД по електронен път и същото е упражнило правото си на възражение срещу констатациите на приходните органи. Едновременно с това се установява, че РА съдържа достатъчно мотиви, налице са доказателства за подписването му от съответните приходни органи с полагане на електронен подпис и същият е надлежно връчен по електронен път на адресата си.

Следователно, правилен е крайният извод на първоинстанционния съд за липса на допуснати в хода на ревизията процесуални нарушения, които да водят до неговата нищожност или незаконосъобразност.

2. Касационната инстанция възприема като правилни и обосновани съображенията на АССГ, 9 състав за материална законосъобразност на РА.

С процесния РА на [фирма] е начислен ДДС за внасяне за данъчен период м.01.2014 г. в размер на 20 000 лева и лихви за забава върху тази сума на основание чл.86, ал. 2 вр. чл. 85 от ЗДДС предвид изискуемостта му като посочен в издадената фактура № 000000000042 от 31.01.2014 г. с получател [фирма] във връзка със сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 20.02.2009 г. Установено е, че фактурата не е включена в месечната СД и в дневника за продажби от РЛ, като е подадена нулева СД по ЗДДС за м.01.2014 г. Освен това не е настъпило плащане от купувача, както и имотът е бил отписан от активите на РЛ. Отчетен е и фактът, че въпреки това фактурата е включена в дневника за покупки от получателя през м.01.2014 г. / отговор на задача № 7 от заключението по ССчЕ/. Констатирано е също, че оспорващият е подал молба на 15.04.2014 г. с искане за корекция на СД за м.01.2014 г., която корекция обаче не е съобразена с изискванията на чл.126 вр. чл.125 и чл.124 от ЗДДС, а именно, че е приложима чл.126, ал.3, т. 1 от ЗДДС – извън случаите по ал. 2 грешките се поправят, като лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период – при неотразени в отчетните регистри по чл.124 документи. В случая лицето подало коригираща декларация на 15.04.2014 г., поради което е следвало да отрази фактурата през м.04.2014 г., а не обратно към м.01.2014 г. От друга страна, когато се касае за фактура, която не отразява реално възникнало данъчно събитие или извършено плащане, корекции във връзка със същата не могат да бъдат извършени по реда на чл.126 от ЗДДС. Редът за коригиране на погрешно съставени или поправени документи се съдържа в чл.116 от ЗДДС.

В допълнение следва да се посочи, че по категоричен начин е установено, че ДЗЛ е включило процесната фактура и през м.10.2014 г., както и издаденото кредитно известие. Получателят по фактурата също е отразил фактурата и кредитното известие през м.10.2014 г. Тези факти следват и от констатациите на в. л. по приетото заключение по ССчЕ / отговори на задачи 6, 8 / Действително не се установява дали получателят по фактурата е упражнил правото си на данъчен кредит, но е безспорно включването на фактурата през два данъчни периода – м.01 и м.10.2014 г. и кореспондиращото невключване на фактурата през м.01. при издателя, коригиращата декларация през м.04.2014 г. и впоследствие, включването на фактурата и кредитното известие през м.10.2014 г.

От друга страна, всички наведени от касационния жалбоподател доводи за оспорване на приетото в рамките на първоинстанционното производство заключение по ССчЕ не могат да бъдат обсъждани от касационната инстанция, доколкото същият е разполагал с правото да оспори заключението и да поиска назначаване на допълнителна експертиза. Ревизираното лице не се е възползвало от това си право, поради което твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на съда се явява неоснователно.

Следователно, обосновано и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон АССГ е приел наличието на материалноправно основание за доначисляване на ДДС з ам.01.2014 г. в размер на 20 000 лева ведно с лихви за забава по спорната фактура, издадена от [фирма].

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1200 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7654 от 08.12.2015 г. по адм. дело № 3731/2015 г. по описа на Административен съд София град, Първо отделение,9 състав.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1200 лева.

Решението не подлежи на обжалване.