Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощника на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ юрк. Д. П., срещу Решение № 110 от 11.03.2016 г., постановено по адм. дело № 420/2015 г. от Административен съд Плевен с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски.

Ответната страна – [фирма], чрез пълномощника си адв. Г. Г., в писмени бележки и в съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че е недопустимо по реда на чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК да се извършват ревизии на влезли в сила актове. От друга страна, съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, наличието на влязъл в сила административен акт е процесуална пречка за образуване на административно производство със същия предмет и между същите страни. По същество в случая е извършено възобновяване на административното производство по отношение на стабилен и проявил изцяло действието си индивидуален административен акт, което е недопустимо извън хипотезата и реда регламентирани в чл. 99 и сл. АПК и особено след сроковете по чл. 102 АПК, които са преклузивни и в конкретния случай са изтекли.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установен следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/11570 от 06.04.2015 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), с който е установена недължимо платена сума в размер на 432 008. 48 лв., във връзка с подадено от [фирма] Общо заявление за подпомагане за 2012 г. с УИН: [номер] и е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 10 250 лева.

За да постанови този резултат е приел за безспорно установено, че едноличният търговец е земеделски производител с уникален регистрационен номер (УРН) [номер] в ИСАК, който е подал общо заявление за подпомагане по схеми за единно плащане на площ вх. УИН № [номер] за кампания 2012 г. като е заявил за финансово подпомагане по схема за единно плащане на площ (СЕПП) и схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП) общо 1936 парцели с обща площ от 10302,00 ха.

Безспорно е установено също, че при извършените административни проверки по заявлението са констатирани парцели, които са заявени от повече от един земеделски стопанин, за което С. И е бил уведомен с писмо, съдържащо указание да докаже с документи правното основание за ползването на площите по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. След извършване на административните проверки и с оглед констатираните несъответствия с изискването за подпомагане (наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин) за същите площи на ЕТ е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП. Издадено е Уведомително писмо № 02-150-2600/2542 от 30.07.2013 г. с което, след отстраняване на двойно заявените площи, е извършена оторизация и на търговеца е изплатена сумата 2 087 389. 13 лева за кампания 2012 г.

На 06.04.2015 г. е издаден АУПДВ № 01-6500/11570, съгласно който [фирма] следва да възстанови недължимо платена сума от 432 008. 48 лева по Общо заявление за подпомагане за 2012 г. с УИН [номер].

За изясняване на всички факти и обстоятелства по делото съдът е назначил съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава. Вещите лица са установили, че едноличният търговец е кандидатствал за подпомагане по СЕПП с общо 10302 ха и 1936 парцела, находящи се в землищата на различин села, включително 11 бр. парцели в землището на [населено място] – общо 1154 ха. След подаване на заявлението и извършване на административни проверки са установени недопустими площи за подпомагане, като декларирани от повече от един кандидат, като общата наддекларирана площ е 802.10 ха.

Експертизата сочи още, че на основание Заповед № РД 20-50 от 23.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните са извършени нови проверки през 2014 г., при които е установена наддекларирана площ в размер на 1347. 37 ха по Общото заявление за подпомагане УИН [номер]. Разликата се дължи на обстоятелството, че със Заповед № РД 20-50 от 23.01.2014 г. е признато правото на ползване на площите в землището на [населено място], [община], на [ЮЛ], докато при първоначалното разрешаване на застъпването, след прилагане на чл. 18 от Наредба 5/2009 г., тези площи са определени от ДФЗ за допустими за подпомагане на едноличния търговец. В заключението е посочено също, че при проверката от 2012 г. процентно недопустимата площ е 8,45 %; след проверката от 2014 г. - 15,05 %., като преизчислението на финансовото подпомагане на ЕТ е 1 655 380. 65 лева.

По отношение на застъпването между [ЮЛ] и [фирма] в землището на [населено място] е налице разлика от 545, 27ха, които първоначално са признати на едноличния търговец, а след проверката през 2014 г. са признати на кооперацията. Вещото лице е направило извод, че разликата между наддекларираните площи от УП № 02-150-2600/2542 от 30.07.2013 г. и тези по оспореният АУПДВ е 545. 27 ха.

