Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:ДИМИТЪР ПЪ. И. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от съдиятаД. П. по адм. дело № 4155/2021

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ В. Т. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, подадена чрез гл. юрк. К., срещу решение № 50 от 10.03.2021 г., постановено по адм. дело № 647/2020г., по описа на Административен съд - В. Т. с което по жалба на „Мираж - Гуцов” ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 10862 от 25.09.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” В. Т.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че нарушението е доказано по безспорен начин. Издаването на касова бележка от кочан е нормативно установено задължение за всяко лице извършващо продажба или доставка, когато фискалното устройство се намира на ремонт. Неизпълнението на задължението за издаване на касова бележка от кочан се определя като нарушение, което води винаги до отклонение от данъчното законодателство. При извършената от органите по приходите контролна покупка на един валяк на стойност 5.50 лв. не е издадена фискална касова бележка, а е издадена стокова разписка от служителите в търговския обект. В процеса на проверката е установено, че в търговския обект е липсвало фискално устройство, тъй като е било на ремонт. Следвало е от страна на служителите да бъде издадена касова бележка от кочан за извършената покупка от органите по приходите. В случая е издадена стокова разписка, която не се явява официален документ за извършената продажба от търговеца. Счита, че предоставянето на касовите бележки от кочан в производството пред съда, но не и по време на проверката буди съмнение, както за тяхната истинност, така и за времето и начина на тяхното издаване за целите на съдебното производство. При издаването на ЗПАМ е взето предвид, че задълженото лице е допуснало нарушението на императивни разпоредби, а именно на чл. 36, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18. При проверката съща така е установено, че в касата на обекта са налични парични средства в размер на 911 лв., които не са документирани чрез издаването на касова бележка от кочан. Неправилни са изводите на съда, че определеният със заповедта срок за налагане на ПАМ не е съобразен с принципа на съразмерност. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, както и присъждане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „Мираж - Гуцов” ЕООД, чрез адв. С., оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Върховната административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор, е дала заключение, че касационната жалба е основателна в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл.211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество – неоснователна, поради следното:

По делото е установено, че на 09.09.2020 г. в 13:35 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), представляващ склад за строителни материали, находящ се в гр. Елена, [улица]. При извършената проверка от органи по приходите е извършена контролна покупка на един брой валяк за боядисване на стойност 5.50 лв., заплатени в брой, за който е издадена стокова разписка, но не е издадена касова бележка от кочан. по делото не е било спорно, че регистрираното в обекта фискално устройство е било на ремонт. Наличните парични средства в обекта са били в размер на 911 лв.

За установеното при проверката е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0007045 от 09.09.2020 г.

При тези констатации е издадена оспорената пред първоинстанционния съд ЗПАМ, с която на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, поради допуснато нарушение на чл. 36, ал. 1, т. 3 във връзка чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС и се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 3 ЗДДС.

За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че неправилно е определен срокът на принудителната административна мярка. Изложените от органа мотиви от една страна са в противоречие с доказателствата по делото, а от друга страна – в противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че органът е издал заповедта за налагане на ПАМ при неизяснена фактическа обстановка, тъй като от тях не са изискани доказателства за спазването от търговеца на изискването на чл. 40, ал. 5 от Наредба № Н-18/2006г., нито са събирали служебно данни относно отчетените от търговеца обороти.

Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че твърденията на органите по приходите за наличие на неотчетени продажби, липса на счетоводна отчетност, отклонение от данъчното облагане и значителни негативни последици за фиска са недоказани. По изложените съображения ЗПАМ е отменена. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Действително при извършената от органите по приходите контролна покупка на един валяк на стойност 5.50 лв. е издадена стокова разписка от служителите в търговския обект, но пред административния съд са представени доказателства за изпращането на данни в НАП за извършените продажби в периода на ремонт на фискалното устройство. Органите по приходите не са оспорили представените пред съда доказтелства по надлежния ред, поради което оплакването в касационната жалба, че същите са издадени за целите на съдебното производство и са неистински, е недоказано. Съдът правилно е приел, че от представения дневен финансов отчет е видно, че в 9 часа на 11.09.2020г. е изведен отчет за 5 клиенти с покупки на обща стойност 910.60 лв. Наличните парични средства в обекта по време на проверката са 911 лв. и тъй като тя е завършила в 16:30 часа – след изтичане на работното време – то именно това е стойността на реализирания приход за деня. На 10.09.2020 г. е издадено новото свидетелство за регистрация на касовия апарат на обекта, поради което и след въвеждането му в експлоатация именно на 11.09.2020 г. следва да се изпратят данните до НАП за извършените продажби в периода на ремонт на фискалното устройство. Въз основа на представените доказателства съдът правилно е приел, че твърденията на органите по приходите за наличие на неотчетени продажби, липса на счетоводна отчетност, отклонение от данъчното облагане и значителни негативни последици за фиска са недоказани.

Административният съд правилно е посочил, че от органа не е установено неизпълнение на задълженията на търговеца за правилно отчитане на фискалното устройство, наличие на работещо и регистрирано фискално устройство или предаване на данни по чл.118 ЗДДС, тъй като самия орган по приходите в заповедта е посочил, че в обекта има регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство, което по време на проверката е на ремонт поради запълване на фискалната памет.

Разпоредбата на чл.186, ал.1, т. „а” ЗДДС предвижда налагане на ПАМ при неиздаване на документ по чл.118 от същия закон. Този документ е фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон). Правилен е изводът на административния съд, че касовата бележка от кочан не е сред законоустановените в чл.118 ЗДДС документи за документиране на продажба и неиздаването и представлява административно нарушение по чл.185, ал.2 ЗДДС, но не е основание за налагане на ПАМ.

Настоящият състав намира, че макар в ЗПАМ да има мотиви относно продължителността на срока, същите са общо формулирани. Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви.

Доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, те не представляват основа за законосъобразното определяне на срока на ПАМ.

Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, който обосновава отмяната му. При преценката на срока за прилагане на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и дължи конкретни мотиви относно преценката си защо приема че срокът следва да бъде в определения от него размер.

Настоящият състав намира, че при липса на конкретни мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта.

Предвид всичко изложено, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно постановено.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски. В полза на „Мираж - Гуцов” ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. - доказани по основание и размер.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 10.03.2021 г., постановено по адм. дело № 647/2020 г., по описа на Административен съд - В. Т.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, гр. София да заплати на „Мираж - Гуцов” ЕООД, с адрес на управление гр. Елена, [улица] сума в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляващи направените в производството разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисерка Цанева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. П. п/ Емилия Иванова