Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 2199/26.10.2015 г. по адм. д. № 2098/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-25-1303174-091-001/13.03.2015 година на органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 215/03.06.2015 година на Директора на Дирекция“ОДОП“ – гр. В. при ЦУ на НАП.

Касаторът твърди, че решението е необосновано и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, отменителни основания по чл.209 т-3 от АПК. По същество изтъква нарушение на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, като твърди, че тази разпоредба е неприложима по отношение не земеделски производители, които не са еднолични търговци. Поддържа неправилност и поради наличие на задължения за лихви по смисъла на чл.167,ал.1, т.3 от ЗКПО. Моли решението да бъде отменено по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответната страна Д. К. В., чрез пълномощника си адв.. Х, в писмен отговор излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС е бил РА № Р-25-1303174-091-001/13.03.2015 година на органи по приходите при ТД на НАП...