Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на трети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Н. ЧЛЕНОВЕ:Р. Д. Е. И. при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора Ивайло Медаровизслуша докладваното от председателяТ. Н. по адм. дело № 4152/2021

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на „М. В. АД, ЕИК[ЕИК], гр. София, представлявано от изпълнителния директор Е. М., подадена чрез адв. М., срещу решение № 47 от 14.01.2021 г. постановено по адм. дело № 599 по описа на Административен съд Варна за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 605 от 06.12.2019 г. издаден от орган по приходите при О. А. Дирекция „Местни данъци“ потвърден изцяло от Началник на Отдел „Местни данъци“ при О. А. с Решение №Ж-136- 1/07.02.2020 г., с който са установени публични държавни вземания за такса битови отпадъци (ТБО) и данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за период от 2014 г. до 2017 г. за имоти находящи се в [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна, с идентификатори №87518.501.434 и №87518.501.434.1 и представляващи земя с площ от 2 410 кв. м. и застроена площ от 819 кв. м. и производствен обект с РЗП 2 066 кв. м. и „М. В. АД е осъдено да заплати на О. А. сумата от 200 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Според касационния жалбоподател постановеното решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и поради необоснованост - всички пороци по чл.209, т.3 АПК. Подробни съображения са развити само по отношение на задълженията за такса битови отпадъци, която дружеството поддържа, че не дължи. Иска се цялостна отмяна на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба - началникът отдел „Местни данъци и такси” при О. А. чрез юрк. Д., оспорва касационна жалба в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима и неоснователна.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол и в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил акт за установяване на задължение по декларация № 605 от 06.12.2019 г., издаден от орган по приходите при О. А. Дирекция „Местни данъци“, потвърден изцяло от Началника на Отдел „Местни данъци“ при О. А. с Решение №Ж-136- 1/07.02.2020 г.

С АУЗД на касатора са установени публични държавни вземания за ТБО и ДНИ за период от 2014 г. до 2017 г. за имот находящ се в [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна, с идентификатор №87518.501.434 и представляващ земя с площ от 2 410 кв. м. и застроена площ от 819 кв. м. и производствен обект с РЗП 2 066 кв. м. на основание подадена в Дирекция „Местни данъци“ при О. А. декларация по чл.14 от ЗМДТ, които за посоченият период възлизат, както следва: За ДНИ сумата от 13 863 .08 лв. - главница и 4 270.07 лв. лихва (общо 17 953.15 лв.), а за ТБО за целия период задълженията възлизат на 34 518.69 лв. главница и 11 585.19 лв. лихва (общо 46 103.88 лв.).

За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, при издаването му са спазени изискванията за форма, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материалният закон е приложен правилно.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

От фактическа страна не е било спорно и е установено, че данъчно задълженото лице е собственик на недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна, с идентификатори №87518.501.434 и №87518.501.434.1 и представляващи земя с площ от 2 410 кв. м. и застроена площ от 819 кв. м. и производствен обект с РЗП 2 066 кв. м. Въз основа на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Аксаково е определен дължимият ДНИ. Установени са и задължения за ТБО за всеки от трите компонента на задължението по чл.62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). 1.Относно ДНИ.

Конкретни мотиви в касационната жалба са изложени само по отношение на размера на ТБО. Доколкото с нея се обжалва цялото решение и се иска неговата отмяна, касационният съдебен състав служебно дължи произнасяне по съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, в частта му определения данък върху недвижимите имоти.

Законосъобразно административният съд, при спазване на разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗМДТ, е приел, че на собственика на недвижимите имоти, при спазване на правилата, установени в закона и Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на О. А. са определени дължимите данъчни задължения. Първоинстанционният съд е взел предвид, че жалбоподателят не е оспорвал, че е собственик на процесните имоти, както че дължимият ДНИ не е платен. Пред първоинстанционният съд не е имало спор и относно размера на установения ДНИ, поради което административният съд правилно е отхвърлил жалбата на задълженото лице в тази част. Решението в тази част е правилно и следва да остане в сила. 2.Относно ТБО.

Съгласно чл.62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

2.1. по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране.

Пред АС не е било спорно, че собственият на дружеството-жалбоподател недвижим имот се намира в район, определен със заповеди от 2013, 2014, 2015 и 2016г. на кмета на О. А. като район на организирано сметосъбиране и сметоизвозване за всяка процесна година.

Дружеството е поддържало пред съда по същество : 1/. че то не е ползвало предоставената от общината услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, защото е имало договор с фирма-трето лице, която е извършвала услугата в негова полза; 2/че за част от процесните периоди то не е ползвало имота поради изпълнението на заповед за запечатването му като принудителна административна мярка, което го освобождава от задължение за този период. и 3/. ответникът не е доказал, че е предоставял услугата реално.

Ответникът пред първата инстанция, от своя страна, е поддържал, че е доказал реалното извършване на услугата по сметосъбиране, защото имотът на жалбоподателя попада в района, определен със заповедите по чл.63, ал.2 ЗМДТ.

Неоснователно е възражението на касатора относно принудителната забрана за ползването на процесния имот като основание за отпадане на публичното задължение. Не е сред предпоставките за възникване на задължението за ТБО използването на имота по начин, генериращ отпадъци (в този смисъл Решение № 10329 от 12.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3190/2021 г., първо отделение и др.). Тази съдебна практика е основана на законовата регламентация, съобразена от първоинстанционния съд, че единствено декларирането на неползването на имота в указания от закона срок освобождава задълженото лице от публичното задължение.

Изводът на първоинстанционният съд, че обсъжданата услуга реално е предоставяна от общината е направен при съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на решението в тази част и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на АС в тази част.

Макар безспорно имотът на дружеството-касатор да попада в обхвата на заповедите по чл.63, ал.2 ЗМДТ, изцяло необосновано първоинстанционният съд е приел, че реалното предоставяне на услугата по сметосъбиране от общината е безпорно (стр.5 , втори абзац на съдебното решение). Точно обратното, още в производството по издаване на АУЗД дружеството е поддържало, поддържало е пред АС, поддържа и в касационната жалба, че тази услуга не е реално предоставяна от общината. В подкрепа на твърденията си е представило и договори за сметоизвозване, сключени с трето лице. Първоинстанционният съд е следвало да укаже конкретно на ответника, че не представя доказателства, че реално е предоставял въпросната услуга и да обсъди представените от жалбоподателя доказателства в подкрепа на обратното твърдение. Като не е сторил това, съдът е направил решаващия фактически извод при нарушаване на служебното начало в първоинстанционния процес и при необсъждане на доказателства, което е довело до неизясняване на спора от фактическа страна. Нарушенията са съществени, защото ако не бяха допуснати, можеше да се стигне до друг резултат на оспорването.

2.2 относно услугите по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Основателно е оплакването в касационната жалба, че по делото липсват доказателства, че от община Аксаково действително са предоставени и тези услуги.

От друга страна, от мотивите на съдебното решение не става ясно защо съдът приема, че и тези две услуги са реално престирани. Съдът се е задоволил да спомене, че обжалването „е бланкетно“. При спор дали тези услуги са предоставяни, който е налице още от производството по издаване на административния акт, първоинстанционният съд дължи мотиви защо приема за установен този главен факт с правно значение. В тази връзка, без никакъв коментар и обсъждане са останали представените от ответника в първата инстанция отчети за дейности по поддържане на териториите за обществено ползване, оспорени от страна на жалбоподателя изрично. Пак при наличието на спор относно основанието за установяване на такса за услугата за по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации съдът се е задоволил, без участие на страните, едва в мотивите на съдебното решение да се позове на обстоятелство, което му е ноторно известно.

Изложеното налага извод, че и в тази част първоинстанционното решение подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане, съдът следва да установи налично ли е депо за обезвреждане на отпадъци, използвано от общината и реално ли е предоставяна услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

При този изход на процеса първоинстанционното решение подлежи на отмяна и в частта за разноските, с която на О. А. е присъдено юрисконсултско възнаграждение за сумата над 57,30лв., съответна на материалния интерес на частта на АУЗД, окончателно оставена в сила. В същия размер следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за ответника по касационната жалба за касационното производство.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за присъждане на разноски на касатора във връзка с отменителната част на съдебното решение ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 47 от 14.01.2021 г. постановено по адм. дело № 599 по описа на Административен съд-Варна за 2020 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на „М. В. АД, срещу Акт за установяване задължения по декларация № 605 от 06.12.2019 г. издаден от орган по приходите при О. А. Дирекция „Местни данъци“ потвърден изцяло от Началник на Отдел „Местни данъци“ при О. А. с издаденото от последния Решение №Ж-136-1/07.02.2020 г., с който на „М. В. АД са установени публични държавни вземания за такса битови отпадъци за период от 2014 г. до 2017 г. в общ размер на главница 34 518.69 лв. и лихва 11 585.19 лв., и в съответната част за разноските, с която на О. А. е присъдено юрисконсултско възнаграждение за сумата над 57,30лв.

ВРЪЩА делото, в тази част, за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна, съобразно дадените указания в мотивите на решението.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47 от 14.01.2021 г. постановено по адм. дело № 599 по описа на Административен съд-Варна за 2020 г. в останалата му част.

ОСЪЖДА „М. В. АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на О. А. 57,30лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Теодора Николова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Росица Драганова

/п/ Емилия Иванова