Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Б. Д. А. срещу решение № 1485 от 02.03.2016 г. постановено по адм. дело № 3656 по описа да 2015 г. на Административен съд София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно и е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи, че е неправилен изводът на съда, че производството по издаване на оспорените от него актове е образувано по молби на всички докторанти в катедра О. М. ф. (МФ) на [ЮЛ] – София, за смяната на научния им ръководител. Към датата на провеждане на Катедрения съвет няма подадени молби от докторантите П., Д., Б., М. и В.. За периода след уволнението му докторантите не са прекъсвали контакта си с него и не са имали проблеми с подготовката на научните си дисертации. Съдът не е взел предвид, че процедурата по смяната му като научен ръководител на петте докторанта е започнала по инициатива на ръководителя на катедрата по О. проф. И. П.. Уволнението му като доцент – преподавател в [ЮЛ – София е обжалвано, отменено е с решение на Софийския районен съд и той е възстановен на длъжността. Не е взет предвид и факта, че не му е отнета академичната длъжност „доцент”, поради което той отговаря на изискванията да бъде научен ръководител. Задълженията си като такъв може да изпълнява и без да е в трудово правоотношение с [ЮЛ – София. Решението на Катедрения съвет на катедра О. за смяната му е от 17.12.2014 г., а молбите на докторантите са от 22.01.2015 г. Неправилно съдът е приел, че не е нарушен редът за свикване на заседанието на Факултетния съвет, а решението му е законосъобразно. Заседанието на Факултетния съвет от 23.01.2015 г. е проведено в нарушение на правилата на чл. 50, ал. 1 и ал. 5, чл. 51 и чл. 52, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Правилник за устройството и дейността на [ЮЛ – София. Незаконосъобразен е изводът на съда, че правилно е била приложена разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Правилник за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в [ЮЛ – София (ПУРПНСЗАДМУС). Не става ясно на коя от посочените в нормата хипотези се позовава Факултетен съвет (ФС) на МФ при [ЮЛ – София, а наред с това посочените в разпоредбата хипотези за смяната му не са налице. Смяната е извършена в нарушение на чл. 46, ал. 6 от ПУРПНСЗАДМУС, тъй като срокът на защита на част от докторантите е бил по-малко от три месеца, считано от датата на вземане на решението. Заповедта на ректора на [ЮЛ е издадена на основание незаконосъобразното решение на ФС, поради което също е незаконосъобразна. Ректорът на [ЮЛ] – София не е в обвързана компетентност при издаването на заповедта, поради което той е следвало да съобрази незаконосъобразността на решението на ФС. В заповедта не е конкретизирано на коя от законовите хипотези се основава. Неправилни са изводите на решаващия състав направени от показанията на свидетеля И. П.. По посочените и по подробно изложени в касационната жалба аргументи прави искане решението да бъде отменено. Прави искане производството по делото да бъде спряно до приключване с влязло в сила решение на гр. дело № 60780 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, 79 състав. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Счита, че на ректора на [ЮЛ] – София не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника Д. адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Ректорът на [ЮЛ] – София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лв.

Ответникът – Факултетен съвет на М. ф. при [ЮЛ] – София, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Н. С. Д., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответниците – К. О. П., М. Х. Б., Б. Г. М., А. В. В., не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че белези на индивидуален административен акт има само заповедта на ректора на [ЮЛ] – София.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. Д. А. против заповед № РК-36-250 от 20.02.2015 г. на ректора на [ЮЛ] – София и против решение по протокол № 33 от 23.01.2015 г. на Факултетния съвет на М. ф. на [ЮЛ] – София, относно смяната на жалбоподателя като научен ръководител на докторанти. Осъдил е Б. Д. А. да заплати на [ЮЛ] – София сумата от 1 140, 00 лв, а на Н. С. Д. сумата от 600, 00 лв., направени по делото разноски.

За да постанови решението си съдът е приел за установено, че жалбоподателят е бил научен ръководител на К. О. П., М. Х. Б., Н. С. Д., Б. Г. М., А. В. В., качеството им на докторанти в катедра О. в МФ на [ЮЛ]– София. От всички докторанти на 22.01.2015 г. са подадени молби, в които се иска смяната на научния им ръководител, с изложени мотиви за продължителното му отсъствие и очаквани затруднения в бъдещата работа, в т. ч. несвоевременно изпълнение на задачата по съответната докторантура. На 23.01.2015 г. бил проведен ФС на МФ, като по т. 11 от раздел ХІ от протокола за работата му е взето решение за избор на нови научни ръководители на петимата докторанти. Съставът на ФС е конституиран със заповед № 479 от 16.03.2012 г. на ректора на [ЮЛ] - София, издадена въз основа на проведен избор. Предвид неустановяването на последващи промени, съдът е приел, че посоченият в заповедта състав на ФС е същият и към момента на постановяване решението по протокол № 33 от 23.01.2015 г. След съпоставка на списъка от заповедта и отбелязването за присъстващите членове в протокола е приел, че е бил налице необходимият кворум на ФС за постановяване при решението. Приел е, че несъответствието на номерацията на т. 11 в пълния протокол и представеното извлечение, в което е отбелязана като т. 3, съставлява грешка, която е ирелевантна при преценката на съдържанието на двата документа. Изложил е, че в Правилник за устройството и дейността на [ЮЛ] – София не се съдържат конкретни разпоредби относно начина и срока за свикване на ФС, поради което доводите на жалбоподателя за нередовност на свикването на ФС не обосновават извод за нарушен ред, засягащ валидността на решенията на същия съвет. От изслушаните на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК обяснения на докторантите, съдът е установил, че те са работили съвместно с жалбоподателя, водили са си лични бележки по повод работата, а предоставените им от дотогавашния научен ръководител материали са върнали на последния. Установил е също, че жалбоподателят е отсъствал продължително и това е създало сериозно закъснение в графика на докторантурата им. Предвид посоченото съдът е достигнал до извод, че решението е издадено от компетентен орган и в установената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

