Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети юни в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:Г. К. Ю. К. при секретар М. Д. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от председателяВ. Г. по адм. дело № 3970/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. В. от гр. Варна чрез адв. М. против решение № 210/19.02.2021г., постановено по адм. д. № 1042/2020г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата на Василев срещу Заповед № 138/12.03.2020 г. на ректора на Технически университет - Варна, с която на основание чл. 35, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) - поради доказано плагиатство в дисертационен труд за присъждане на научната степен доктор на науките и представени научни трудове за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност професор, е отнета придобитата от оспорващия научна степен доктор на науките в професионално направление 5. 1. Машинно инженерство по научна специалност Технология на машиностроителните материали в конкурс за защита на неговия дисертационен труд Изследване на методите и средствата за повърхностно обработване на материали за дентални импланти, и е обявена за невалидна Диплома № ТУВ - НС - 2017-092 от 14.09.2017 г. издадена от ТУ-Варна.

В жалбата са изложени доводи за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на решението. Посочено е, че жалбата не е разгледана от независим и компетентен съд след оставяне без уважение на искането по чл. 22, ал., т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК за отвод на съда.

Неправилно е прието в обжалваното решение, че издателят на оспорената заповед е компетентен административен орган с оглед на посоченото в акта правно основание -чл. 35, ал. 2 и ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ, след изменението на текстовете на нормата, в сила от 04.05.2018г. и систематичното й място в Глава четвърта на закона, предвиждаща контролни механизми по отношение на откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен и за заеманет на академична длъжност с оглед момента на придобиване на научната степен от касатора.

Неправилен в тази връзка е и изводът на съда за неприложимост на нормата на чл. 99 от АПК в конкретния случай. С оспорената заповед е отменен влязъл в сила административен акт, което изисква приложението на Глава седма от АПК-Възобновяване на производства по издаване на административни актове (чл. 99 и следв.), съгласно изискването на чл. 32, ал. 10 от ЗРАСРБ.

Изтъква се, че обжалваното решение е произнесено в нарушение на материалния закон поради приетата законосъобразност на административния акт, издаден след законосъобразно проведена процедура, при точно приложение на закона и в съответствие с неговата цел.

Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде отменена заповедта на ректора на Техническия университет-Варна.

Ответникът-ректорът на Технически университет-Варна, представляван от адв. Т. оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема следното от фактическа страна:

На 08.09.2017г. на Р. В. е присъдена научна степен „доктор на науките“ от научно жури, утвърдено със заповед № 252/23.05.2017г. на ректора на Техническия университет във Варна. Научната степен е присъден с протокол № 94.Д.3 от същата дата и е в професионално направление 5.1 „Машинно инженерство“ по научна специалност Технология на машиностроителните материали. Дисертационният труд е на тема Изследване на методите и средствата за повърхностно обработване на материали за дентални импланти“.

В хода на процедурата по придобиване на научната степен от касатора до министъра на образованието и науката са подадени сигнали от професор доктор О. Фархи и професор доктор на техническите науки Н. М., в които се твърди, че дисертацията съдържа части от научни трудове на други лица, които са пресъздадени буквално.

В тази връзка министърът на образованието и науката издава заповед № РД 09-4254/30.08.2017г. за назначаване на комисия, която да извърши проверка по сигналите.

Констатациите от проверката са обективирани в доклад от 05.09.2017г., в който е отразено следното: Съдържанието на шеста глава е 100% преписано от книгата Wei Sha S. M., Titanium allois; modeling of microstructure, , properties and applications, IRI Press, Boca Raton, Boston, New York, Washington DC (т. 3); Втора, трета, четвърта и пета глава от дисертацията е буквално преписване на цялата дисертация на И. Н. на тема Изследване ефективността на плазмотрон с вихрова стабилизация на дъгата в процеса на плазмено-прахово напластяване, защитена през 2015 г.

Констатирано е и използването на чужди научни трудове и в две публикации по дисертационния труд на проф. Р. В. – под № 10 и под № 11. За първата е отбелязано, че съдържанието и е 100% преписано от четвърта глава на дисертацията на Т. Д. на тема създаване на дизайн на остеоинтегруеми дентални импланти, защитена през 2012 г. Статията е включена в глава седма от дисертацията на Василев, като дисертацията на Доврамаджиев не е цитирана.

За втората публикация под № 11 в автореферата е посочено, че съдържанието на статията на Василев е 100% преписана от статията на проф. Скулев и съавтори от 2005 г.

