Производство по чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция”ОДОП”-Пловдив моли да бъде отменено решение № 1668/04.09.2015г. по адм. д. № 29/2015г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 261202840/10.12.2013г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответницата по касационната жалба Т. К., редовно призована, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подала възражение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 261202840/10.12.2013г. на ТД на НАП-Пловдив, с който са определени задължения по чл.35 от ЗОДФЛ отм. за 2005г. 34,78лв с лихви и за 2006г. – 8130,18лв с лихви, и задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2007г. 1972,24лв с лихви, за 2008г. 7291,84лв с лихви и за 2009г. 392,15лв с лихви след проведена по чл.122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т. 7 от ДОПК – превишение на разходите над приходите за всяка една от ревизираните години. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му след проведена ревизия по чл.122 и следващи ДОПК.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че представените 8бр. разписки за предоставени суми от сина на ревизираното лице, работещ в Испания, установяват предоставяне на посочените в тях суми преди и...