Образувано е по касационни жалби „К. Б. М.” ЕАД, гр. С. (Глобул) и „Мобилтел” ЕАД, гр. С. (Мобилтел) против решение 4008 от 25.03.2010 г. по адм. дело № 5273 / 2009 г. на Върховния административен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК.

Ответникът по касационните жалби, Комисията за регулиране на съобщенията, гр. С. счита същите за неоснователни. „Българска телекомуникационна компания” АД, гр. С. (БТК) изразява становище за неоснователност на касационните жалби.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационните жалби са допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон са неоснователни.

С решение № 236 / 17.03.2009 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е определила пазара на терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи като съответен пазар, подлежащ на ex ante регулиране,

определила е четири самостоятелни продуктови съответни пазари и е установила липсата на ефективна конкуренция на тези съответни пазари, определила е „К. Б. М.” ЕАД, гр. С. и „Мобилтел” ЕАД, гр. С. като предприятия със значително въздействие върху тях и им е наложила специфични задължения.

С обжалваното съдебно решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбите на „К. Б. М.” ЕАД, гр. С. и „Мобилтел” ЕАД, гр. С. срещу решение № 236 / 17.03.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Приел е, че последното е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира наведените с касационните жалби доводи за неточно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост за неоснователни.

Тричленният състав на Върховния административен съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите.

Неоснователни са оплакванията на касаторите за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви относно изложените доводи за противоречие на решение № 236 / 17.03.2009 г. на КРС с разпоредбите на чл. 167, ал.1, ал. 2 и ал. 3; чл. 168 и чл. 169, ал.4 от Закона за електронните съобщения и необсъждане подробно на изложените доводи за непропорционалност на наложените ценови ограничения с идентифицираните конкурентни проблеми.

Първоинстанционният съд ясно е посочил, че Комисията за регулиране на съобщенията е наложила специфичните задължения на предприятията, съгласно относимите нормативни изисквания, при спазване принципите на ex-ante регулирането и при съобразяване целта на закона. Прилаганата европейска регулаторна рамка не предполага злоупотреба с пазарна сила, която да е реално възникнала и осъществена. Извършеният анализ търси и оценка за бъдещото развитие на конкуренцията на съответния пазар, а наложените мерки целят постигане на ефективна конкуренция.

Съществуващите конкурентни проблеми са прекалено високите цени, затваряне на трафик в мрежите и ценова дискриминация по отношение на предприятията, осъществяващи електронни съобщения чрез фиксирани мрежи. Те са достатъчно основание за налагане на специфични задължения на разглеждания пазар на предприятията със значително въздействие.

Задължението за равнопоставеност гарантира, че тези предприятия ще прилагат еднакви условия спрямо, което и да е от конкурентните предприятия при наличие на сходни обстоятелства. По този начин е спазен и принципът за пропорционалност на наложеното задължение спрямо установената неефективна конкуренция и целеният резултат и тези обстоятелства законосъобразно са били отчетени от тричленния състав на Върховния административен съд.

Наложената мярка за водене на разделно счетоводство произтича от установените конкурентни проблеми и с оглед възможните такива. Първостепенният съд е изследвал причините за нейното налагане като правилно е оценил връзката между текущите задължения на предприятията и наложените нови задължения. Изводът, че по този начин се цели ефективна регулация се споделя и от настоящата инстанция.

Определянето, анализът и оценката на съответните пазари е осъществено в съответствие с общите принципи на конкурентното право и специфичните национални условия. Правилно са определени предприятията със значително въздействие върху пазара и необходимостта от налагане на специфични задължения. Съобразени са логиката на регулаторната рамка на Европейския съюз в сферата на електронните съобщения, препоръките на Европейската комисия и коментарите, дадени в процедурата по нотификация на проекта за решение.

Законосъобразно първостепенният съд е приел, че по силата на §7 от Закона за електронните съобщения се запазва задължението за равнопоставеност, наложено на Мобилтел и Глобул по реда на Закона за далекосъобщенията отм. . С решение № 2 / 03.01.2008 г. Комисията за регулиране на съобщенията е въвела график за поетапно намаление на цените за терминиране на трафик в собствените мрежи на предприятията със значително въздействие на пазара с оглед наложено им по реда на Закона за далекосъобщенията отм. задължение за равнопоставеност при осъществяване на взаимно свързване. С решение № 236 / 17.03.2009 г. регулаторният орган е продължил действието на това задължение със съответни изменения предвид налагането на специфични задължения на двете предприятия. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че съгласно §7 от ПЗР на ЗЕС оспореното решение на регулаторния орган ще замести решение № 2 / 03.01.2008 г. на Комисията за регулиране на съобщенията и всички относими задължения на Глобул и Мобилтел в качеството им на оператори със значително въздействие на пазара на мобилни и далекосъобщителни мрежи и предоставяне на гласови телефонни услуги чрез тях.

По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 4008 от 25.03.2010 г. по адм. дело № 5273 / 2009 г. на Върховния административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Е./п/ Р. П./п/ Т. Т./п/ Н. Г.

Т.Т.