Констатациите в доклада мотивират Комисията да даде заключение за: 1. Нарушение на разпоредбите на чл. 12, ал. 3 и 4 от ЗРАСРБ, в приложимите редакции, ДВ, бр. 101 от 2010г., 2. Придобиването на научна степен доктор на науките въз основа на този дисертационен труд съставлява нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 от същия закон.

Посочено е, че обобщеното заключение Комисията обосновава със сравнителните анализи, становище и мнение на проф. В. П., проф. А. Д., проф. С. П., проф. Р. Ш. и проф. М. К..

С оглед резултатите от назначената проверка министърът на образованието и науката уведомява ректора на Технически университет Варна-проф. Р. В., председателя на Общото събрание на университета –проф. Чириков и председателя на научното жури –проф. Скулев, че процедурата по присъждане на научната степен „доктор на науките“ на Р. В. следва да бъде прекратена.

Научното жури пренебрегва данните от проверката и становището на министъра на образованието и науката и присъжда на Василев научната степен „доктор на науките“ в професионално направление 5.1 „Машинно инженерство“ по научна специалност „Технология на машиностроителните материали“, видно от протокол № Д.94.3/08.09.2017г.

До министъра на образованието и науката са подадени нови сигнали от проф. Фархи и проф. Минчев за плагиатство при придобиване на научната степен от проф. Р. В., последният от които под № 94-114/12.07.2018г.

Министърът на образованието и науката нарежда проверка за допустимост на сигналите, подадени в периода от 13.07.2017г. до 12.07.2018г., като със заповедта от 28.09.2018г. е назначена специална комисия по случая на основание чл. 30, ал. 5 от ЗРАСРБ.

Комисията изразява становище до министъра на образованието и науката, че сигналите са допустими. На основание чл. 30, ал. 6 от ЗРАСРБ министърът възлага на Комисията по академична етика да извърши проверка по ал. 4, т. 2 от закона-по същество на сигнала относно спазване изискванията на този закон, правилника за прилагането му и правилниците за висшите училища и научните организации, включително и за наличието на плагиатство в представения в съответната процедура дисертационен труд и/или публикации, недостоверност на представените научни данни и/или конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на този закон.

Проверката е възложена на трима арбитри-проф. В. П. и проф. А. Д. от ТУ-София, и проф. Й. М. от Технически университет-Габрово.

След подробен сравнителен анализ на представената дисертация на Василев с научните трудове и публикации на посочените в сигналите лица, арбитрите единодушно констатират и дават заключение за идентичност на конкретно описани части от сравняваните документи с научно съдържание. На база на така представеното заключение Комисията по академична етика достига до окончателно решение за наличие на плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от Преходните и заключтелни разпоредби на ЗРАСРБ от проф. Р. В.-представил за собствени трудове, които изцяло или частично са написани и създадени от другиго, без позоваване или цитиране в процедура по придобиване на научна степен „доктор на техническите науки“.

С решение от заседание на 17.02.2020г., обективирано в протокол № 8, Факултетният съвет при Машинно-технологичия факултет на ТУ-Варна е предложено на ректора на университета да бъде отнета научната степен „доктор на науките“ на Р. В. на основание доказано по законовия ред плагиатство.

С оспорената пред АС-Варна заповед № 138/12.03.2020 г. на ректора на Технически университет - Варна, с която на основание чл. 35, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) - поради доказано плагиатство в дисертационен труд за присъждане на научната степен доктор на науките и представени научни трудове за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност професор, е отнета придобитата от оспорващия научна степен доктор на науките в професионално направление 5. 1. Машинно инженерство по научна специалност Технология на машиностроителните материали в конкурс за защита на неговия дисертационен труд Изследване на методите и средствата за повърхностно обработване на материали за дентални импланти, и е обявена за невалидна Диплома № ТУВ - НС - 2017-092 от 14.09.2017 г. издадена от ТУ-Варна.

За да отхвърли жалбата срещу заповедта на ректора на ТУ-Варна първоинстанцинният съд приема следното от правна страна:

Оспорената заповед, издадена на основание чл. 35, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ във връзка с ал. 1, т. 1 от закона е произнесена от компетентен административен орган в рамките на особено производство, регламентирано от специален закон, а именно Закон за развитие на академичния състав в Р. Б.

Съдът приема, че заповедта е основана на установено и доказано по законовия ред плагиатство, издадена е при спазване на административната процедура, предвидена в специалната, санкционна норма на чл. 35 от ЗРАСРБ, която гласи:

Чл. 35. (1) Освобождава се от академична длъжност лице:

1. (изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.)/ когато бъде доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове, въз основа на които е придобило или е участвало в процедура за придобиване на научна степен, или е заело или е участвало в конкурс за заемане на академична длъжност;

(2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.)/ В случаите по ал. 1, т. 1 се отнема и научната степен, придобита по реда на този закон, с която е свързано нарушението.

Ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.)/ Отнемането на научна степен и освобождаването от длъжност се извършват от ректора на висшето училище по реда на Закона за висшето образование и правилника на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация по ред, определен в правилника на съответната организация.

Съдът приема, че нормата е императивна, в нея са посочени всички положителни предпоставки при наличието на които настъпва предвидения правен резултат-освобождаване от академична длъжност и отнемане на придобитата научна степен.

Изложил е съображения, че с цитираната норма не се въвежда възможност за преразглеждане на правен въпрос, по който вече има влязъл в сила административен акт на друг орган-в случая решение на научното жури за присъждане на научна степен, тъй като заложената от законодателя цел е заличаване занапред на правния ефект, настъпил от акта в полза на лице, по отношение на което е установено и доказано наличие на плагиатство или недостоверност на предоставените научни данни в научни трудове, въз основа на които е придобито, или е участвало в процедура за придобиване на научна степен. Посочил е, че цитираната разпоредба е проява на защитната функция на правото в регулираните от Закона за развитие на академичния състав специални обществени отношения.

Съдът приема, че оспореният административен акт с посоченото в него правно основание за неговото произнасяне е издаден в регламентираното в чл. 35 от ЗРАСРБ производство, което се развива директно пред компетентния административен орган-ректорът на висшето училище. В приложимата в случая хипотеза по ал. 1, т. 1 на цитираната разпоредба плагиатството е доказано по установения в закона ред чрез проверка от орган със специална компетентност, каквато е Комисията по академична етика към Министерството на образованието и науката. Изяснява правната и логическа обвързаност на производството по чл. 35 от ЗРАСРБ с предхождащото го за проверка на сигналите за наличие на плагиатство, разписано в § 4в от Допълнителните разпоредби на закона, като е посочено, че кръгът на сезиращите министъра на образованието и науката лица не е ограничен. Започването и провеждането на обсъденото производство според решаващия съд не е опосредено от от предварително или допълнително волеизявление на административен орган в друго производство, а също така и от процедура по възобновяване на производството за отмяна или изменение на влязъл в сила административен акт по чл. 99 от Административнопроцесуалния кодекс.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът приема на първо място компетентност и безпристрастност на тримата арбитри, извършили проверка за наличие на плагиатство в дисертацията на касатора. На следващо място, съдът приема, че при еднозначното и категорично заключение на Комисията по академична етика, базирано на изводите на арбитрите за наличие на плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ, компетентният орган –министърът на образованието и науката постановява законосъобразен административен акт в условията на обвързана компетентност при точно спазване на материалноправните норми.

Решението е правилно.

При постановяването му не са допуснати нарушения на чл. 22, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс от състава на първоинстанционния съд, което да води до съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По искането за отвод съдът се произнася мотивирано в протоколно определение от 04.11.2020г., като обосновано посочва, че не са налице основания за отвод на съда.

Съдът мотивира изводите си от фактическа и правна страна и същите кореспондират със събраните по делото доказателства и с материалния закон.

Правилен е анализът на първоинстанционния съд на нормите на чл. 35 от ЗРАСРБ и § 4в от ДР на ЗРАСРБ, които регламентират формата за осъществяване на контрол по отношение на приключили процедури по придобиване на научни звания и за заемане на академични длъжности по реда на този закон, както и за придобиване на научни степени и научни звания по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания при сигнали за наличието на плагиатство и/или недостоверност на представените научни данни.

Правилен е изводът му, че производството по освобождаване от академична длъжност и отнемане на научна степен при доказано по установения ред плагиатство е специално административно производство, което изключва приложимостта на особеното административно производство по възобновяване на производства по издаване на административни актове - чл. 99 и следв. от АПК. Възобновяването е преодоляване на формалната законна сила на административните актове и своеобразно продължаване на административното производство с ново поставяне на материалноправните въпроси, които са били основен предмет на производството и са били решени с издадения административен акт, какъвто не е разглеждания казус. Обосновано и с оглед на спецификата на специалното административно производство по чл. 35 от ЗРАСРБ, съдът посочва, че тежката санкционна последица при доказано по установения начин плагиатство е насочена към противоправния резултат, настъпил и продължил след присъждането на научната степен на Р. В. с административния акт, който резултат е нетърпим от правния ред.

