Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Началника на М. С., гр. С., чрез процесуален пълномощник, против Решение № 1772 от 02.04.2012 год. на Административен съд – София град, 9-ти състав, постановено по адм. д. № 876/2012 год. по описа на съда, с което е отменено Решение № К- 47-0345/30.04.2008 год. на Началника на М. С., в частта, с която върху установеното държавно вземане за ДДС за „А. Б.” АД, гр. П. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума.
Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Поддържа, че при оформяне на режим внос, датата на възникване на митническото задължение е идентична с датата на приемане на митническата декларация. От този момент съответната главница става изискуема, а длъжникът изпада в забава и дължи законна лихва и без покана. Сочи, че длъжникът само е уведомен за последващо взетото под отчет държавно вземане, но не и относно неговото възникване и въпреки, че това задължение е установено в един по - късен момент, то този факт не променя момента на неговото възникване - датата на вноса, от която се дължи следващата се лихва за забава. Навежда довода, че цитираното Решение на Съда на ЕС от 31.03.2011 год. по дело С-546/2009 год. е неприложимо към релевантния правен спор, тъй като разглежданата фактическа обстановка не е идентична. В тази връзка излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „А. Б.” АД, гр. П., чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, като излага подробни доводи за това. По същество моли съда да остави в сила атакуваното съдебно решение, ведно с присъждане на осъществените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл.218, ал.1 и чл.220 АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл.218, ал.2 от АПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София град е Решение № К- 47-0345/30.04.2008 год. на Началника на М. С., в частта, с която върху установеното държавно вземане за ДДС за „А. Б.” АД, гр. П. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума.
За да отмени същото, първоинстанционният съд е приел за установено следното: С ЕАД № 07BG005003H000140/06.04.2007 год. търговското дружеството е оформило под режим „ допускане за свободно обращение с едновременно освобождаване за крайно потребление” стоки - насипен меден концентрат от Македония. При извършена митническа проверка от служители на дирекция „Последващ контрол” в ЦМУ е съставен Протокол за заключително обсъждане на осн. чл.84к от ЗМ, като констатациите по него са изрично оспорени от търговското дружество. След обсъждане на възраженията са съставени доклади и докладна записка, съобразно които проверяваното лице е оформило митнически режим „внос”, съответно „ допускане на свободно обращение с едновременно освобождаване за крайно потребление” на база провизорни фактури, като декларираната митническа стойност е занижена. С уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания е определена нова МС на стоките на основание чл.35, ал.1 от ЗМ и дължима лихва по чл.211а от ЗМ, а след връчването му е издадено оспореното Решение № К- 47-0345/30.04.2008 год. на Началника на М. С., с което по посочения ЕАД е определено допълнително митническо задължение за ДДС, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума.
Горната фактическа установеност не е била спорна между страните. Спорът се е концентрирал върху размера на дължимата законна лихва, в зависимост от началния момент на забавата. За да отмени оспореното решение в обжалваната му част, административният съд е приел, че при допълнително определени митнически задължения, лихва за забава се дължи след уведомяването на длъжника за задължението и изтичането на посочения срок за доброволно изпълнение.
Този краен правен извод на административният съд е изведен след всеобхватно изследване на всички относими и необходими доказателства, въз основа на които са установени релевантните за спора факти и обстоятелства. В хода на проведеното първоинстанционно производство и при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а направените правни изводи логически съответстват на установените фактически положения. Обжалваният съдебен акт не страда от касационния порок необоснованост и с него правилно е приложен материалният закон.
Съобразно чл.16, ал.1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. По аргумент от чл.54, ал.1 от същия закон, данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Нормата на чл.59, ал.2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Съгласно чл.201, §1, б.”а” и §2 от Регламент № 2913/1992 год. на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обращение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение се поражда от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл.217, §1 от Регламента постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който са събрани необходимите данни. Същият следва да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл.221, §1, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин веднага след като този размер бъде взет под отчет. Съобразно чл.222, §1, б.”а” от същия непосредствено приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл.221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Разпоредбата на чл.232, §1, б.”б” от МКО постановява, че когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит.
В случая, оспореният митнически акт е мотивиран от правна страна с разпоредбите на чл.201, 214 и чл.218,§2 и чл.221 от МКО. С. Е. съюз с Решение от 31.03.2011 год. по дело С-546/2009 год., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. по адм. д. № 6077/2009 год. на ВАС, с аналогичен на процесния казус предмет, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на член 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с член 214, член 222, § 1, буква а) и член 232, §1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността.
