Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2518 от 26.11.2015 г. по адм. дело № 175/2015 г. по описа на Административен съд Варна, ХХХІV състав в частта, в която по жалба на Х. В. И. е отменен Ревизионен акт № Р – 17-1401094-091-01 от 30.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. в следните части: - в частта, в която за данъчен период 2008 г. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за сумата над 797,27 лева до 4191,75 лева ведно с лихвите за забава върху отменената част от главницата; - частта, с която за данъчен период 2009 г. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за сумата над 888,41 лева до 1690,94 лева ведно с начислените лихви върху отменената част от главницата; - частта, с която за данъчен период 2011 г. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за сумата над 29,34 лева до 305,18 лева ведно с начислените лихви върху отменената част от главницата; - частта, с която за данъчен период 2012 г. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за сумата над 730,57 лева до 926,15 лева ведно с начислените лихви върху отменената част от главницата.

В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и при необоснованост – отменителни основания по чл.209, т. 3 от АПК. На първо място, според касатора съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните в съдебното производство при откриване на производството по чл.193 от ГПК, както и...