Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р. ЧЛЕНОВЕ: И. А. Т. К. при секретар С. М. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 4107 / 2021 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране ( КЕВР) против Решение№ 635/05.02.2021г., постановено от Административния съд София-град(АССГ) по адм. д. № 1275/20 година
С обжалваното решение, по жалба на Т. Л. е отменено Решение № Ж-27/18.01.2018г. на КЕВР в частта му по т.1 и преписката е изпратена за ново произнасяне на КЕВР, за което е определен срок два месеца.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Сочените от касатора основания за отмяната на съдебното решение са - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. От обстоятелствената част на жалбата следва, че също така се твърди, че при постановяване на съдебното решение, съдът е допуснал съществени съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в необсъждане на релевантни за спора въпроси, както и излагане на противоречиви мотиви. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация, като счита същите и за недоказани.
ОтветникътТ. Л. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 31.03.2021година.
ОтветникътВ.Е. В. ЕАД не изразява становище по касационната жалба.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, което е неблагоприятно за касатора.
По основателността й съдът приема следното: Производството пред АССГ е второ по реда си по спора, след отмяна на първоначално постановеното решение от АССГ от ВАС с Решение № 1509/30.01.2020г., постановено по адм. д.№11764/2018 година.
С обжалваното решение съдът е приел, че е сезиран с жалба срещу Решение № Ж-27/18.01.2018г. на КЕВР, т.1, с което е прекратено администраитвното производство, образувано по жалба на Лижев срещу В. Е. В. ЕАД.
С решението на КЕВР в обжалваната част е прекратено административното производство, образувано по жалба на Лижев срещу В. Енерджи ВарнаЕАД в частта й относно техническите характеристики на абонатната станция и качеството на услугата топлоснабдяване в сградата етажна собственост с адрес: гр. Варна, [жк], [адрес].
Съдът е преценил решението на КЕВР в обжалваната му част като неправилно. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в жалбата на Лижев се съдържали оплаквания във връзка с работата на абонатната станция необходимостта от честото й допълване, че станцията е без задължителната система за автоматично допълване и без разширителен съд и не притежава задължителните 4 сертификата.
Приел е, че решението е издадено от компетентен орган и при спазване на реда, установен в Наредба №3 от 21.03.2013 година. Съдът е преценил, че решението на КЕВР в обжалваната му част не съответства на материалния закон. Въпреки констативния протокол, съставен в резултат на проверката, изискана от КЕВР и анализа на работата на абонатната станция за последните два отоплителни сезона, в които е отразено, че АС работи нормално, административният съд е приел, че по делото не били представени всички технически документи за абонатната станция. Въз основа на документи, представени в съдебната фаза на обжалването, които съдът е анализирал, е приел, че липсват данни за техническата пригодност на абонатната станция. Съдът е преценил, че е необходима повторна проверка от КЕВР за наличието на сертификати за качество на абонатната станция.
Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение на АССГ като правилно. Видно от сигнала от Т. Л. до КЕВР ( лист 95 от дело №1397/18г.) е, че той се оплаква от услугата по топлоснабдяване на сградата, в която живее заедно със семейството си. Оплакванията му са за чести прекъсвания на топлоснабдяването, денонощни шумове ( шуртене, клокочене, тракане), мръзнене в продължение на 2-3 дни докато дойдат техниците, за да допълнят системата с вода. Твърденията му са, че на абонатната станция и липсват два съществени, задължителни компонента група за автоматично допълване с вода и разширителен съд, както и че абонатната станция не притежава задължителни 4 сертификата.
Съгласно чл.130, т.1 и т.2 от Закона за енергетиката ( ЗЕ) топлопреносното предприятие, каквото В. Енерджи ВарнаЕАД безспорно е, е длъжно да предоставя услугата по снабдяване с топлинна енергия на клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа при равни и недискриминационни условия, както и да поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и изискванията за безопасност при работа, т. е дължи на клиентите си качествена и безопасна услуга. След като твърди от Лижев, че предоставяната му от ответника услуга, не е такава поради причините, сочени от него, в правомощието именно на КЕВР е съгласно чл.22, ал.1, т.2 ЗЕ, да провери доколко посочените законови задължения са изпълнени в конкретния случай от ответника.
Съгласно чл.1, ал.2, т.2 и чл.22, ал.1 и ал.2 от Наредба №15 от 28.07.2005г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, абонатната станция е технологично съоръжение на топлопреносната мрежа, която е част от топлоснабдителната система (ТСС). Съгласно чл.129, ал.1 ЗЕ експлоатацията на топлопреносната мрежа се осъществява от топлопреносното предприятие. Съгласно чл.4 и чл.5, ал.1 от Наредба №15 от 28.07.2005г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, елементите на ТСС трябва да съответстват на техническите спецификации ( български стандарти, български технически одобрения и др.)
При тази нормативна регламентация и предвид твърденията на Лижев, че абонатната станция не притежава задължителни 4 сертификата, КЕВР е следвало да посочи в решението си, съществуват ли технически спецификации, на които това съоръжение ( или елементите от които то се състои) трябва да отговаря и ако да, какви са те за конкретната уредба и отговаря ли тя на тях.
От становището на В. Енерджи ВарнаЕАД, предоставено на КЕВР става ясно, че автоматично допълващо устройство се монтира в абонатната станция, но в случая не е монтирано, въпреки че е налице влошено топлоподаване на последните етажи на сградата, което се дължи на неотворени радиаторни вентили по време на запълване на инсталацията преди отоплителния сезон и тяхното последващо отваряне, водещо до липсата на топлоносител във вътрешната отоплителна инсталация. От същото становище на дружеството става ясно, че е възможно монтирането на автоматично допълващо устройство, но от съображения за сигурност в конкретния случай не е монтирано.
При тези данни по преписката, за да разреши спора, КЕВР е следвало да прецени и изложи съображения - задължителни компоненти ли са група за автоматично допълване с вода и разширителен съд за всяка абонатна станция, каквото е твърдението на Лижев. Също така КЕВР е следвало да изложи съображения по въпроса при монтирането на група за автоматично допълване в абонатната станция съществува ли риск от неконтролируемо наводнение и щети в домовете на клиентите, каквото е твърдението на дружеството и ако да, защо. При отрицателен отговор на първия въпрос и положителен на втория, във възможностите и правомощията на КЕВР е да събере информация и изложи съображения, как може да се постигне баланса между конкуриращите се интереси, а именно личния интерес на Лижев да има ефикасно топлоснабдяване в апартамента си и общия интерес на всички, обитаващи сградата, за безопасна работа на абонатната станция и функционирането на ВОИ.
Липсата на съображения по тези съществени за законосъобразното разрешаването на спора въпроси, прави решението на КЕВР немотивирано и незаконосъобразно, както правилно е преценил и първоинстанционния съд.
С оглед изхода на спора, на касатора не се дължат разноски.
Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение№ 635/05.02.2021г., постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 1275/20 година.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ИВАН РАДЕНКОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА