Производството е по реда на чл. 145, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК и чл. 58, ал. 3 ИК.

Образувано е по три жалби, съответно от КП [ПП] чрез представляващия коалицията В. С., от В. С. С. в качеството му на кандидат за народен представител и от Г. В. М. в качеството му на кандидат за народен представител, всички против Решение №4460-НС/10.03.2017 г. на Централна избирателна комисия ( ЦИК ) в частта му по част Четвърта, т.8, б. „В” на приетата с него Методика относно израза „пред изборното помещение”.

В трите жалби и в съдебно заседание чрез общи процесуални представители адв.. К и адв.. П обстоятелствено са релевирани доводи, че решението в обжалваната част е нищожно като издадено в противоречие с приложимия материален закон – чл.33 ИК и чл.224 ИК, по които се претендира отмяната му. Обосновава твърденията си, че с незаконосъобразно въведеното от ЦИК изискване попълването декларациите ( Приложение № 22 – НС от изборните книжа) „пред изборното помещение” не позволява контрол върху това „кой попълва декларациите и какъв натиск оказва върху избирателите по време на извършването на тези действия”.

Ответникът - Централна избирателна комисия, чрез процесуален представител мотивира становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд в настоящия състав от Четвърто отделение установи, че жалбите са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 58, ал. 1 ИК, поради което са допустими, а разгледани по същество, същите след проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 АПК, поради аналогичността на доводите са неоснователни, по следните съображения:

Във връзка с правомощията си по чл.57, ал.1, т.1-3 от ИК, с Решение №4460-НС/10.03.2017 г. Централната избирателна комисия е приела Методически указания по прилагане на Изборния кодекс за секционните избирателни комисии извън страната за изборите за народни представители на 26.03.3017г., съгласно приложението.

В част Четвърта, т.8, б. „В” на...