Вещото лице е установило също, че земеделската кооперация и едноличния търговец не са представили в ОСЗ Оряхово договор за пренаемане на земеделска земя от 25.08.2011 г., а кооперацията се е позовала на първичните договори за наемане и аренда на процесните площи. При извършена проверка в ОСЗ Оряхово вещото лице е установило, че площите в землището на [населено място] са очертани от [фирма], като номерата на физическите блокове съвпадат с тези на БЗС и кадастрални номера по договор за пренаемане на земеделски земи от 25.08.2011 г. и приложение 2, сключен между него и [ЮЛ]. По повод този договор е извършено плащане с фактура № 1101 от 19.03.2012 г. в размер на 301 125 лева, което издателят на оспорвания административен акт (АУПДВ) не е взел предвид.

От събраните гласни доказателства съдът е установил влошени отношения между ЗК и ЕТ, по повод изпълнение на договор за пренаемане на 12045 дка земеделски земи, с цена на дка – 25 лева от 25.08.2011 г. за стопанската 2011-2012 г. По жалба с вх. № 6011 от 15.05.2012 г. на [фирма] пред РУП Оряхово е образувана преписка рег. № 6011.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният административен акт - АУПДВ № 01-6500/11570 е издаден от компетентния административен орган - И. Д. на ДФЗ и е правно обоснован с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 5, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г., чл. 80, § 1 и 2 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г.

Спазена е предписаната от закона форма, но актът е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, липса на мотиви и в нарушение на материалния закон. В подкрепа на този си извод съдът е посочил, че: 1. Налице е влязъл в сила и породил правно действие административен акт - УП № 02-150-2600/2542 от 30.07.2013 г. (л. 173-176 от адм. д. № 4657/15 г. на АССГ), съгласно текста на което е оторизирана и изплатена на бенефициента сумата от 2 087 389.13 лева. Този акт е издаден след извършване на всички административни проверки, прилагане на процедурите по чл. 17 и чл. 18 от Наредба 5/2009 г. и след прилагането по чл. 16а на Наредба №105 на одобрения Специализиран слой “Площи в добро земеделско състояние”, одобрен със Заповед № РД-09-4 от 03.01.2013 г. и Заповед № РД-09-148 от 28.02.2013 г. на Министъра на земеделието и храните. В таблица към УП № 02-150-2600/2542 са посочени площите в размер на 802. 82 ха, които не са одобрени, като неотговарящи на изискванията за подпомагане, както и площите в землището на [населено място], по отношение на които е било установено двойно заявени площи, и спрямо които е извършена процедурата по чл. 17 и 18 от Наредба 5/2009 г. По повод площите в землището на [населено място] са представени договор за пренаемане на земеделски земи от 25.08.2011 г., заповед № 154 от 29.12.2011 г. и преписка с № 6011 от РУП Оряхово. 2. Липсват изчерпателно изброените от законодателя предпоставки на Глава VII, чл. 99 и сл. от АПК, за преразглеждане на влезлия в сила административен акт - УП № 02-150-2600/2542, нито тези по чл. 80, пар. 3, ал. 2 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г., а не са спазени и срокове по чл. 102 от АПК. Доказано е, че при оторизиране на финансовото подпомагане административният орган е събрал всички необходими и допустими доказателства и се е произнесъл по тях, а и не е установено неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административния орган досежно плащането на субсидията, поради което липсва основание за възстановяване на същата или част от нея; 3. Заповед № РД-20-57 от 23.01.2014 г. представлява контролно отм. енително решение на горестоящ орган, издадено по повод оспорен административен акт - УП № 02-120/2600/1233 от 31.07.2013 г., с което е отказано на [ЮЛ] изплащане на финансова помощ по СЕПП за кампания 2012 г., поради което след отмяната на въпросното УП и връщане на преписка, административният орган е могъл да преразгледа единствено Общо заявление УИН [номер] [ЮЛ], но не и да преразглежда правоотношенията с трети, за конкретното производство, лица, каквото е [фирма], и които правоотношения са уредени с влязъл в сила административен акт. 4. При издаване на АУПДВ № 01-6500/11570 от 06.04.2015г. неправилно е приложен и материалния закон:

- Налице е договор за пренаемане на земеделски земи от 25.08.2011 г., сключен между едноличния търговец и [ЮЛ]. Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗПЗП определя правните основания за ползване на земеделски земи, сред които са (по т. 2) договори за аренда, за наем или за лизинг на земеделски земи и (по т. 4) заповеди за разпределение на масивите по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. След като законодателят не е посочил изрично на кое правно основание се дава предимство, то с оглед разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 7 от ЗПЗП се налага извод, че предимство ще има този, който обработва и ползва земите реално, без значение на какво правно основание по чл. 41, ал. 2 от ЗПЗП го извършва. По тази причина на административният орган е вменено задължение да извършва проверки по чл. 26а и чл. 37 от ЗПЗП (административни и теренни). По делото не са представени доказателства, а и в АУПДВ не се сочи, да са били извършени проверки на място. В самия административен акт е посочено, че е извършена само административна проверка по повод Заповед № 154 от 29.12.2011 г. на директора на ОДЗ-Враца. Договорът за пренаемане на земеделски земи от 25.08.2011 г. съдържа необходимите реквизити, от които да се установят страните и предмета – размер на поща 12045 дка, определена цена от 25 лв./декар и опис на имотите (в приложение 2). Макар и бланков, договорът и приложението към него са подписани и подпечатани от страните. По своята характеристика същият е двустранен, реален и възмезден и с оглед събраните доказателства - фактура 1101/19.03.2012г., преписка 6011 при РУП Оряхово и обяснение на представляващият [ЮЛ], е изпълнен.

- Неоснователно административният орган е дал предимство на служебното разпределение на масивите по Заповед № 154 от 29.12.2011 г. предвид заключението на вещите лица по делото. Земеделската кооперация и едноличния търговец не са представили в ОСЗ-Оряхово договорът за пренаемане на земеделска земя от 25.08.2011 г., а кооперацията е представила първичните договори за наемане и аренда на процесните площи. Но площите в землището на [населено място] са били очертани от ЕТ, като номерата на физическите блокове съвпадат с тези на БЗС и кадастрални номера по договор за пренаемане на земеделски земи от 25.08.2011 г. и приложение 2, сключен между [ЮЛ] и [фирма], което води до извода, че последният е имал правно основание да обработва площите в [населено място], ползвал е същите и за тях е получил финансиране в размери, определени в УП № 02-150-2600/2542 (таблица на стр. 2, редове 18-28).

- Съгласно чл. 80, пар. 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г., задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Според разпоредбата на ал. 2 от сочената норма, дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Установено е безспорно, че решението за възстановяване на част от плащането е взето в срок по-дълъг от 12 месеца след плащането с УП № 02-150-2600/2542 от 30.07.2013 г., а АУПДВ № 01-6500/11570 е от 06.04.2015 г., близо две години по-късно. На следващо място, не е налице грешка от страна на административния орган при извършване на плащането, още по-малко такава, допусната поради недобросъвестно поведение на бенифициента, или за извършването на която органът е бил въведен в заблуждение. Съгласно чл. 26а, ал. 1 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва проверки на лицата, които ползват схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Според ал. 2 на същата разпоредба проверките на място се извършват от структурите на Разплащателната агенция; Министерството на земеделието и храните или други административни звена към министъра на земеделието и храните; други организации, които имат необходимия организационен, технически и кадрови капацитет. Такива проверки не е доказано да са извършени по отношение на ЕТ преди издаване на АУПДВ № 01-6500/11570 от 06.04.2015 г., вкл. и в землището на [населено място]. След като не е налице недължимо плащане по отношение на ЕТ, липсва и основание за възстановяване на сумата посочена в АУПДВ.

- Недопустимо е налагането на две санкции за едно и също нещо, като допълнително съображение за незаконосъобразност на АУПДВ. По отношение на същите площи в [населено място] ЕТ е бил санкциониран с УП № 02-150-2600/2542. Затова евентуалната санкция по АУПДВ би могла да бъде разликата от размера на цялата площ и наложената санкция по уведомителното писмо. Мотивите в АУПДВ се свеждат до двойно заявени площи в землището на [населено място], [община], но актът съдържа и площи в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], за които ЕТ вече е бил санкциониран в съответните размери. Този подход не намира опора в разпоредбата на чл. 58 от регламент /ЕО/ 1122/2009 г., определяща начина на санкциониране при установяване на наддекларирани площи. Съгласно текста на нормата, първо се установява общият размер на недопустимата за подпомагане площ по заявление за подпомагане, която се съотнася към установената обща площ, изчислява се процентното съотношение и съобразно него се определя санкцията.

При този изход на правния спор претенцията на ЕТ за присъждане на разноски по делото е приета за основателна. При наличието на представен списък по чл. 80 от ГПК, доказателства, възражението по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, фактическата и правна сложност на делото и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.) съдът е приел претенцията за доказана до размера на 10 250 лева, в който смисъл е постановил осъждане. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят.