Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] против решение №138/05.02.2016 г. по адм. д. №1953/2015 г. на Административен съд Бургас, с което е отменен РА №Р-02002015001522-091-001/22.06.2015 г. на ТД на НАП-[населено място], потвърден с решение №250/10.09.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] за установени задължения за ДДС в размер на 13 200 лв. и лихви - 1 815, 01 лв. за д. п. м.01.2014 г. и в размер на 86 320 лв. и лихви - 11 196, 41 лв. за д. п. м.02.2014 г. от непризнато анулиране на основание чл.116, ал.4 ЗДДС на фактури от данъчни периоди м.02, м.04, м.08.2004 г., м.05., м.05, м.12.2005 г. с получател [фирма]. Поддържат се доводи за основания по чл.209, т.3 АПК, с изложени съображения. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по 3 656 лв. за всяка съдебна инстанция.

О. [], [населено място], в постъпили писмени бележки обосновава твърдения за правилност и законосъобразност на решението, което моли да бъде оставено в сила.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Процесният РА е издаден на ревизираното дружество поради непризнати протоколи за анулиране през м.01 и м.02.2014 г. на основание чл.116, ал.4 ЗДДС на фактури, издадени през данъчни периоди м.02, м.04, м.08.2004 г., м.05., м.05, м.12.2005 г., с получател [фирма] с предмет - авансови плащания за транспортни услуги и СМР. Анулирането е извършено от издателя на фактурите, поради отказан данъчен кредит по фактурите с влязъл в сила РА, издаден на дружеството-получател [фирма], преобразувано в [фирма], потвърден с окончателно решение №3785/01.04.2008...