Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:М. М. Б. М. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаМ. М. по адм. дело № 4007/2021

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ (ПРО) ЕАД, град София, представлявано от прокуриста Х. Р., подадено чрез пълномощника на дружеството юрк. М. Т., за изменение на решение № 7949/01.07.2021 г., постановено по адм. дело № 4007/2021 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските. Подателят на искането твърди, че възнаграждението за осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство следва да бъде определено на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 900.00 лева за всяка съдебна инстанция и моли в този смисъл да бъде изменено решението. Прави и евентуално искане за присъждане в полза на дружеството и на командировъчни разходи.

Направено е и искане за спиране на производството на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) и сезиране Конституционния съд на Р. Б. за установяване на противоречие на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в частта относно препращането към Закона за правната помощ с чл. 6 и чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България. Ответниците по искането не изразяват становище.

Като взе предвид направеното искане и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното:

С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд, второ отделение, отменя решение № 151 от 04.02.2021 г., постановено по адм. дело № 2025/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас и вместо него постановява нов съдебен акт, с който отхвърля жалбата на П. К. срещу отказ № 17-152/10.07.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Бургас. С решението си Върховният административен съд, второ отделение, осъжда Калудов да заплати на касатора „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД сумата 770.00 лева разноски по делото за двете съдебни инстанции, представляващи 370.00 лева държавна такса за образуване на касационното производство и по 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

При тези факти Върховният административен съд, състав на второ отделение, стигна до следните изводи:

Искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната с представяне на съответни доказателства, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая посочените условия са изпълнени и на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД - страната, за която решението е благоприятно, са присъдени разноски в размер на 770.00 лева за двете съдебни инстанции, представляващи 370.00 лева държавна такса за образуване на касационното производство и по 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 ЗПП и чл. 24 НЗПП, с оглед осъщественото от юрисконсулт Тодоров процесуално представителство. Присъденото със съдебния акт юрисконсултско възнаграждение е съобразено с действащата към момента на приключване на устните състезания по делото законодателна уредба, като е приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред. Държавен вестник бр. 8/2017 г.) и съответно чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 НЗПП, а определеното юрисконсултско възнаграждение е в максималния, предвиден в цитираните разпоредби, размер за всяка инстанция.

Доводите на подателя на искането по чл. 248 ГПК, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено съгласно правилата на Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не могат да бъдат споделени, с оглед изричния текст на чл. 78, ал. 8 ГПК, цитиран по - горе, който препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ и съответната наредба.

Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разходите, направени по делото, свързани с процеса на събиране на доказателства включващи такива за призоваване на свидетели, вещи лица и за изготвяне на експертизи (арг. от чл. 75 ГПК). В случая доказателства за такива разноски не са представени. Претендираните от страната разходи за командироването на юрисконсулта произтичат от вътрешните отношения между работодател и служител. Тези разходи не се основават на процесуалното правоотношение и не представляват необходими за водене на делото разноски, поради което не следва да бъдат присъждани.

Искането за спиране на съдебното производство и сезиране на Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България също е неоснователно. Процедурата е неприложима, тъй като производството по адм. дело № 4007/ 2021 г. по описа на ВАС е приключило с влязло в сила решение от 01.07.2021 г. и не може да бъде спирано. Освен това отговорността, респ. правото на страната за разноски в съдебния процес, е правоотношение с облигационен характер, което няма връзка с разпоредбите на чл. 6 и чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България, прогласяващи равенство на гражданите по достойнство и права и правото на работниците и служителите на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон. Ето защо не е налице несъответствие на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК с посочените конституционни текстове, което да обоснова прилагане на чл. 150, ал. 2 от Конституцията.

Останалите доводи на подателя на искането, свързани с позоваване на съдебна практика по отменени закон и норми, са неотносими към настоящето производство и не следва да бъдат обсъждани.

Поради изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира, че не са налице основания за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Искането на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД в този смисъл е неоснователно и следва да се отхвърли.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, град София за изменение на решение № 7949/01.07.2021 г., постановено по адм. дело № 4007/2021 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, град София за спиране на производството по делото и отправяне на искане до Конституционния съд на Р. Б. за установяване на противоречие на част от разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс с чл. 6 и чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България.

Определението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мариета Милева

/п/ Бранимира Митушева