Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Д. ЧЛЕНОВЕ:Е. К. СЛАВИНА ВЛАДОВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора С. П. докладваното от председателяИ. Д. по адм. дело № 4005/2021

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Сайлест“ ЕООД против решение № 16 от 11.01.2021 г., постановено по адм. д. № 990/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началникът на Службата по геодезия картография и кадастър – гр. Пазарджик не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът – „Б. И. АД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение в представения по делото писмен отговор по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик отменя действията на началника на СГКК – Пазарджик по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) към КККР на гр. Пазарджик, одобрена със заповед № РД-18-407/10.06.2019 г. на ИД на АГКК, извършени на основание чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР, засягащи ПИ с идентификатор 69835.62.680, обективирано в скица на ПИ № 15-740831/14.08.2020 г., издадена от СГКК – гр. Пазарджик като е заличен като собственик „Булгармин инженеринг“ АД и е оставен като единствен собственик „Сайлест“ ЕООД, поради представяне на влязло в сила на 05.05.2020 г. съдебно решение № 57/25.05.2018 г., постановено по гр. д. № 11/2017 г. на Панагюрския районен съд, с което е отхвърлен предявен иск за делба от „Булгармин инженеринг“ АД срещу „Сайлест“ ЕООД. Обжалваното решение е допустимо.

Съдът е сезиран с редовна жалба, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт и от лице с правен интерес от оспорването. Жалбоподателят „Булгармин инженеринг“ АД, преди извършване на действията е вписан като един от съсобствениците на процесния имот. Изменението е извършено на основание чл. 53а, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) по заявление на касатора „Сайлест“ ЕООД и се изразява в заличаване на акционерното дружество като съсобственик на имота от регистъра и вписване само на „Сайлест“ ЕООД като собственик. Правилно съдът приема, че при оспорване на акт за изменение на КРНИ по реда на чл. 53а ЗКИР с право на жалба разполагат заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР, а това са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти, засегнати от изменението (арг. чл. 53, ал. 3 ЗКИР), поради което „Булгармин инженеринг“ АД е заинтересувано лице по смисъла на закона и има правен интерес от оспорването. Ето защо като се произнася по жалбата съдът постановява допустимо решение.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

За да отхвърли оспорването съдът приема, че извършеното изменение на КРНИ, чрез заличаване на „Б. И. АД като съсобственик е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва, че не е спазено общото правило на чл. 26, ал. 1 АПК за уведомяване на „Б. И. АД за образуваното административно производство и не е спазена нормата на чл. 53, ал. 3 ЗКИР за уведомяване на заинтересованите лица за реализираното изменение. Съдът приема, че извършеното действие от началника на СГКК – Пазарджик по изменение на КРНИ към КККР на гр. Пазарджик е и в нарушение на материалния закон, тъй като представеното съдебно решение, с което е отхвърлен предявеният от „Б. И. АД срещу „Сайлест“ ЕООД иск за делба на недвижимия имот, находящ се в землището на гр. Стрелча с ЕКАТТЕ 69835 – производствен терен с площ от 39733 кв. м. не се ползва със сила на пресъдено нещо за установяване на собственост. Излага, че „Б. И. АД се легитимира като собственик на част от имот с идентификатор 69835.62.680 с два нотариални акта, като по исков път не е установено несъществуването на удостоверените с тях права.

Незаконосъобразен е изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително дружеството не е уведомено за започналото административно производство и за изменението по реда на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, но същото упражнява в срок правото си на жалба и има възможност в съдебно производство да ангажира доказателства, установяващи правата му, поради което допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила не са съществени.

Неправилен е и изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспореното действие. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с влязло в законна сила на 05.05.2020 г. решение № 57 от 25.05.2018 г., постановено по гр. д. № 11/2017 г. по описа на Панагюрския районен съд, е отхвърлен предявеният от „Б. И. АД иск за делба при квоти 4733/39 733 кв. м. за „Б. И. АД и 35 000/39 733 кв. м за „Сайлест“ ООД за недвижим имот, находящ се в землището на гр. Стрелча индивидуализиран по картата на възстановената собственост като имот № 000680 с площ от 39 733 кв. м. в местността „Радин дол“. От мотивите на представените по делото решения на РС – гр.Панагюрище, потвърдено с решение № 272 по гр. д. № 33/2019 г. на Пазарджишки окръжен съд се установява, че липсва съсобственост между участниците в делбеното производтво.

При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че решението, с което е отхвърлен искът за делба, установява със сила на пресъдено нещо несъществуването на потестативното право на делба, като извън обективните предели на силата на пресъдено нещо са преюдициалните правоотношения, кой е собственик на имота, е незаконосъобразен. С решението по чл.344, ал. 1 ГПК със сила на пресъдено нещо се разрешава кой е титуляря на правото на собственост. С решението съдът разрешава правния спор като установява какво е правното положение между страните и ги задължава да се съобразяват с него. Обективните предели на силата на пресъдено нещо, представляват предмета, за който тя важи и това е материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението, като го е потвърдил или отрекъл. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила за същото искане и на същото основание. От текста следва извода, че предмет на силата на пресъдено нещо е само спорното материално право с белезите, които го индивидуализират - юридически факт от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Обективните предели на СПН очертават нейния предмет - правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него, а субективните предели - страните по материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от установеното положение. В случая, с влязлото в сила решение, е отречено материалното право на собственост на „Б. И. АД върху процесния имот, поради което правилно последното дружество е заличено от кадастралния регистър по отношение на ПИ с идентификатор 69835.62.680. В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение по гр. д. № 741/2012 г., ІІ г. о., ГК; решение по гр. д. № 774/2017 г. на І-во гр. о.; решение по гр. д. № 1394/2014 г. ІІ г. о. и др. Следователно в случая с влязло в сила решение е отречено правото на собственост на „Б. И. АД върху идеална част от имота, поради което оспорения административен акт е издаден в съответствие с материалния закон – чл. 53а, т. 1 ЗКИР.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на „Б. И. АД следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди „Б. И. АД да заплати „Сайлест“ ЕООД сумата 2270 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 1900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 370 лв. заплатена държавна такса за касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 16 от 11.01.2021 г., постановено по адм. д. № 990/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б. И. АД против действия на началника на СГКК – Пазарджик за изменение на КККР на ПИ с идентификатор 69835.62.680, обективирано в скица № 15-740831/14.08.2020 г.

ОСЪЖДА „Б. И. АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „Сайлест“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 2270 лв. (две хиляди двеста и седемдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Илияна Дойчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емилия Кабурова

/п/ Славина Владова