Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по:

- молба, вх. № 1161/05.02.2020 г. по регистъра на ВКС, подадена от В. Б. Н. с искане за допълване на определение № 19/10.01.2020 г. по гр. д. № 2681/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. в частта му за разноските и присъждане на сторените от страната разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция и

- молба, вх. № 1233/07.02.2020 г. по регистъра на ВКС, подадена от „КТМ ЕКС“ ЕООД със седалище гр. Варна с искане за допълване на определение № 19/10.01.2020 г. по гр. д. № 2681/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. в частта му за разноските и присъждане на сторени от страната разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Ответникът по молбите – В. С. С., чрез пълномощника й адв. З. изразява становище за тяхната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С определение № 19/10.01.2020 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 270/21.11.2018 г. по гр. д. № 427/2018 г. на Апелативен съд – Варна. Касатор в това производство е В. С., а ответник по жалба е само В. Б. Н.. Спорът по иска по чл.40 ЗЗД срещу търговското дружество („КТМ ЕКС“ ЕООД със седалище [населено място]) е разрешен с влязло в сила решение в тази му част при условията на чл. 296, т. 3 ГПК (след като касационната жалба по гр. д. № 3209/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о. в частта на произнасянето от въззивния съд по иска срещу този ответник не е допусната за разглеждане). Затова в отменената част на въззивното решение делото е продължило (при новото му разглеждане от въззивния съд) само с участието на страните по спора по иска в тази му част – т. е. ищцата С. и ответницата Н.. Това са били участниците и в производството по настоящото дело - гр. д. № 2681/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. С цитираното по - горе определение (№ 19/10.01.2020 г.), постановено по реда на чл. 288 ГПК липсва произнасяне по въпроса за разноските, сторени от страните в това именно касационно производство - по гр. д. № 2681/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о.

Молбите са подадени в едномесечния срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационен контрол, т. е. в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и са допустими.

При разглеждането им по същество настоящият състав на ВКС намира следното.

По молбата на „КТМ ЕКС“ ЕООД със седалище [населено място]

Тя е неоснователна.

Правилото на чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуален способ за проправяне на грешка или пропуск на съда при реализиране на отговорността за разноските в гражданския процес, като в първият случай е допуснато неточно изчисляване и присъждане на сторените разходи от страната, а във вторият – пропуск да се ангажира въпросната отговорност. Във всички случаи се касае за разноски, които са своевременно поискани пред съда, чието присъждане е обусловено от изхода на делото. Правото да претендират разноските обаче принадлежи само на страните, участвали в производството по делото. В случая търговското дружество – молител не е било страна в касационното производство по гр. д. № 2681/2019 г. на ВКС, III г. о. и не би могло да иска разноски за него. Неговото участие като страна е приключило с постановяване на определение № 169/12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3209/2017 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по т. д. № 84/2017 г. на Апелативен съд – Варна в частта на произнасянето по иска по чл. 40 ЗЗД срещу този ответник. Затова и фактическото му участие в новото разглеждане на делото от възззивната инстанция е било без правно значение. Сторените там разноски са останали за негова сметка. Производството по гр. д. № 2681/2019 г. на ВКС, III г. о. има за предмет обжалване на решението, постановено при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция. В това касационно производство молителят няма качеството на страна и не е взел участие. Обстоятелството, че е подал отговор на 28.03.2019 г. на касационната жалба срещу новото въззивно решение, е ирелевантно. Затова и сторените от същия разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящото касационно производство остават за негова сметка. Те не му се дължат. Налага се, че отсъстват предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на търговското дружество на разходите, които претендира да е извършил в производството по гр. д. № 2681/2019 г. на ВКС, III г. о. чрез допълване на постановеното по него определение № 19/10.01.2020 г. в частта за разноските. Изложеното обуславя неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и налага оставянето й без уважение.

По молбата на В. Б. Н..

Тя е основателна.

Посоченото по-горе определение № 19/10.01.2020 г. по настоящото дело е с благоприятен за молителката правен резултат, доколкото не е допуснат касационен контрол на новото въззивно решение, постановено от апелативния съд, а тя е била ответник по касационна жалба. В отговора на жалбата същата е поискала присъждане на сторените от нея разноски в това касационно производство и е представила списък по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за извършването на разхода – платено адвокатско възнаграждение в размер на 8 600 лв., установено с приложения договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Д. П., като вписването за извършеното плащане в брой на сумата в тази си част има характера на разписка – така разясненията по т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Определението, с което не е допуснато касационно обжалване съставлява акт, с който приключва делото в касационната инстанция по смисъла на чл. 81 ГПК и задължава съда да се произнесе и по искането за разноски. В случая касационният съд е пропуснал да стори това и да присъди на ответницата Н. направените и своевременно претендирани разноски за настоящото производство от 8 600 лв., който се възложат в тежест на касатора. Затова молбата на тази страна по чл. 248, ал. 1 ГПК - за допълване на цитираното по-горе определение в частта за разноските с присъждане на посочената сума, е основателна.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище гр. Варна за допълване на определение № 19/10.01.2020 г. по гр. д. № 2681/2019 г. на ВКС, III г. о. в частта за разноските с присъждане на разходите за това касационно производство в полза на дружеството.

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, определение № 19/10.01.2020 г. по гр. д. № 2681/2019 г. на ВКС, III г. о. в частта за разноските, като

ОСЪЖДА В. С. С., [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 21 да заплати на В. Б. Н. от с. гр. сумата от 8 600 (осем хиляди и шестстотин) лева – разноски за настоящото касационно производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.