По отношение на заповед № РК 36-250 от 20.02.2015 г. на ректора на [ЮЛ], съдът е посочил, че е постановена в изпълнение на решението на ФС и от компетентен орган, съгласно чл. 15, ал. 4, изр. второ от Правилник за прилагане на ЗРАСРБ (ЗАКОН ЗЗД РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ППЗРАСРБ). Посочил е, че заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа мотиви, които се свеждат до личната молба на докторанта К. П. и решението на ФС. Изложил е, че заповедта съставлява акт, изпълняващ автономното решение на ФС и доколкото не съществуват особени правила относно процедурата за издаването й следва да се приеме, че е издадена без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Също така, тя съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно.

Неоснователно е направеното в касационната жалба искане, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, производството по делото да бъде спряно до приключване с влязло в сила решение на гр. дело № 60780 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, 79 състав, предмет на което е законосъобразността на извършеното със заповед № 232 от 11.09.2014 г. на ректора на [ЮЛ] – София прекратяване на трудовото правоотношение на касационния жалбоподател, тъй същото не е преюдициално за спора с който настоящият състав е сезиран.

В чл. 15, ал. 4 от ППЗРАСРБ и в чл. 48, ал. 6 и чл. 52, ал. 1 от ПУРПНСЗАДМУС са регламентирани реда и предпоставките промяна на научния ръководител. Видно от посочените разпоредби, смяната на научния ръководител се извършва по предложение на катедрения съвет, с решение на съответния факултетен съвет, със заповед на ректора на висшето училище, в следните случаи: 1. поради смърт на лицето; 2. при продължително отсъствие повече от 3 месеца поради заболяване, престой в чужбина или друга уважителна причина; 3. при неизпълнение на задачите поради заболяване, престой в чужбина или друга уважителна причина; 4. при отрицателна атестационна оценка на докторанта за хода на докторантурата; 5. осъден с влязла в сила присъда “лишаване от свобода” за умишлено престъпление; 6. по лична молба на докторанта, след сериозна мотивация. Промяна се допуска не по-късно от 3 месеца преди датата на защитата.

В настоящия случай, на проведения на 17.12.2014 г. катедрен съвет на катедра О., на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 от ПУРПНСЗАДМУС, поради необходимостта от непрекъснато обучение, контролиране и отчитане на дейността на петте докторанта, чиито научен ръководител е доц. А. и невъзможността да осъществява тази дейност непрекъснато, е взето решение за смяната му, като техен научен ръководител. На 22.01.2015 г. са подадени молби от петимата докторанти - К. П., М. Б., Н. Д., Б. М. и А. В.. В тях те подробно са изложили своите мотиви, относно искането им за замяна на научния им ръководител дод. А. с нов. Молбите са подробно мотивирани, каквото е изискването на чл. 52, ал. 1, т. 5 от ПУРПНСЗАДМУС. От докторантите е изложено, че доц. А. не работи в УМБАЛ [фирма] от септември 2014 г., а от октомври 2014 г. не е преподавател в [ЮЛ] – София. Посочено е продължителното му отсъствие силно затруднява комуникацията с него. Изтъкнато е, че базата, в която провеждат своето обучение е УМБАЛ [фирма] като извършват работата си по докторантурата в „О. к.” на лечебното заведение. Пациентите, които се включват в научните им работи следва да са контингент на УМБАЛ [фирма], където доц. А. вече не изпраща пациенти. Изложено е, че отсъствието му силно затруднява събирането на пациенти, обработката и анализа на клиничната информация. Посочени са трудности във връзка с изпълнението на редица негови задължения и затруднена комуникация с него. Към датата на вземане на решението на ФС на МФ към [ЮЛ] – 23.01.2015 г., към който момент се преценява неговата законосъобразност, подробно мотивираните молби на докторантите са били факт. Поради това възражението за незаконосъобразност на решението, поради липсата им към датата на вземане на решението на катедрения съвет на катедрата по Офталмолотия е ирелевантна за преценка на неговата законосъобразност. Като мотиви за вземане на решението на ФС на МФ към [ЮЛ], освен че е взето предвид решението на Катедрения съвет по о. (взето основание по чл. 52, ал. 1, т. 3 от ПУРПНСЗАДМУС - неизпълнение на задачите поради друга уважителна причина), са обсъдени и взети предвид и новопостъпилите молби от докторантите, съставляващи самостоятелно основание по чл. 52, ал. 1, т. 6 от ПУРПНСЗАДМУС за смяна на научния ръководител. Решението е взето на основание изложеното в молбите, а преценка за основателността на посочените в тях мотиви не може да бъде извършвана в настоящето производство. Във взетото от ФС на МФ към [ЮЛ] – София решение от 23.01.2015 г. не са излагани твърдения, че А. не отговаря на изискванията да бъде научен ръководител. Поради това изложените в касационната жалба доводи в тази насока са ирелевантни за законосъобразността на решението. [ЮЛ] [ЮЛ] [ЮЛ] [ЮЛ] [ЮЛ] [ЮЛ] [ЮЛ] [ЮЛ] [ЮЛ] [ЮЛ]

[ЮЛ]

[ЮЛ]

[ЮЛ]

[ЮЛ]