Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седми октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:М. Н. Т. К. при секретар С. П. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от председателяА. Д. по адм. дело № 4042/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Народното събрание (НС) на Р. Б. (РБ), чрез процесуални представители, срещу решение №311/18.01.2021 г. по адм. дело №6989/2020 г. на Административен съд – София – град (АССГ), с което по жалба на И. С. е отменена заповед № ДС -195/22.05.2019 г. на председателя на НС на РБ. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуални представители, че обжалваното решение е неправилно – необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касационна жалба - И. С., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

Обжалваното в настоящето производство първоинстанционно решение е постановено след като с решение №9761/16.07.2020 г. по адм. дело №5645/2020 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение е отменено решение №538/29.01.2020 г. по адм. дело №6694/2019 г. на АССГ в частта, с която е отменена заповед № ДС -195/22.05.2019 г. на председателя на НС на РБ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания в мотивите. Задължителните указания на ВАС са свързани с приемане на всички представени доказателства и анализа им.

За да постанови второто първоинстанционно решение, АССГ е взел предвид, че с обжалваната заповед е прекратено служебното правоотношение на Славчов на длъжност „главен секретар“ на НС, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл.107, ал.1, т.7 във връзка с чл.7, ал.1, т.6 и чл.108 от Закона за държавния служител (ЗДСл),т.1 от Класификатора на длъжностите в администрацията на НС, утвърден със заповед № АД - 950 – 05 – 26/08.02.2019 г. на председателя на НС. В мотивите на заповедта е посочено, че в т.1 от цитирания Класификатор на длъжностите в администрацията на НС се съдържа специфично изискване за заемане на длъжността „главен секретар“ – завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, каквито Славчов не притежава, поради което е назначен при неспазване условията на чл. 7, ал.1, т.6 от ЗДСл, като нарушението съществува и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение. АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа изискуемите от чл.108, ал.1 ЗДСл реквизити, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно -производствените правила. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена в нарушение на приложимото материално право, тъй като Славчов е назначен на длъжността „главен секретар“ на НС със заповед от 18.05.2015 г. Към този момент е действал Класификатор на длъжностите в администрацията на НС, утвърден със заповед № АД – 550 -05 – 35/30.03.2015 г., съгласно който за заемане на длъжността „главен секретар“ на НС се е изисквала образователна степен „магистър“, каквато Славчов е притежавал и към този момент е отговарял на условията по чл.7, ал.1, т.6 ЗДСл. Временното преместване на Славчов на основание чл.81 б ЗДСл, считано от 10.05.2017 г., да изпълнява длъжността директор на дирекция „Управление на собствеността“ в Министерство на правосъдието“ не е довело до прекратяване на служебното му правоотношение на длъжност „главен секретар“ на НС, тъй като съгласно чл.81б, ал.6 ЗДСл след изтичане на срока на временното преместване държавният служител заема незабавно предишната си длъжност в изпращащата администрация. С прекратяване на временното преместване на 21.05.2019 г. служебното правоотношение като „главен секретар“ на НС не може да се счита за нововъзникнало, за да се прилагат към него действащите към този момент нови изисквания за заемането му. Решението е правилно.

Недопустимо е в касационната жалба да се излагат други фактически основания, непосочени в оспорената заповед – а именно свързани със съответствието на Славов на други изисквания, непосочени в заповедта – професионален опит към датата на назначаването му – 18.05.2015 г., както и дали извършеният подбор при преназначаването му на процесната длъжност от друга длъжност в същата администрация е бил законосъобразен и съответно дали не е следвало да бъде проведен конкурс за заемане на длъжността през 2015 г. Правилни са доводите на АССГ, че тези твърдения на ответника в първоинстанционното производство не следва да бъдат обсъждани, доколкото не кореспондират с посочените в оспорената заповед цитирани по – горе фактически и правни основания за издаването й. Липсата на утвърдена длъжностна характеристика за длъжността на Славчов и съответно твърдението на касатора за неизпълнение на служебното задължение на главния секретар сам да си изготви длъжностна характеристика също е неотносимо към правния спор, тъй като оспорената заповед не съдържа дисциплинарна санкция за неизпълнено служебно задължение. Обосновани са изводите на АССГ, че временното преместване на основание чл.81б ЗДСл в друга администрация не прекратява служебното правоотношение на Славчов като „главен секретар“ на НС, което е видно не само от етимологията на названието на института „временно преместване в друга администрация“, но и от правната уредба на института по чл.81 б ЗДСл. Изводът на АССГ се подкрепя и от разпоредбата на чл.81 б, ал.3 ЗДСл, според която всички заповеди, свързани със служебното правоотношение в рамките на срока за изпълнението на новата длъжност, с изключение на тези за прекратяване на правоотношението, се издават от органа по назначаването на приемащата администрация и се отразяват в служебното досие на държавния служител, което се съхранява в тази администрация. Тоест по време на временното преместване, единствено компетентен да прекрати служебното правоотношение е органът по назначаването в изпращащата администрация и това е така, защото служебното правоотношение с изпращащата администрация не е прекратено. В този смисъл обстоятелството, че заповедта за прекратяване на временното преместване е влязла в сила, е без значение за преценка на датата на възникване на правоотношение на Славчов като „главен секретар“ на НС и тя е правилно определена от АССГ. Неоснователни са твърденията, че АССГ е бил длъжен да изследва дали са налични други основания за прекратяване на правоотношението, различни от изложените в заповедта, тъй като в производството по оспорване на индивидуален административен акт, съдът проверява неговата законосъобразност в рамките на посочените в него фактически и правни основания, а не изобщо дали има възможности за постигане на целения от административния орган резултат чрез изследване на други, непосочени в акта факти и има ли възможност за приложение на други непосочени в акта правни норми със същата цел. В този смисъл дори и твърдението на касатора, че е издал нищожен административен акт при назначаването на 18.05.2015 г. на Славчов за главен секретар, представляващо опит да се черпят права от собствено твърдяно неправомерно поведение, не може да доведе до извод за допуснато съществено процесуално нарушение от АССГ, доколкото подобно твърдение липсва в мотивите на оспорената заповед и съдът не е бил длъжен да го проверява. По делото не е имало спор относно наличието на компетентност на органа – издател на Класификатора на длъжностите в администрацията на НС, поради което твърдението на касатора, че не е проверена собствената му компетентност да го издаде и липсват мотиви по този въпрос, не сочи на допуснато от АССГ нарушение на съдопроизводствените правила.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касационна жалба следва да си присъдят на основание чл.143, ал.1 АПК направените от него разноски за касационното производство в размер на 300 (триста) лева заплатено адвокатско възнаграждение, платими от НС.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №311/18.01.2021 г. по адм. дело №6989/2020 г. на Административен съд – София – град.

ОСЪЖДА Народно събрание на Р. Б. да заплати 300 (триста) лева на И. С., със съдебен адрес в гр. София, ул.20 - ти април №19, чрез адвокат С. Н..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Н. /п/ Тинка Косева