Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 4137 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

С Решение №149/08.02.2021 г., постановено по адм. дело №1034/2019 г. на Административен съд Варна е обявена нищожността на Ревизионен акт №Р-03000318001685-091-001/27.11.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №409/13.02.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна, с който в тежест на „Шадоу айдиъс“ ЕООД, [ЕИК], са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 г. в размер на 20 544,27 лв. главница и 5 542,25 лв. лихви, задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 01.2015 г. в размер на 3478,81 лв. главница и 1ЗЗ6,24 лв. лихви, за м. 02.2015 г. в размер на 4319,40 лв. главица и 1625,48 лв. лихви, за м. 03.15 г. в размер на 7935,31 лв. главница и 2917,80 лв. лихви, за м. 04.2015 г. в размер на 11842,69 лв. главница и 4255,74 лв. лихви, за м. 05.2015 г. в размер на 21487,39 лв. главница и 7536,38 лв. лихви, за м. 06.2015 г. в размер на 34423,16 лв. главница и 11786,12 лв. лихви, за м. 07.2015 г. в размер на 35010,40 лв. главница и 11685,14 лв. лихви, за м. 08.2015 г. в размер на 45102,15 лв. главница и 14664,27 лв. лихви, за м. 09.2015 г. в размер на 1609,26 лв. главница и 509,79 лв. лихви, за м. 11.2015 г. в размер на 9926,38 лв. главница и 2976.02 лв. лихви, за м. 12.2015 г. в размер на 10466,05 лв. главница и 3047,56 лв. лихви, за м. 01.2016 г. в размер на 6225,06 лв. главница и 1776,28 лв. лихви, за м. 02.2016 г. в размер на 6129,18 лв. главница и 1682,45 лв. лихви, за м. 03.2016 г. в размер на 5042,56 лв. главница и 1340,70 лв. лихви, за м. 04.2016 г. в размер на 13788,10 лв. главница и 3550,92 лв. лихви, за м. 05.2016 г. в размер на 5466,50 лв. главница и 1360,69 лв. лихви, за м. 06.2016 г. в размер на 22583,ЗЗ лв. главница и 5432,98 лв. лихви и за м. 07.2016 г. в размер на 23834,94 лв. главница и 5528,82 лв. лихви.

Решението се обжалва от директора на дирекция „ОДОП“ Варна с навеждане на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че първостепенният съд се е мотивирал едностранчиво с възпроизвеждане на изолирани от контекста части на заключението на допълнителната тройна СКСчЕ, свързани с визуализацията на удостоверенията за КЕП и начина на обозначаване вида на електронния подпис в тях в полето subject като усъвършенстван електронен подпис, което е видно само за първите две заповеди за възлагане на ревизията. Според касатора АС Варна не е обсъдил факта, че подобни обозначения са част от издаденото удостоверение за квалифициран електронен подпис, изхождащо от доставчика на удостоверителна услуга, подписът е професионален, а не персонален, а посочването му като универсален електронен подпис не го прави неквалифициран. Спирайки се на единните изисквания за електронните подписи, въведени с Регламент /ЕС/ №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /Регламент № 910/2014/, директорът на дирекция „ОДОП“ Варна заключава, че дори спорните КЕП, с които са подписани ЗВР и ЗИЗВР да не отговаряха на някои от изискванията на чл. 3 от Приложение I от Регламента, той не допуска правната им сила на саморъчен подпис да бъде оспорена поради причина, че не отговарят на някои или всички изисквания за КЕП.

По отношение на изложените в условията на евентуалност съображения на съда за незаконосъобразност на РА касаторът възразява срещу извода на инстанцията по същество за недоказана автентичност на свалените от органите по приходите данни. Според него АС Варна не е направил разлика, че по делото са приложени 3 бр. оптични носители – CD с различен предмет и съдържание – един с електронните документи и доказателства по първото ревизионно производство, един с тези по второто и трети, съдържащ данни от сваления софтуер на ревизирания търговец, като последните няма как да бъдат разчетени без ползване на специален софтуер поради защита с контролни числа. Поддържа, че в противоречие с тезата на съда за липса на автентичност на обезпечените данни от складовата програма, ползвана от дружеството, заключенията на първоначалната и тройната съдебно-компютърни експертизи са потвърдили невъзможността свалената информация да бъде манипулирана или променена. От една страна съдът е приел за редовни действията на органите по обезпечаване на доказателствата по чл. 40 ДОПК, но от друга – за основателни възраженията на дружеството за нарушения на начина, по който е извършен анализ на данните от копираната информация при липса на подобни възражения до края на устните състезания. Доводи в тази насока са изложени за първи път в писменото становище на дружеството по съществото на спора, което нарушава правото на защита на касатора. Той възразява срещу извода на АС Варна за недоказаност да са налице укрити приходи като основан на заключението на тройната СКСчЕ в счетоводната й част, касаеща анализ на дневниците за покупки, оборотните ведомости, без е съобразено, че то се базира върху представени от дружеството доказателства, целящи установяване на благоприятни за него последици.

Според касатора дадените от производителя технически характеристики на софтуера в достатъчна степен са определили рамката на използвания метод за обработка и анализ на информацията, възпроизведен в РД по първото ревизионно производство. Сочи необоснованост на извода на първостепенния съд, че информацията в таблица REPORТ_FAKT_Out012015_072016.pdf е с неясен произход и не може да послужи като доказателство за установяване на данъчни задължения. Не кореспондира с нормалното водене на стокова и складова отчетност тезата на съда, че в складовата програма се съдържат данни и за друг търговец ЕТ „Пиргос 71 - М. А.“ като не са разграничени оборотите на двамата търговци. Друг неотносим към спора аргумент е липсата на извършена инвентаризация от органите по приходите – облагането в разглеждания случай не почива върху разлика в осчетоводените обороти и фактическата наличност, а в резултат от укрити приходи от продажби, обективирани с неотчитане в складова програма и след съпоставянето им с тези, декларирани от ревизирания.

Касаторът акцентира върху обстоятелството, че данни от полето “is save” не са използвани при анализа на органите по приходите, те са елиминирани с оглед липсата на логическа и лексикална връзка с предназначението на останалите колони от таблицата.

Поддържа се, че спорният софтуер не е свързан с фискално устройство, поради което не е част от счетоводната отчетност на дружеството. Изводът на вещото лице по счетоводната част на заключението на тройната СКСчЕ, че счетоводството на дружеството е редовно водено е изолиран, основан на представени в съдебното производство документи, а не върху иззетата база данни. Макар да е складова програма, спорният софтуер съдържа безспорни данни и за продажбите, които са отчетени чрез фискалното устройство, а не само тези, които не са отчетени и са станали предмет на облагане в ревизията. Органите по приходите са предприели действия по обезпечаване на доказателства чрез изземване на данни от технически носител на информация и чрез копирането й, даващи възможност за възпроизвеждането й, взели са нужните технически мерки за запазване на автентичността й – така заключението на първоначалната СТЕ, което не се опровергава от това на тройната. Достоверността на информацията, съхранена на оптичните носители и липсата на манипулация при свалянето на данните е гарантирана с посочени контролни числа, а възможността за оспорване на протокола от 28.07.2016 г. е преклудирана.

Касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК е аргументирано с довод за отклоняване на искания за събиране на доказателства за съществени за спора факти – договор между ответника по касационната жалба и „Фулсофт“ ООД и фактури, Политика за издаване на квалифицирани удостоверения за електронен подпис и практика при предоставените от „Борика“ АД на квалифицирани удостоверителни услуги.

Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, евентуално – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Претендират се сторените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба, „Шадоу айдиъс“ ЕООД, чрез адвокат Амуджиев, оспорва основателността й в подробен писмен отговор и моли решението да бъде оставено в сила, както и за присъждане на разноски в полза на дружеството за двете инстанции.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който в тежест на "Шадоу айдиъс“ ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 г. в размер на 20 544,27 лв. главница и 5 542,25 лв. лихви, както и задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 01.2015 г. в размер на 3478,81 лв. главница и 1ЗЗ6,24 лв. лихви, за м. 02.2015 г. в размер на 4319,40 лв. главица и 1625,48 лв. лихви, за м. 03.15 г. в размер на 7935,31 лв. главница и 2917,80 лв. лихви, за м. 04.2015 г. в размер на 11842,69 лв. главница и 4255,74 лв. лихви, за м. 05.2015 г. в размер на 21487,39 лв. главница и 7536,38 лв. лихви, за м. 06.2015 г. в размер на 34423,16 лв. главница и 11786,12 лв. лихви, за м. 07.2015 г. в размер на 35010,40 лв. главница и 11685,14 лв. лихви, за м. 08.2015 г. в размер на 45102,15 лв. главница и 14664,27 лв. лихви, за м. 09.2015 г. в размер на 1609,26 лв. главница и 509,79 лв. лихви, за м. 11.2015 г. в размер на 9926,38 лв. главница и 2976.02 лв. лихви, за м. 12.2015 г. в размер на 10466,05 лв. главница и 3047,56 лв. лихви, за м. 01.2016 г. в размер на 6225,06 лв. главница и 1776,28 лв. лихви, за м. 02.2016 г. в размер на 6129,18 лв. главница и 1682,45 лв. лихви, за м. 03.2016 г. в размер на 5042,56 лв. главница и 1340,70 лв. лихви, за м. 04.2016 г. в размер на 13788,10 лв. главница и 3550,92 лв. лихви, за м. 05.2016 г. в размер на 5466,50 лв. главница и 1360,69 лв. лихви, за м. 06.2016 г. в размер на 22583,ЗЗ лв. главница и 5432,98 лв. лихви и за м. 07.2016 г. в размер на 23834,94 лв. главница и 5528,82 лв. лихви.

За да обоснове извод за нищожността на ревизионния акт, съдът е приел от фактическа страна, че разглежданото ревизионно производство е започнало с издаване на Заповед за възлагане на ревизия №Р-03000317002619-020-001/26.04.2017 г., изменена със ЗИЗВР №Р-03000317002619-020-002/03.08.2017 г., издадени от М. Г., началник отдел, за чиито резултати е издаден Ревизионен акт №Р-03000317002619-091-001/22.12.2017 г., обжалван пред директора на дирекция "ОДОП" Варна, който с Решение №16/16.03.2018 г. го е отменил и е върнал преписката за възлагане на нова ревизия. Издадена е ЗВР №Р-03000318001685-020-001/21.03.2018 г., изменена със ЗИЗВР №Р-03000318001685-020-002/19.07.2018 г. със същия предметен и времеви обхват. АС Варна се е позовал на константната съдебна практика, според която в случаите на възстановена висящност на ревизията, доколкото се касае за единно производство, началото на същото се счита поставено с издаването на първата по ред ЗВР.

Според първостепенния съд РА е нищожен като издаден от орган, в чиято компетентност инстанцията по същество не може да се убеди съгласно представените по делото доказателства и въз основа на липсата на квалифициран електронен подпис върху електронните документи, дали началото на ревизионното производство - ЗВР №Р-03000317002619-020-001/26.04.2017 г., изменена със ЗИЗВР №Р-03000317002619-020-002/03.08.2017 г., ЗВР №Р-03000318001685-020-001/21.03.2018 г., изменена със ЗИЗВР №Р-03000318001685-020-002/19.07.2018 г., всички издадени от М. Г. - началник отдел. Според заключението на допълнителната тройна СКСчЕ електронният подпис на Георгиева, началник отдел, възложила ревизията, е професионален, като доставчикът е издал професионалното удостоверение. В полето Subject е посочил OU=Professional Certificate-UES според т. 8. от допълнителната СКСчЕ. От 2018 г. електронното удостоверение на Георгиева вече притежава "пълна сертификационна верига" и "сериен номер". Освен разликите в полето "пълна сертификационна верига" електронните подписи след 2017 г. представляват Професионален КУКЕП и съдържат сериен номер към атрибута Subject /автор на изявлението/. Същевременно базовото удостоверение, указано в атрибута Issuer: CN-B-Trust Operational СА QES (Qualified Electronic Signature - Квалифициран електронен подпис). В този атрибут се съдържат реквизитите на оперативното удостоверение на ДУУ. Всеки от използваните електронни подписи при издаването на ЗВР и ЗИЗВР от Георгиева има характеристики на професионален КЕП (Professional Certificate - UES), а издадените след 2017 г. електронни сертификати са с означение КУКЕП (QES). Горните установявания от вещите лица обуславят извода, че електронните подписи на органа по приходите, с който са подписани ЗВР и ЗИЗВР са професионални, а не квалифицирани – факт, определен и от доставчика на електронни услуги, който в базовото удостоверение е указал означението за КЕП в атрибута Issuer: CN-B-Trust Operational СА QES (Qualified Electronic Signature - Квалифициран електронен подпис), което е различно от атрибута UES. Този факт е публикуван от ДУУ в публичния регистър.

С. З. за електронния документ и електронните удостоверителни услуги в редакцията му до 24.10.2017 г. електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Видовете електронни подписи също са посочени в закона – усъвършенстван и квалифициран електронен подпис, като последният е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 от закона. Изрично ал. 4, изречение първо на чл. 13 от ЗЕДЕУУ предвижда значението на квалифицирания електронен подпис на саморъчен подпис, докато електронният подпис и усъвършенстваният електронен подпис имат значение на саморъчен подпис само при съгласие на страните. Следователно обвързващо получателя и трети страни е наличието на положен квалифициран електронен подпис.

Изискванията на чл. 16 от ЗЕДЕУУ са той да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа.

В разглеждания случай според АС Варна не е изпълнено първото условие по цитираната разпоредба, доколкото издаденото удостоверение е за професионален електронен подпис, поради което и електронният подпис на органа по приходите, подписал РА, не отговаря на нормативно установените изисквания за квалифициран електронен подпис. След като не са събрани доказателства, че положените от органите по приходите електронни подписи са квалифицирани, то по отношение на тях не е налице законовата фикция за саморъчен подпис. Следователно липсва надлежно образувано ревизионно производство, включително надлежно определен ръководител на ревизията, ревизиран период, ревизор и период на приключване на производството. Неподписаната ЗВР обуславя недопустимост на цялото ревизионно производство и нищожност на издадените ревизионен доклад и ревизионен акт.

Решението е правилно.

Съгласно тълкуването на разпоредби на Регламент № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, дадено с Решението от 20.10.2022 г. на СЕС по дело С-362/21, съдът е длъжен да провери дали са изпълнени всички предвидени в член 3, точка 12 кумулативни условия. Доколкото „квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, следва да бъдат доказани и трите елемента на определението. Съгласно чл. 26 от Регламент 910/2014 усъвършенстваният електронен подпис отговаря на следните изисквания:

a) свързан е по уникален начин с титуляря на подписа;

б) може да идентифицира титуляря на подписа;

в) създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол; и

г) свързан е с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях.

Легалното определение на „квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ е удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение I -

а) указание най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен подпис;

б) набор от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното удостоверение доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който набор включва най-малко държавата членка по установяване на доставчика и:

за юридическо лице: наименованието и, където е приложимо, регистрационния номер според официалните регистри,

за физическо лице: името на лицето;

в) най-малко името на титуляря или псевдоним; ако се използва псевдоним, той се посочва ясно;

г) данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис;

д) информация за началото и края на срока на валидност на удостоверението;

е) идентификационен код на удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги;

ж) усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на издаващия доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги;

з) място, където удостоверението, което поддържа усъвършенствания електронен подпис или усъвършенствания електронен печат, посочени в буква ж), е на разположение безплатно;

и) място на услугите, до което се отправят искания за проверка на валидността на квалифицираното удостоверение;

й) когато данните за създаване на електронен подпис, свързани с данните за валидиране на електронен подпис, се намират в устройство за създаване на квалифициран електронен подпис, това съответно се указва най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка.

„Удостоверение за електронен подпис“ е електронен атестат, който свързва данните за валидиране на електронен подпис с физическо лице и потвърждава най-малко името или псевдонима на това лице.

Легалното определение на „устройство за създаване на квалифициран електронен подпис“ е устройство за създаване на електронен подпис, което отговаря на изискванията, предвидени в приложение II -

1. Устройствата за създаване на квалифициран електронен подпис гарантират чрез подходящи технически и процедурни средства най-малко, че:

а) поверителността на данните за създаване на електронен подпис, използвани за създаването на електронния подпис, е разумно гарантирана;

б) данните за създаване на електронен подпис, използвани за създаването на електронния подпис, на практика се срещат само веднъж;

в) данните за създаване на електронен подпис, използвани за създаването на електронния подпис, са обезпечени в достатъчна степен и не могат да бъдат извлечени, а електронният подпис е надеждно защитен срещу подправяне чрез използване на наличната към момента технология;

г) данните за създаване на електронен подпис, използвани за създаването на електронния подпис, могат да бъдат надеждно защитени от законния титуляр на електронния подпис срещу използване от други лица.

2. Устройствата за създаване на квалифициран електронен подпис не изменят данните, които ще бъдат подписвани, и не препятстват представянето им на титуляря на електронния подпис преди подписване.

3. Генерирането или управлението на данни за създаване на електронен подпис от името на титуляря на електронния подпис може да се извърши единствено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги.

4. Без да се засяга точка 1, буква г), доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги, които управляват данни за създаване на електронен подпис от името на титуляря на електронния подпис, могат да дублират данните за създаване на електронен подпис единствено с цел съхраняване на резервно копие, ако са спазени следните изисквания:

а) сигурността на дублираните набори от данни е на равнището на сигурността на оригиналните набори от данни;

б) броят на дублираните набори от данни не превишава минимума, необходим за осигуряване на непрекъснатост на обслужването.

Спорни по делото са наличието на усъвършенстван електронен подпис, който се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.

Разпоредбата на чл. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е в противоречие с даденото в чл. 3, т. 9 от Регламент № 910/2014 легално определение на термина „титуляр на електронния подпис". Българският закон определя като автор на електронното изявление физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а като титуляр - лицето, от името на което е извършено електронното изявление, докато общностното право определя като титуляр физическото лице, което създава електронния подпис.

Доколкото липсва регламентация и защита на начина на регистриране и авторството на електронните адреси, то посочването на електронен адрес, съдържащ части от име не може да се счете за достоверна информация относно притежателя на този адрес. Следователно наличието на електронен адрес, съдържащ части от името на титуляря на електронния подпис не може да идентифицира титуляря. Обстоятелството, че сертификатът на електронния подпис съдържа номер, който е уникален, не може да обвърже подписа с физическото лице - негов притежател, тъй като този номер от една страна не е известен на трети лица, а от друга страна е изискване по Приложение едно, буква „е“ от Регламент № 910/ 2014г.

В разглеждания случай не са изпълнени изискванията на българското законодателство относно индивидуализиране на автора на електронния подпис – посочване на юридическото лице. В сертификатите и разпечатките от Публичния регистър на електронните подписи като титуляр /по смисъла на ЗЕДЕУУ/ на електронните подписи е посочено „ТД на НАП Варна“, каквото юридическо лице не съществува – арг. чл. 2, ал. 2 ЗНАП. ТД на НАП Варна е структурна единица на юридическото лице Национална агенция по приходите и не може да бъде нито страна по договори, нито титуляр на издадени електронни подписи с автори нейни служители.

При тези данни за неяснота относно юридическото лице, титуляр на електронния подпис, не е налице условието по Регламент 910/2014 за свързаност по уникален начин между електронния подпис и неговия титуляр и възможност този титуляр да бъде идентифициран.

Представените по делото удостоверения за електронни подписи не представляват „квалифицирано удостоверение за електронни подписи“ по смисъла на Регламент № 910/2014г., тъй като не е изпълнено условието то да съдържа данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис. Всички заключения на вещите лица, където този въпрос е бил предмет на проверката, са категорични – вписаният в сертификатите адрес не позволява да бъде извършена проверка. Действително, валидирането на електронния документ не е изискване за наличието на квалифициран електронен подпис, но като процес за проверка и потвърждаване на валидността на електронен подпис е обвързана именно с данните в сертификата, позволяващи извършването на същата. Още повече, че определението на „удостоверение за електронен подпис“ дадено в член 3, т. 14 на Регламент № 910/2014 е, че това е електронен атестат, който свързва данните за валидация на електронен подпис с физическо лице. Следователно именно данните за валидация предпоставят наличието на извършване на това действие и установяване по безспорен начин на физическото лице, титуляр на електронния подпис. При наличие на редовни данни в сертификата се извършва валидация на електронни документи, подписани с електронен подпис, който към момента на действията по проверката е с изтекла валидност. Въпреки това процесът позволява установяването на титуляря на подписа, вида на електронния подпис и неговия период на действие. След като и към настоящия момент не е възможна валидация на оспорените електронни документи на посочения в удостоверението електронен адрес на доставчика на удостоверителни услуги, съдът намира, че не е изпълнено условието на Приложение едно, буква „г“ от Регламент 910/2014.

Правното значение на валидацията на електронния подпис е дадено в чл. 32 от Регламент № 910/2014: в т. 1 е установена презумпция, че валидацията потвърждава наличието на квалифицирано удостоверение за електронен подпис, отговарящо на приложение едно към момента на подписването; квалифицираното удостоверение е издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и е било валидно към момента на подписването; данните за валидиране на подписа съответстват на данните, предоставени от доверяващата се страна; уникалният набор от данни, представляващи титуляря на електронния подпис в удостоверението, е надлежно предаден на доверяващата се страна; електронният подпис е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис; целостта на подписаните данни не е застрашена и изискванията по чл. 26 са били изпълнени към момента на подписването. Следователно с извършването на надлежна валидация на електронния подпис се установяват всички предпоставки на чл. 3, т. 12 от Регламент 910/2014 до доказване на противното. В разглеждания случай ЗВР №Р-03000317002619-020-001/26.04.2017 г., изменена със ЗИЗВР №Р-03000317002619-020-002/03.08.2017 г. не могат да се ползват от тази презумпция, тъй като не подлежат на успешно валидиране.

Липсата на положен подпис върху първата заповед за възлагане на ревизия, с която започва ревизионното производство - Заповед за възлагане на ревизия Р-03000317002619-020-001/26.04.2017 г., издадена от М. Т., обуславя извод за липса на редовно започнало ревизионно производство, липса на компетентност на органите, издали ревизионния доклад, тъй като не са надлежно определени ревизиращите органи по приходите и ръководител на ревизията, липса на надлежно определен предмет на ревизията и обхват на ревизията, липса на надлежно събрани доказателства, тъй като доказателствата са събирани от органи по приходите, които не са надлежно определени да извършват такива действия, липса на надлежно определени органи по приходите, които да издадат ревизионния акт, тъй като по силата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и нейния ръководител. При липса на издадена заповед за възлагане на ревизия поради неподписване на същата, то липсват както орган, възложил ревизията, така и ръководител на ревизията.

След като е обосновал извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника се следват разноски, каквито дружеството е направило за заплащане на възнаграждение на АД „Иванов и съдружници“ в размер на 16200 лв., което е под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ и възражението за прекомерността му е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №149/08.02.2021 г., постановено по адм. дело №1034/2019 г. на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Шадоу айдиъс“ ЕООД, [ЕИК], гр. Бургас, [жк], [адрес], сумата 16 200 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА