Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Д. С. срещу решение № 5082 от 17.07.2015 г., постановено по административно дело № 2/2015 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният от него иск против Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” Благоевград за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано, незаконосъобразно и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което исковата му претенция бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба - Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” (БДЗБР) Благоевград не взема становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

За да отхвърли предявения иск АССг приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № РД-07-03/03.01.2012 г. на Директора на БДЗБР, с която е прекратено служебното правоотношение на С. за длъжността „главен експерт” в сектор „Планове” в отдел „Планиране, управление на водите в ГИС”, считано от същата дата е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на 13.06.2013 г. съдебно решение. По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, от която се установява, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение със С. брутното му трудово възнаграждение за период от 6 месеца възлиза на 3120 лв., а за десет месеца на 5200 лв.

За да отхвърли иска съдът приема, че в случая, тъй като след отмяната на заповедта на прекратяване на служебното му правоотношение С. не се явява в администрацията на БДЗБР за да заеме длъжността не му е определена нов размер на брутна заплата, съобразно изменението на чл. 104, ал.1 ЗДСл в сила от 01.07.2012 г., а посочената от вещото лице база за определяне на обезщетението – размер на брутната му заплата при старата редакция на текста не може да послужи за основа на определянето му предвид разпоредбата на § 86 от ПЗР на ЗИДЗДСл. С оглед на това АССг приема, че в случая не е налице първата предпоставки по чл. 104, ал.1 ЗДСл в приложимата редакция – същият не е възстановен на заеманата от него длъжност, респ. липсват данни за размера на определената му работна заплата към този момент. Решението е неправилно.

Съдът не изяснил спора по същество, като не е събрал необходимите за изясняване на спора доказателства и при неизяснена фактическа обстановка е направил неправилни изводи.

Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл в редакцията й бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г., приложима в конкретния случай предвижда, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Разликата в редакцията, действала към момента на постановяване на отменената като незаконосъобразна заповед на цитирания текст е в срока, който е бил 10 месеца и в основата, въз основа на която се определя размера – в старата редакция това е размера на брутната заплата, а в новата размера на основната такава. Цитираната неуместно от съда разпоредба на § 86 ПЗР на ЗИДЗДСл предвижда, че след изменението на ЗДСл в сила от 1.07.2012 г. в брутната заплата на служителя се включват основната месечна заплата или основното месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащата се основна месечна заплата или основно месечно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време, като при определяне на новия размер на индивидуалната основна заплата предвид измененията в нормативната уредба същата не може да бъде по-ниска от получаваната до момента брутна работна заплата, намалена с дължимия данък (доколкото в конкретния случай осигурителните вноски не са дължими от служителя).

И в двата случая законодателят предвижда, че размера на обезщетението е размера към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Като допълнително условие е поставено и в двата случая служителят да не е заемал длъжност през периода.

Няма спор по делото, че ищецът не е заемал друга длъжност, при което и предвид отмяната за заповедта за уволнението му като незаконосъобразна неправилно съдът приема, че предявеният от него иск е неоснователен. Напротив налице са всички предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 104, ал.1 ЗДСл, обосноваващи правото му на обезщетение, като неизяснен по делото е останала само размера на същото.

В случая не са събрани доказателства за размера на възнаграждението, предвидено за длъжността, заемана от С. към релевантния момент 13.06.2013 г., определена по реда, предвиден в нормативната уредба, действала към този момент, за която длъжност не се спори, че продължава да съществува в администрацията. Назначената по делото експертиза не дава отговор на единствения относим към спора въпрос, а именно този под № 2 - какъв е размер на брутното трудово възнаграждение за длъжността, заемана от С. към момента на признаване на уволнението му за незаконно. Останалите въпроси, формулирани служебно от съда са неотносими към предмета на делото – предявеният иск за обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 ЗДСл.

С оглед на това настоящия състав намира, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано, при което следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото следва да бъдат събрани доказателства за размера на брутното възнаграждение за длъжността, заемана от С. към датата на признаване на уволнението му за незаконно – 13.06.2013 г., въз основа на което съдът следва да установи конкретния размер на дължимото обезщетение на С..

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5082 от 17.07.2015 г., постановено по административно дело № 2/2015 г. от Административен съд София-град, като незаконосъобразно и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при спазване на дадените указания. Решението е окончателно.