Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д., С. Ю. Л., Г. Т. Л., С. Н. П. и А. А. Ц., чрез процесуалния представител адв. С. Х срещу Решение № 11080 от 20.10.2016 г. по адм. дело № 5825/2015 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицата против чл.21 а, ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, приета с Постановление № 30 на Министерски съвет от 2000 г. / обн. ДВ, бр.21 от 2000 г., изм. и доп. бр. 43, 61 и 81 от 2000 г., бр. 36 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г. попр. бр. 21 от 2002 г, изм. и доп. бр. 74 от 2002 г., решение № 7581 от 26.07.2002 г. на Върховния административен съд от 2002 г. - бр. 76 от 2002 г., решение № 11701 от 18.1.2002г. на Върховния административен съд - бр. 119 от 27.12.2002 г./, в редакцията й изменена с § 6 от ПМС № 63 от 17 март 2004 г., в сила от 01.01.2004г., в частта относно израза "а за лицата по чл. 127, ал.4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003г.".

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Според изложеното в касационната жалба с оспорената част на цитираната разпоредба на чл.21а, ал. 1 от НПОС недопустимо се разширява нейния обхват по отношение на лицата по чл. 69 от КСО, което ги поставя в неравнопоставено отношение спрямо останалите осигурени в УПФ лица. Това разширения на обхвата е в противоречие с чл.127, ал. 2 / отм. ДВ, бр. 61/2015 г., в сила от 15.08.2015 г./, респ. с чл.70, ал. 7 от...