Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/,гр. С. /с предишно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране - ДКЕВР/, чрез процесуалния представител юрк.. Т,първата - против решение № 5083 от 17.07.2015 г., постановено по адм. д. № 3256/2015 г. на Административен съд София - град, с което е отменен мълчаливия й отказ да се произнесе по заявление с вх. № Е-15-24-9/28.02.2014 г. на [фирма] и преписката е върната на КЕВР за изрично произнасяне по това заявление-на основание чл. 197,ал.9, изречение последно от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА), и втората - против решение № 5945 от 09.10.2015 г., постановено по същото дело, за допълване на това решение, като е определен едномесечен срок за произнасяне -от влизане в сила на това решение.

В първата касационна жалба са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК с основни съображения, че съдът неправилно приел, че е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК,без да съобрази, че съгласно чл. 36 и следващите от Устройствен правилник на КЕВР,касаещ отстраняване на нередовности по отправено искане и дължимо произнасяне по съществото на спора едва след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.Твърди и че, в изпълнение на регулаторните си правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 14 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА), в случая административният орган не бил приключил процедурата по заявлението на [фирма], поради което и не е налице годен за оспорване административен акт, а действия, част от производството по издаване на индивидуален административен акт съгласно чл. 21,...