Съгласно т. 27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл.232, §1 „б” МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221, §1 от МКО. В т.32 и 33 от мотивите на решението изрично е посочено, че „съгласно член 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс, лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице.”
Когато митническото задължение възниква на основание членове 202-205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, за всички случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, както Митническият кодекс, така и Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение (в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 год. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23).
Съобразно мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос, разпоредбата на чл.214, §3 МКО е приложима само за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е. Стоките са поставени под режим „допускане за свободно обращение”, който не е митнически икономически режим с отложено плащане. Поради това, настоящият състав намира за неоснователен доводът на касатора за неотносимост на коментираното решение на СЕС към процесния случай поради разлика във фактическата обстановка, изразяваща се в попълването на митническата декларация не на основата на предварителна, а на окончателна цена. Релевантна е идентичността на спорния правен въпрос и сходството на относимите факти и обстоятелства, а тълкуването на приложимите общностни правни норми от СЕС дава конкретни измерения на тяхното съдържание. То гарантира единство в прилагането на правото на ЕС и обвързва националния съдия в държавите – членки. В коментираното решение, СЕС, давайки отговор на третия преюдициален въпрос, категорично подчертава, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Настоящият касационен състав не споделя главните доводи на касатора, че такава разпоредба в Закона за митниците съществува и това е тази на чл.211, ал.1, т.2 вр. чл.199, ал.1, т.1 от закона. Съгласно визираната норма, в хипотезите, при които размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове. Същата изцяло възпроизвежда разпоредбата на чл.232, §1, б.”б”МКО, спрямо която, ведно с останалите разпоредби на Кодекса и на Регламента за прилагане, изрично СЕС приема, че не се съдържат обсъжданите санкции. Той цитира предходно свое Решение от 16 октомври 2003 год. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, в т.23 от което е посочено, че „митническият кодекс и регламентът за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че те не противоречат на правна уредба, която предвижда едно увеличение на митническото задължение в случай на възникване на митническо задължение по смисъла на членове 202 до 205 или 210 или 211 от митническия кодекс на общността или в случай на събиране a posteriori по смисъла на чл.220 от същия кодекс, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет или също, в случай на събиране впоследствие по смисъла на чл.220 от МКО, между датата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет, при условие, че лихвеният процент бъде определен при аналогични условия на тези, които преобладават в националното право за нарушения от същото естество и същата тежест и които придават на санкцията характер на ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект.” Посоченият извод ясно разкрива своето съдържание при съпоставката му с обсъжданата по дело С-91/2002 разпоредба на австрийското национално право. Същата предвижда, че с изключение на посочените в параграф 2 случаи, в хипотезите, при които е възникнало митническо задължение по силата на членове от 202 до 205 и от 210 до 211 от Митническия кодекс, или в случай на събиране на митническо задължение на основание на чл.220 от Митническия кодекс, следва да бъде заплатено едно увеличение на митническото задължение, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет, а също, в случай на събиране a posteriori /впоследствие/ на основание на чл.220 от митническия кодекс, което съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между дата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет. Съществува задължение за плащане на административни такси на основание на чл.105.”
При липса на подобна национална уредба обаче, подобно санкционно увеличение на публичните задължения е незаконосъобразно. При осъщественото последващо вземане под отчет, длъжникът следва да бъде изрично уведомен за допълнително определените задължения и да му се предостави срок за доброволно плащане. Едва след неговото изтичане и липсата на изпълнение, той изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата главница.В случая, след получаване на решението и в рамките на срока за неговото обжалване, вносителят е заплатил дължимото ДДС, поради което не се е осъществил фактическият състав, обуславящ възникването на акцесорното задължение за заплащане на законна лихва. Вносителят не дължи компенсаторна лихва върху допълнително установеното задължение за периода от датата на депозиране на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет, като освен гореизложените съображения, аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл.54 от ЗДДС. Тя обвързва момента на данъчното събитие при внос с датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове, а не с датата на възникване на митническо задължение, респективно - на подаване на митническа декларация, поради което настоящият касационен състав намира за неоснователен наведеният в тази връзка довод на касатора. Без връчено уведомление и покана за плащане длъжникът не изпада в забава и не дължи обезщетение за забавено изпълнение по отношение на допълнително определеното задължение за ДДС. Този извод не се променя от изтичането на срока за заплащане по предсрочно изпратеното уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания от 08.02.2008 год. То предхожда издаването на оспореното решение и не е индивидуален административен акт, с който да се определят допълнителни задължения, които да подлежат на доброволно изпълнение. В този смисъл факта на уведомяване на "А. Б." АД за допълнително определените задължения - главница, не следва да бъде преценяван като основание за дължимост на лихва върху неизплатената главница, считано от момента на изтичане на срока за плащане. Безспорно е между страните, че вземането под отчет е осъществено на 14.05.2008 г., като плащането на главницата е направено на 21.05.2008 г. Неоснователно е възражението на касатор
а, че разпоредбите на МК не се прилагат по отношение на задължението за ДДС при оформяне на режим "крайно потребление" и решението от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е неприложимо, както и че то не дава категоричен отговор на спорния въпрос. В. от т. 2 на решението запитването е отправено по спор между [Фирма 1] и началника на М. С. /по-рано началник на М. С./ относно размера на дължимите лихви върху сумата на определено допълнително задължение за внасяне на ДДС, както и относно началната дата, от която се дължат тези лихви. В раздел "Обстоятелствата в основата на спора", т. 12 и т. 13, 14 и 16 от решението е описана абсолютно идентична фактическа обстановка - "Аурубис" внася меден концентрат с произход от Македония. Стоките са допуснати до свободно обращение. Митническите декларации са попълнени въз основа на предварителна цена, посочена във фактура на продавача и установена при спазване методиката за определяне на цената, предвидения в сключения между този продавач и "Аурубис" търговски договор. Окончателната цена е определена във финална фактура. Началникът на митницата издава решение, с което установява допълнително държавно вземане за ДДС, което да бъде заплатено със законната лихва от датата на възникване на митническото задължение. Следователно, правилно е прието от първоинстанционния съд, че преюдициалното запитване касае абсолютно идентичен случай. Неоснователен е и доводът на касатора, че в решението не се съдържа ясен и точен отговор на поставените въпроси. Според твърденията в касационната жалба, в случая не се касае за компенсаторна или санкционна лихва, а за лихва за забава. Отговорът в т. 1 от диспозитива е ясен и точен - чл. 232, § 1, б. "б" от МК следва да се тълкува в смисъл, че лихва за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащането.
По отношение на връченото уведомление, основателно е позоваването от страна на ответника по касация на решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по съединени дела С-124/08 и С-125/08. В т. 21 от същото съдът е приел, че от текста на чл. 221, § 1 от МК следва, че вземането под отчет, което съгласно чл. 217, § 1 се изразява във вписването от митническите органи на размера на сборовете в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна документация, задължително предхожда уведомяването на длъжника за размера на вносните или износните сборове /Решение от 23 февруари 2006 г. по дело Molenbergnatie, С- 201/04 Recuel, стр. I-2049, т. 46/. В т. 22 е посочено: "Всъщност този хронологичен ред на дейностите по вземане на отчет и по уведомяването за размера на сборовете, утвърден със самото заглавие на раздел 1 от глава 3, дял VII от МК "Вземане под отчет на размера на митническото задължение и уведомяване на длъжника" трябва да се съблюдава, за да не се създаде различно третиране на длъжниците и освен това да се застраши хармоничното функциониране на митническия съюз /Решение по дело Molenbergnatie, т. 47". В т. 23 е даден категоричен отговор на първия въпрос по дело С-124/08 и на въпроса по дело С-125/08, че уведомяването на длъжника може да се извърши само ако размерът за митните сборове е бил предварително взет под отчет. В случая липсват доказателства по делото за надлежно уведомяване на длъжника по подходящ начин от митническите органи в съответствие с чл. 221, § 1 от МК след вземането под отчет. Неоснователен, с оглед изложеното по-горе, е и доводът на касатора, че уведомлението е равнозначно на вземане под отчет. Според чл. 217, § 2 от МК държавите членки определят практическите правила за вземане под отчет на размерите на сборовете. Според чл. 831, ал. 1 от ППЗМ за целите на чл. 205, ал. 1 от закона, т. е. при вземане под отчет, изчисленият от митническите органи размер на митните сборове се вписва в регистъра за вземане под отчет в съответното митническо учреждение.
Гореизложеното мотивира касационният състав да приеме, че като е достигнал до идентичен краен правен извод, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Не са налице релевираните с жалбата касационни основания, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 228 от АПК във вр. с чл.143, ал.1 от АПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 136.91 лв.
Така мотивиран и на осн. чл.222 ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1772 от 02.04.2012 год. на Административен съд – София град, 9- ти състав, постановено по адм. д. № 876/2012 год. по описа на съда. ОСЪЖДА
М. С. да заплати на „А. Б.” АД, гр. П. сумата от 136.91 лв. /сто тридесет и шест лв. 0.91 ст./, представляваща осъществените в касационното производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Б.Л.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Й. К.в
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. А.а/п/ Б. Л.
Б.Л.