Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "А. Ф. Т. Маркетинг" ЕООД - гр. С. срещу решение № 2051/17.04.2012 г., постановено по адм. дело № 8310/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 21001002286/30.04.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1536/15.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на дружеството за данъчни периоди на месеците януари, февруари и март 2008 г., издадени от "Т. М. О." ЕООД и "Трансгруп 2007" ЕООД и установени вследствие на това задължения в размер на 45 776 лв. и лихви - 14 080,23 лв. Макар в касационната жалба изрично да не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението й може да се направят изводи, че се поддържа оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, макар, че оплакванията са насочени най-вече към действията на приходните органи, а не към съда, чието решение подлежи на проверка от настоящата съдебна инстанция. На основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът ще извърши проверка и за спазване на материалния закон, за което е задължен служебно. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. По делото са депозирани и писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и дзанъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Господинова я оспорва с искане да се остави като правилно обжалваното съдебно решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице реални доставки по смисъла на чл. 12 във връзка с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, а издадените фактури на се достатъчно основание за да се докаже, че са осъществени доставките, след като в случая няма и доказателства за тяхната обезпеченост.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по делото, че фактурираните доставки на стоки и услуги са извършени реално.

Относно фактурите, издадени от "Т. М. О." ЕООД и "Трансгруп 2007" ЕООД през месеците януари, февруари и март 2008 г. за доставки на двигателно масло и безшевни тръби, съдът е приел, че надлежното упражняване на правото на дънъчен кредит предполага наличието на доставка на стока, която съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС е налице, когато се прехвърли правото на собственост, поради което към този момент възниква и данъчното събитие по аргумент от чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Съдът се е позовал и на чл. 24 ЗЗД, според която разпоредба правото на собственост върху родовоопределени вещи, каквито са посочените във фактурите, се прехвърля в момента на тяхното индивидуализиране. В тази връзка е посочено в обжалваното решение, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от съдебно-техническата експертиза не се установява релевантния юридически факт - прехвърляне правото на собственост. Според съда установено е, че дружеството по принцип е извършвало сондажни работи, но от доказателствата по делото не се установява двигателното масло да е реално предадено, нито пък това се установява за безшевните тръби. Съдът се е позовал и на свидетелските показания на свидетеля Ботев, който не сочи като доставчици на жалбоподателя дружества с наименования "Т. М. О." ЕООД и "Трансгруп 2007" ЕООД. Освен това е установено от съда пак от показанията на свидетеля Ботев, че сондажните тръби се приемат от сондьорите - чужденци, за които по делото не се сочат доказателства, че са имали право да получават стоки от името на ревизираното дружество. Според съда дори да се приеме, че те са имали такова право, по делото няма доказателства, че стоките са доставени именно от посочените във фактурите доставчици. Поради неналичие на доказателства, че процесните стоки са предадени, както и поради липсата на доказателства за съответните транспортни средства за превозването им - за двигателното масло с камиони и лекотоварни автомобили, а за транспорта на тръбите - товарни автомобили (ТИР-ове), съдът въз основа на така установеното по делото е отхвърлил жалбата.

Относно фактурите, документиращи доставки на услуги - услуги с кран и услуги с мотокар съдът е приел, че няма доказателства те да са извършени от "Трансгруп 2007" ЕООД и като се е позовал на чл. 25, ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 12 ППЗДДС съдът е приел, че след като няма данни услугите да са извършени и да са в патримониума на жалбоподателя и в тази част жалбата е отхвърлена. Обжалваното решение е правилно.

За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставките на стоки и/или услуги следва да се докаже по несъмнен начин, че те реално са осъществени. Това означава, че този, който претендира посоченото материално право следва да докаже с писмени доказателства, че собствеността върху стоките е прехвърлена - чл. 6, ал. 1 ЗДДС, а досежно услугите, че те реално са извършени - чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Законосъобразни са изводите на съда, че фактурите и договорите не са достатъчни, за да се приеме, че е налице доставка на стока, респ. на услуга. Касаторът не поддържа довод, че са налице доказателства за прехвърляне собствеността на процесните стоки и извършването на услугите, като не представя приемателно-предавателни протоколи. Твърди, че реалността на доставките по категоричен начин била установена от свидетелските показания и съдебно-икономическата експертиза. Доводите са неоснователни и не намират подкрепа в доказателствения материал по делото. Реалността на доставките не може да се установи само със свидетелски показания. Те могат да бъдат в подкрепа на представени писмени доказателства, а такива не са ангажирани по делото. Съдебно-икономическата експертиза също не е установила реалността на доставките, тъй като осчетоводяването на фактурите не е доказателство, че стоките са прехвърлени, а услугите извършени и в този смисъл е и константната съдебна практика. Реалността на доставките за двигателно масло и сондажни тръби не се установява и от приетата от първоинстанционния съд комплексна съдебно-техническа експертиза. Вещото лице по тази експертиза е дало отговори на принципни въпроси относно това в какви съдове и транспортни средства следва да се доставят двигателното масло и сондажните тръби, като е посочено, че за маслото е възможно да се използват и лекотоварни автомобили, а за крановете - тежкотоварни, като за разтоварването им е необоходим мотокар или кран, но не е изследвало как в процесния случай е извършено това. По делото е приложен договор за наем от 07.01.2008 г. със срок от 1 година между доставчика "Трансгруп 2007" ЕООД и "Стройко 3000" ЕООД за временно и възмездно ползване на кранове от 35 т., респ. 80 т. за сондажните дейности, както и фактури за плащане на наемните цени. От този договор обаче не може да се направи извод за реалност на доставките на тръби, предвид липсата на други писмени доказателства за прехвърляне правото им на собственост от доставчика на касатора. Представените по делото декларации от представляващите "Трансгруп 2007" ЕООД и "Т. М. О." ЕООД, че процесните доставки реално били извършени от посочените дружества, не могат да се ценят като годни доказателства за реалността им. Тези декларации не са годни доказателства, установяващи реалността на доставките и не могат да заместят писмените доказателства, с които се установява прехвърляне правото на собственост върху стоки и/или извършването на услугите.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и приложимия материален данъчен закон и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК.

Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Господинова, на приходната администрация не следва да се уважава искането за юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и на основание чл. 161, ал.1 ДОПК то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2051/17.04.2012 г., постановено по адм. дело № 8310/2010 г. по описа на Административен съд, София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. А./п/ И. А.а С.А.