Образувано е по касационна жалба на С. Н. С. - Дехгхани от гр. В., подадена чрез упълномощен адв. М. Л., против решение № 291 от 11.02.2010г., постановено от Административен съд - Варна, трето отделние, тридесети състав, по адм. д. № 2729/2007г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката имотът на А. Н. Д. е ситуиран още през 1999г. като попадащ в проекто-улица. Касаторката твърди, че съдът се е произнесъл извън обема на твърдяните нарушения в жалбата и изводите на съда са в несъответствие с договора за доброволна делба, според който двата спорни имота са с еднакви площи. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да реши спора с отхвърляне на жалбата на А. Н. Д. по отношение на имот № 1537.

Ответникът - областният управител на област с административен център гр. В. с писмено становище пледира за уважаване на касационната жалба като основателна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - А. Н. Д. оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Б. Д., която с писмено възражение и писмена молба излага съображения за оставяне в сила на обжалваното решение.

Заинтересованите страни - Б. С. Т., А. И. А. и Д. Й. Д. не изразяват становища по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на съдебното решение

поради необоснованост. Съдът произволно е приел, че приблизителната площ на имота на жалбоподателката е 552 кв. м. Приетото от съда, че в ПНИ имотът на Дякова следва да запази действителната си площ и границите без изменение, такива, каквито са били отразени в кадастралната основа преди създаването на ПНИ е съждение без опора в доказателствата. При така постановеното решение имотът на касаторката би бил по - малък от имота на жалбоподателката Дянкова и очевидно е налице спор за материално право.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделние, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба на С. Н. С. - Дехгхани е ОСНОВАТЕЛНА по следните съборажения:

С обжалваното решение № 291 от 11.02.2010г. е отменена заповед № РД - 07-7706-203 от 08.08.2007г. на областния управител на област с административен център гр. В., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на м. "Св. Никола" - строителни граници по § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище Варна, община В., обл. Варна, в частта относно имоти № 478 и № 1537, като преписката е върната на администартивния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени с мотивите на решението. Освен това жалбата на А. Д. е отхвърлена в останалата й част, в която част решението е влязло в сила. За да уважи жалбата досежно новообразувани имоти № 478 и № 1537 Административният съд - Варна е приел, че А. Д. се легитимира с договор за доброволна делба, вписан с № 211, том ІV от 14.06.1999г. в Службата по вписванията при РС - Варна, от който е видно, че целият имот № 1733 е с площ 1266 кв. м. и от него са образувани два самостоятелни имота, всеки с площ от 633 кв. м.

, като А. Д. е станала изключителен собственик на място с пространство 633 кв. м., попадащо в източната част на поделяемия имот, а в дял на другия собственик С. Б. е отреден имотът, попадащ в западната част на поделяемия имот. С оглед на това съдът е приел, че в регистъра към одобрения ПНИ неправилно е вписан притежавания от А. Д. имот с по - малка площ, а именно: 530 кв. м., за който е отреден в процесния ПНИ имот с № 478. Обжалваното решение е мотивирано с приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза - основна и допълнителна, според която фактическата площ на ползвания от А. Д. имот е 528 кв. м. Съдът се е позовал на заключенията на вещите лица и на заповед № Р - 325 от 24.11.1999г. на кмета на община В., с която е пъпълнена кадастралната основа и е приел, че е налице изместване на част от северната граница на имота, собственост на А. Д. в сравнение с границите при одобряване на посочената заповед. Първоинстанционният съд е установил, че площта на изместването е 24 кв. м., която следва да се добави към имот № 478 и той да придобие "приблизителна площ 552 кв. м." От тук е изведен извод, че констатираната разлика в границите на имот № 478 по ПНИ в съпоставка с границите на имота по кадастралния план от 1999г. е основание за отмяна на заповедта на областния управител в частта, касаеща имоти № 478 и № 1537.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, защото в него не са отчетени правата на собственика на новообразуван имот № 1537 - касатор в това производство. С. Н. С. - Дехгхани е вписана в регистъра към ПНИ като собственик на имот № 1537 с площ 530 кв. м. и като основание за това е отразен нотариален акт № 134 от 03.07.2002г. Върховният административен съд констатира, че в посочения нотариален акт е вписано, че площта на придобития от касаторката имот възлиза на 633 кв. м. Това лице е приобретател на реално обособения имот след доброволната делба през 1999г., според която двата дяла са равни по площ - по 633 кв. м. В конкретния случай в оспорения ПНИ двата новообразувани имота са отразени с равна площ, която е намалена - както имот № 1537, така и имот № 478 са с площ от по 530 кв. м. Първоинстанционният съд е възприел съдебно-техническата експертиза, според която фактическата площ на ползвания от А. Д. имот е 528 кв. м. и е приел, че неговата площ следва да се увеличи с още 24 кв. м., представляващ изместване за сметка на имот № 1537. По този начин площта на имот № 478 ще стане общо 552 кв. м., а площта на имот № 1537 ще се намали и ще остане с квадратура 506 кв. м. Това е в категорично противоречие с текста на договора за доброволна делба от 1999г., от който черпи права А. Д., и в който изрично е вписано, че старият имот № 1733 е разделен на два равни дяла с еднаква площ. На практика при изпълнение на задължителните указания на първоинстанционния съд се удовлетворяват претенциите на единия собственик А. Д. са сметка на другия собственик, без площта на нито един от двата имота да съответства на придобитата от тях площ - по 630 кв. м. Настоящият съдебен състав счита, че Административен съд - Варна неправилно е възприел безкритично заключението на вещо лице Ю. П., тъй като в него изслушаният експерт е приел, че процесният имот не попада в разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и ПНИ не съответства на попълнената кадастрална основа през 1999 г. Това заключение не следва да се кредитира, защото касаторката е придобила имота си с нотариален акт през 2002г., в който е вписана площ на имота й 633 кв. м., поради което спрямо нея не е относима предходната заповед № Р - 325/1999г. на кмета на община В.. Следователно в случая между собствениците на новообразувани имоти № 1537 и № 478 е налице имуществен спор, който е недопустимо да бъде разрешаван от областния управител в процедура по издаване на оспорената заповед, както и от страна на административния съд. Възникналият материалноправен спор следва да се разреши по реда на общия исков процес и постановеното съдебно решение от гражданския съд би могло да послужи за основание за изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти.

Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е допуснал нарушение в тълкуване и прилагане на материалния закон, което налага отмяна на обжалваното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне жалбата на А. Д. в частта относно спорните имоти № 1537 и № 478 в ПНИ, одобрен със заповед № РД - 07-7706-203 от 08.08.2007г. на областния управител на област с административен център гр. В..

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 5 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК А. Д. следва да заплати на издателя на процесната заповед претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1, от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделние РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 291 от 11.02.2010г., постановено от Административен съд - Варна, трето отделние, тридесети състав, по адм. д. № 2729/2007г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на А. Н. Д., подадена против заповед № РД - 07-7706-203 от 08.08.2007г. на областния управител на област с административен център гр. В., в частта относно имоти № 478 и № 1537.

ОСЪЖДА А. Н. Д., с адрес гр. В., ул. "Г. Д., № 8, ет. 3, ап. 7 да заплати на ОБЛАСТНАТА УПРАВА на област с административен център гр. В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ М. Д. Д.Г.