Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] против Решение № 1571 от 02.08.2016 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1449/2015, с което е отменен РА № Р-24-1403748-091-001/04.03.2015 г., издаден от М. Й. Л. - началник сектор, възложил ревизията и М. Б. Р. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 408/20. 05.2015 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” - [населено място], относно непризнат данъчен кредит в размер на 216 939,46 лв. и начислени лихви в размер на 28 877лв. на [фирма].

Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - [фирма], чрез адв.. Х, оспорва касационната жалба, като счита, че не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Излага съображения за неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ДОПК, тъй като представените в съдебното производство доказателства касаят последващата реализация на стоките.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита жалбата за основателна.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение съдът е отменил РА № Р-24-1403748-091-001/04.03.2015 г., издаден от М. Й. Л. - началник сектор, възложил ревизията...