Образувано е по жалба на Е. Г. К. - Петкова срещу решение № 3971/21.03.2013 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, по адм. д. № 14969/2012 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЛС - И- 800 от 02.11.2012 г. на министъра на правосъдието в частта, с която са възложени правомощия на частни съдебни изпълнители с район на действие Пазарджик. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретни са оплакванията за неправилност поради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Към първите се отнася несъгласието на касационния жалбоподател с изводите в оспореното решение за липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила в извънсъдебната фаза на производството. Ревокират се доводите, въведени и в първоинстанционната жалба за процесуални опущения в административното производство. Като противоречащо на процесуалните правила е квалифицирано бездействието на първоинстанционния съдебен състав в осигуряването на пълнотата на административната преписка. Иска се отмяна на оспорената решение и на заповедта на министъра на правосъдието. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът по касация министъра на правосъдието, чрез повереника си юрисконсулт Димитрова, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за производството, съизмерени с дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни Г. Ц. Т., П. Л. И., М. Г. Н.-Ангелова, Г. Н. С., В. К. Б., Д. И. Д., Г. С. З. и Д. Й. С., лично и чрез процесуални представители, са на позиция за неоснователност на жалбата. М. Н.-Ангелова, Г. С., Г. З., Д. Д. и Д. С. претендират деловодни разноски.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
С оспорената пред тричленния състав на ВАС част на заповед № ЛС - И- 800 от 02.11.2012 г. на министъра на правосъдието са възложени правомощия на частни съдебни изпълнители с район на действие Пазарджик на лицата с качеството заинтересована страна в касационното и в първоинстанционното производство. По установяванията на първостепенния съд началото на административното производство, приключило с оспорената заповед, е поставено със заповед № 248/14.06.2011 г. на МП, с която е насрочен конкурс за заемане на откритите по т. 1 от заповед № ЛС-И-76/14.04.2006 г., конкурс за останалите вакантни места за частни съдебни изпълнители, за съдебни окръзи - Пазарджик, Смолян и Ловеч. В изпълнение на заповедта и на основание чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/06.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители министърът на правосъдието е назначил комисия за провеждане на писмения и устния изпит и е дал срок за представяне на протокола за резултата от класирането на кандидатите /заповед № ЛС-И-516 от 03.10.2011 г./. Член на конкурсната комисия е доц. Й. Б. - хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки. К. Е. К.-Петкова е участвала в конкурса за частни съдебни изпълнители за съдебния района на Окръжен съд-Пазарджик. Оценката и от писмения изпит е „среден (3,00)” с 31 верни отговора и на основание чл.11 от Наредба № 1/2006г. не е допусната до устен изпит. Заинтересованите лица са оценени на писмения изпит с "мн. добър 4.50" и "мн. добър 5.00"; двама са с 39 верни отговора, двама с 40 верни отговора, един с 41 и трима с 42 верни отговора. В хода на провеждане на писмения изпит комисията за провеждането му е установила, че във въпроси №№ 22 и 29 са допуснати технически грешки и е приела решение отговорите на въпросите да бъдат приемани за верни независимо от избрания от участника отговор.
Отменителното решение е мотивирано с изводи за компетентност на органа образувал административното производство и издал заключителния акт в него, съответствие на оспорената заповед с материалния закон и с целта му. Изключена е основателността на доводите за нарушения на административнопроизводствените правила. Изследвана е квалификацията на членовете на конкурсната комисия. Прието е, че нарушението при определянето на повече от един възможни отговори за въпроси 22 и 29 е несъществено, тъй като не е засегнало заключителния акт предвид еднаквото отчитане на отговорите за всички участници. Изключена е възможността за контрол върху оценяването, извършено от конкурсната комисия. Първоинстанционният съдебен акт е правилен.
Неоснователен е упрекът на касатора за подмяна на основанията/предмета на оспорване. Заявения пред тричленния състав на ВАС спор е за съществуването на правото на Е. К. - Петрова за да получи възлагане на правомощия на ЧСИ с район на действие Пазарджик и на материалното й субективно преобразуващо право на отмяна на разпоредените със заповедта на министъра на правосъдието правни последици. Решаването на този спор е обусловено от преценката за законосъобразност на административния акт. Заявените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност не ограничават съдебния контрол - чл. 168, ал. 1 от АПК. Основавайки процесуалното си поведение на тази разпоредба първостепенния съд е изследвал всички основания по чл. 146 от АПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК е включил в мотивите на решението доводите на страните и правните си изводи в отговор на становищата им.
Отказът на съда да уважи доказателственото искане на жалбоподателя за допускане като доказателствено средство на тест вариант трети от конкурса и шаблон за проверка на правилността на отговорите за него не е в противоречие със съществените процесуални правила и не се възприема като основание за отмяна на постановеното решение. По искането съдът се е произнесъл с определение в съответствие с чл. 157 от ГПК, а отхвърлянето му е след преценка на необходимостта от доказателството - чл. 159, ал. 1 от ГПК.
Касационният съдебен състав споделя изцяло изводите на тричленния състав на ВАС за липса на нарушения на административнопроизводтсвените правила при издаването на акта на министъра на правосъдието, които да са основание за унищожаемостта му. Доводът за липса на квалификация на участващия в конкурсната комисия доц. Й. Б. е в противоречие с правилно преценения като доказателствен източник списък на хабилитираните преподаватели по чл. 11, ал. 4 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" с право да участват в държавни изпитни комисии по гражданскоправни науки. Не се основава на позитивното право тезата за дължимо установяване на факта на преподаване по гражданскоправни науки от хабилитирания преподавател, като условие да участва в комисия при конкурс за ЧСИ - вж. чл. 10, ал. 2 от ЗЧСИ.
Правилно съдът е оценил нарушаването на правилото на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2006г. /спорно е разбирането на изр. 2 от разпоредбата/ като несъществено с оглед съдържанието на оспорения пред него административен акт. Съдържанието на това правило е за допустимост на само един верен отговор на въпросите от теста. Преценката за значението на процесуалното нарушение на помощния орган е в контекста на правомощието на комисията да състави въпросите и отговорите за изпита /чл. 9, ал. 1, изр. 1 от Наредбата/, във формата на тест с 50 въпроса /чл. 3, ал. 2 от Наредбата/, в три варианта и то в деня преди изпита - чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Оценяването от писмения изпит е според броя на верните отговори. Условие за допускане до устния изпит е кандидатът да е оценен на писмения поне с "мн. добър 4.50", което предполага 39-41 верни отговора - чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 3, т. 4 от Наредбата.
Тезата на касатора, че приемането за верни при оценяването на отговорите на въпросите с неправилно формулиране и неточни отговори засяга оценката от писмения изпит, а следователно и заповедта за възлагане на правомощия на ЧСИ не се споделя. При констатация на комисията за опорочени въпроси друг възможен, освен избраният, подход е за изключване на тези въпроси от оценяването, което освен в противоречие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/2006 г. засяга и правилата на оценяването по чл. 10, ал. 3 от Наредбата заради изначалното редуциране на възможните верни отговори с два. Обратно, признаването за верни на всички отговори на спорните въпроси е съобразено с принципа за равенство по чл. 8 от АПК и в двете му проявления по ал. 1 и ал. 2 - на участниците в конкурса са осигурени равни процесуални възможности за участие, като дискрецията на конкурсната комисия при оценяването не е довела до нееднакво третиране. При изборът измежду двете възможности на комисията - за верност на отговорите и за изключването им, а и за възможната трета - да се инициира прекратяване на конкурса, решението на комисията е съобразено и с принципа за съразмерност - чл. 6, ал. 2 и 3 от АПК.
Съгласието на касационния съдебен състав с изводите в първоинстанционното решение мотивират оставянето му в сила.
При този изход на спора на ответника се следват деловодни разноски в размер 150 лева, определени по реда на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 143, ал. 4 от АПК. На заинтересованите лица М. Н.-Ангелова, Г. С., Г. З., Д. Д. и Д. С. касаторът дължи разноски по производството в размер 450 лева за всеки от тях, с изключение на Г. З., които са в размер 150 лева.
Воден от горното, Върховният административен съд, Първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3971/21.03.2013 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, по адм. д. № 14969/2012 г.
ОСЪЖДА Е. Г. К. – Петкова да заплати деловодни разноски както следва: на Министерство на правосъдието и на Г. С. З. по 150 лева, а на М. Г. Н.-Ангелова, Г. Н. С., Д. И. Д. и Д. Й. С. по 450 лева. Решението не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ Б. Ц./п/ Б. Л./п/ М. П. Б.Ц.