Настоящият състав на ВАС изцяло споделя изложените в решението съображения относно целта на специалното производство по чл. 35 от ЗРАСРБ, предопределено от спецификата на научната дейност-трудната обхватност на източниците й. Ето защо с посочената разпоредба законодателят мотивира възможността впоследствие във времето да се установят факти, които да опровергаят предпоставките за постигането и придобиването на научна степен, както и премахването на резултата от присъждането й.

Разглежданият казус е пример за това, което дава основание за въвеждането на разпоредбата на чл. 35 от ЗРАСРБ и нейната цел.

Действително обсъдената разпоредба на чл. 35 се намира в Глава четвърта-Контрол на ЗРАСРБ, където са регламентирани други две форми на контрол върху процедурите по придобиване на научна степен и заемане на академични длъжности, осъществявани от министъра на образованието и науката по чл. 30 и чл. 32 от ЗРАСРБ, като производството по чл. 35 се развива по реда на едната от тях-чл. 30, ал. 5-12 от закона, съгласно § 4в от ДР на ЗРАСРБ. Това обаче не изключва самостоятелния и специален характер на производството по чл. 35 от ЗРАСРБ по проверка, установяване и доказване на плагиатство по отношение на приключили процедури по придобиване на научни звания и за заемане на академични длъжности по реда на този закон, както и за придобиване на научни степени и научни звания по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания, както и компетентния да произнесе административния акт орган-ректорът на висшето училище (чл. 35, ал. 3 от ЗРАСРБ).

Ето защо, изводът на съда за характера на административното производство и компетентността на органа е правилен.

Правилно е прието и законосъобразно провеждане на административната процедура по издаване на заповедта на ректора на ТУ-Варна. Оспорената заповед е издадена, както правилно посочва административния съд по сигнали на заинтересовани лица за наличие на плагиатство в научния труд на Р. В. при придобиване на научна степен „доктор на науките“ , подадени след влизане в сила на изменението на чл. 35 от ЗРАСРБ. Проверката е извършена при спазване на изискванията на § 4в от ДР на ЗРАСРБ от Комисия по академична етика. При конструирането й със заповед № РД09-2516/14.09.2018г. на министъра на образованието и науката не са допуснати нарушения на чл. 30а, ал. 3 от ЗРАСРБ, изискващ да са хабилитирани лица, включени в регистъра по чл. 2а, тъй като към този момент Националният център за информация и документация все още не е създал публичен регистър по смисъла на цитираната норма.

Създаването на Комисия по академична етика към министъра на образованието и науката за разглеждане на сигналите, отправени до него относно нарушения при провежданите процедури за присъждането на научни степени или заемането на академични длъжности, както и относно сигнали за наличието на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации, недостоверност на представените научни данни, конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на този закон е по силата на чл. 30а (Нов – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.). При това положение определянето на състава на Комисията от министъра на образованието и науката към 14.09.2018г., но преди създаване на регистъра по чл. 2а от ЗРАСРБ, не е в нарушение на закона-чл. 30а от ЗРАСРБ, в сила от 04.05.2018г., а обратно-в негово изпълнение.

Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката определя трима арбитри, които притежават съответните научни степени и са хабилитирани лица в същото професионално направление, като следва да се посочи, че изискванията на които трябва да отговарят по чл. 30, ал. 8, т. 1 от ЗРАСРБ са алтернативни, а съображенията на съда за наличие и на останалите изисквания по цитираната разпоредба кореспондират на доказателствата по делото.

Заключението на Комисията по академична етика категорично и еднозначно сочи наличие на плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ в дисертационния труд на Р. В. на тема „Изследване на методите и средствата за повъзхностно обработване на материалите за дентални импланти“, с която през 2017г. същият придобива научна степен „доктор на науките“. Плагиатството е доказано по установения в закона ред, което обвързва ректора на Техническия университет да издаде оспорената пред АС-Варна заповед.

Изложеното мотивира първоинстанционния съд да приеме и точно спазване на материалния закон при произнасяне на административния акт.

Крайният извод за законосъобразност на оспорената заповед, издадена от компетентен административен орган при спазване на административната процедура, точно приложение на материалния закон и спазване на неговата цел е правилен, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено с настоящото.

Предвид изхода на спора на ответника по касация-ректора на Технически университет Варна, следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1 800лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, като настоящата инстанция не намира за прекомерен размера им.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 210/19.02.2021г., постановено по адм. д. № 1042/2020г. по описа на Административен съд-Варна.

ОСЪЖДА Р. В. от гр. Варна да заплати на ректора на Технически университет -Варна разноски по делото в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Галина Карагьозова

/п/ Юлия Ковачева