О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 152

гр. София, 10.04.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н гражданско дело № 4191 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Ц. Н. и Р. Р. Н., чрез адвокат Й. Ц. от АК - Г., срещу въззивно решение № 148 от 05.07.2019 г. по в. гр. д.№ 152/2019 г. на Окръжен съд - Габрово, с което (посредством потвърждаването на първоинстанционното решение № 54 от 06.03.2019 г. по гр. д.№ 1685/2018 г. на Районен съд – Габрово) е признато за установено, по предявените от В. Д. П. срещу настоящите касатори пасивно субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], с площ на реалната част от 535 кв. м., отразена с тъмно-зелен цвят на комбинираната скица на вещото лице С. Б. (намираща се на л. 83 по гр. д.№ 1685/2018 г. на РС - Габрово, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението), като при изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно е заснета като част от ПИ ***, вместо като самостоятелен имот.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на първо място се поддържа, въззивното решение е в противоречие с Решение № 513 от 23.12.2011 г. по гр. д.№ 1612/2010 г. по описа на ВКС, І г....