Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], против решение № 173/29.01.2016 г. постановено по адм. д. №1358/2015 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт №Р-17-1401774-091-01/17.12.2014г. издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение №24/03.04.2015г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно в съответната обжалвана част, релевирани са касационни основания по чл.209, т.3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП в писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА в частта, с която на [фирма] е определено задължение по ЗКПО за 2008 г. в размер на 12 280, 84 лв. и лихви за забава - 7 563, 69 лв. в резултат на непризнато право на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.179 ЗКПО и лихви върху авансови вноски за 2009 г. в размер на 741, 63 лв.

Въз основа на анализ на безспорно установените факти и приложимите законови разпоредби - чл.179, ал.2 ЗКПО, относими към преотстъпване на корпоративен данък, съдът е отхвърлил оспорването на РА, което е обосновал с неопроверганата констатация на ревизиращите органи, че не са доказани предпоставките по чл.179, ал.2 ЗКПО. Решението е правилно.

Действащата за периода...