Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на [фирма] [населено място]
против решение №7224/23.11.2015 година, постановено по адм. дело №7386/2015 година на Административен съд София - град /АССГ/.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - [фирма] [населено място]
, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение АССГ е отменил решение №1926/07.07.2015 г. на изпълнителния директор на ИА [фирма] [населено място]
, в частта, с която е отказан достъп до предоставяне на обществена информация, съдържаща се в плик №1 "Документи за подбор" и плик №2 "Предложение за изпълнение на поръчката" по заявление №2032/99/04.06.2015 г. на [фирма [населено място]
и е върнал преписката в тази част за произнасяне в 14 - дневен срок. В останалата част на заявлението жалбата е отхвърлена като неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. №2032/99/04.06.2015 г., уточнено с писмо вх. №2032/102/18.06.2015 г. [фирма] [населено място]
е поискала от изпълнителния директор на ИА [фирма] [населено място]
, достъп до предоставяне на обществена информация, представляваща документация за участие на участниците в обществена поръчка - Обединение "Иновативни паркинг решение 2014 г." и [фирма], класирани на първо и второ място, на откритата с решение №ЗОП/16.06.2014 година процедура. Заявителят е уточнил, че иска документацията, съдържаща се вплик №1 "Документи за подбор", плик №2 "Предложение за изпълнение на поръчката" и плик №3 "Предлагана цена" на класираните на първо и второ място участници. Информацията се иска като копия на хартиен носител. С оспореното решение №1926/07.07.2015 г., изпълнителният директор на ИА [фирма] [населено място] е отказъл достъп до поисканата информация, като се е позовал на разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.2 от ЗДОИ - липса на съгласие на търговските дружества, за които се отнася поисканата информация.
В мотивите на решението на АССГ е прието, че оспореното пред него решение е издадено в съответствие с разпоредбите на чл.38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, поради което органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да я предоставя на заявителя. АССГ е изложил мотиви, че за поисканите документи, съдържащи се в плик №1 и плик №2, задълженият субект е следвало да изследва наличието на обстоятелства, водещи до извода за наличие на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на чл. 37, ал.2, т. 1 от ЗДОИ и §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, и след това да прецени дали може да се предостави поисканата информация в обем, който да не засяга третите лица. Поради това е отменил оспореното пред него решение в тази част, като е върнал преписката за произнасяне съгласно дадените указания в мотивите на решението си. По отношение на поисканата информация, съдържаща се в плик №3, АССГ е приел, че ценовите предложения на кандидатите са обявени още на етап публично заседание на комисията и този ред е регламентиран в чл. 73, ал. 4 от ЗОП, поради което отказът да се предостави тази информация е законосъобразен.
Касационната инстанция счита, че оспореното решение е неправилно, в частта, с която е отменено решение №1926/07.07.2015 г. на изпълнителния директор на ИА [фирма] [населено място], в частта, с която е отказан достъп до предоставяне на обществена информация, съдържаща се в плик №1 "Документи за подбор" и плик №2 "Предложение за изпълнение на поръчката" по заявление №2032/99/04.06.2015 г. на [фирма] [населено място]
и е върнал преписката в тази част за произнасяне в 14-дневен срок,
Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения:
Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл.3, ал.1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е изпълнителният директор на ИА [фирма] [населено място], поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.
Решението е неправилно относно приетата незаконосъобразност на оспореното решение в оспорената част. В чл. 2, ал.1 ЗДОИ, законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. Второто условие за предоставяне на достъп до обществена информация е въведено с изискването по чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, в който е посочено, че законът се прилага, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на обществена информация. В конкретния случай такъв друг ред се съдържа в АПК, в който урежда правото на достъп до информация в административното производство като основен принцип на кодекса (чл. 12, ал. 2). Следва да се посочи, че това е един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. ЗДОИ е един от правно регламентираните способи за упражняване на конституционното право на информация. Възможността за изпълнение на този ред се определя от качеството на страна в административното производство и връзката на исканата информация с конкретното производство. В чл. 34 и чл. 68 АПК се съдържат изрични правила за възможността на страните за запознаване с документите по преписката. Поисканата информация е за процедура, регламентирана в ЗОП, който съдържа реда, начина и обема на информацията, която се предоставя на участниците.
Искането за достъп е направено от дружеството участник в процедурата по ОП, приключила с решение от 22.05.2015 г. за касиране, до определена информация - документация за участие, съдържаща се в плик № 1 и № 2 на двама от другите участници. В тази процедура дружеството е било страна и е класирано на 3-то място, което формира и правото на достъп до цялата информация, съдържаща се в образуваната преписка - чл. 34 от АПК във вр. с гл. XI от ЗОП отм. , Следователно като участник в процедурата заявителят е имал право на достъп до цялата информация, включително е присъствал при отварянето на съответните пликове от комисията. Съгласно чл. 73, ал. 4 от ЗОП се предвижда изпращане на решението за обжалване на класирането и определяне на изпълнител от участниците, а публикуването в профила на купувача на документите по чл. 22б, ал. 1-21 от ЗОП отм. и в публичния регистър на ОП на всички документи, води до извода, че заявителят е имал достъп до цялата информация, съдържаща се в документацията по ОП, в която е бил участник. Това изключва възможността да се използва реда по ЗДОИ предвид чл. 4, ал. 1 от с. з., като специалния ред за получаване на обществена информация, отнасяща се до процедура по ОП не допуска процедурата по ЗДОИ. Поради това независимо от характеристиката на исканата информация като обществена включително дали дава възможност на гражданите да се съставят собствено мнение за дейността на органа, ЗДОИ е неприложим, тъй като в друг закон е предвиден специален ред за получаване на информация.
Като е приел, че се касае за достъп до информация по ЗДОИ и е извършил преценка на обстоятелствата с оглед нормите на този закон съдът е приложил неправилно закона и решението му в тази част следва да бъде отменено.
В останалата част решението е правилно, но то не е оспорено и поради това е влязло в сила.
Поради изложеното решението на АССГ в оспорената част сдледва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на [фирма]
[населено място]
срещу решение №1926/07.07.2015 г. на изпълнителния директор на ИА [фирма] [населено място], в частта, с която е отказан достъп до предоставяне на обществена информация, съдържаща се в плик №1 "Документи за подбор" и плик №2 "Предложение за изпълнение на поръчката" по заявление №2032/99/04.06.2015 г. на [фирма]
[населено място]
и е върнал преписката в тази част за произнасяне в 14-дневен срок,
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски по делото пред двете съдебни инстанции, в полза на [фирма] [населено място] следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева на основание чл.8, ал. 3 от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за първата съдебна инстанция. Пред касационната инстанция са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5400 лева и 25 лева платена държавна такса. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК. Като взе предвид, че фактическата и правна сложност на делото не е висока, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер на цитираната по горе разпоредба на чл. 8, ал.3 от Наредба №1/2004 година в размер на 500 лева, както и 25 лева държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №7224/23.11.2015 година, постановено по адм. дело №7386/2015 година на Административен съд София - град В ЧАСТТА, в която е отменено решение №1926/07.07.2015 г. на изпълнителния директор на ИА [фирма] [населено място], с която е отказан достъп до предоставяне на обществена информация, съдържаща се в плик №1 "Документи за подбор" и плик №2 "Предложение за изпълнение на поръчката" по заявление №2032/99/04.06.2015 г. на [фирма]
[населено място]
и е върнал преписката в тази част за произнасяне в 14 - дневен срок и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма]
[населено място]
срещу решение №1926/07.07.2015 г. на изпълнителния директор на ИА [фирма]
[населено място]
, с която е отказан достъп до предоставяне на обществена информация, съдържаща се в плик №1 "Документи за подбор" и плик №2 "Предложение за изпълнение на поръчката".
ОСЪЖДА [фирма]
[населено място]
да заплати на [фирма]
[населено място]
разноски по делото в размер на 1025 /хиляда и двадесет и пет/ лева разноски по делото за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.