Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административноппроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 129, ал. 5 от ЗУО (ЗАКОН ЗЗД УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО). Образувано е по касационна жалба на [фирма] („АГ Е.”, Дружеството), против Решение № 138/16.07.2015 г., постановено по а. д. № 112/2015 г. по описа на Административен съд С. З (АССтЗ).
Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение на АССтЗ е отхвърлена като неоснователна жалбата на „АГ Е.” против Заповед № РД-08-38/12.03.2015 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, Стара З. (РИОСВСтЗ), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) за спиране на експлоатацията на инсталация за третиране на отпадъци „Инсталация за преработка на гумен гранулат”, находяща се в поземлен имот в землището на [населено място], общ. Стара З., експлоатирана от „АГ Е.”.
Недоволно, „АГ Е.” обжалва решението. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се обяви нищожността на оспорената от него заповед на директора на РИОСВСтЗ. Алтернативно поддържа становище за отмяна на същата заповед поради незаконосъобразността й.
Ответникът – директорът на РИОСВСтЗ, не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на П. отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССтЗ. Тя фактически не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата е правният извод на първоинстанционния съд за характера на използвания в спряната от експлоатация инсталация гумен гранулат като „отпадък” по смисъла на № 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО.
За да постанови решението си, АССтЗ не е възприел становището, изложено в първоначалната жалба на Дружеството, че преработвания гумен гранулат не представлява „отпадък” по смисъла на чл. 3, т. 1, респ. чл. 6 от Директива 2008/98/ЕО. Съдът предвид обстоятелството, че директивите като актове на общностното право нямат директно приложение е приел, че е необходимо те да бъдат инконпорирани във вътрешното право на съответната държава членка на ЕС, за да бъдат прилагани в същата. В България това е станало с § 2 от ДР на ЗУО. Аналогична на чл. 6 от Директива 2008/98/ЕО е нормата на чл. 5, ал. 1 ЗУО. В същото време, чл. 5, ал. 2 ЗУО въвежда изискването министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, да определи с мотивирано решение за всеки отделен случай дали определен отпадък престава да бъде смятан за такъв освен в случаите, когато с акт на Европейската комисия са определени задължителни критерии по ал. 1, включващи пределно допустими стойности за замърсителите и правила за отчитане на вредните въздействия на веществото или предмета за околната среда. Липсата на такъв мотивиран акт на министъра в писмена форма сочи, че гуменият гранулат не е загубил качеството си на „отпадък”. Последното е видно от водената кореспонденция между жалбоподателя и Министерството на околната среда и водите (МОСВ). В този смисъл представените сертификати за гранулата от Италия и заключението на експертите, назначени по делото, са само предпоставка за издаването на необходимия писмен акт от министъра, без те да могат да го заменят.
Настоящият състав на ВАС възприема изцяло така направения правен извод.
Безспорно установено по делото е, че в поземлен имот № 77476.507.62 в землището на [населено място], общ. Стара З., съществува инсталация за третиране на отпадъци, експлоатирана от „АГ Е.”. Същата действа на основа на издадени от директора на РИОСВСтЗ Решение № СЗ-103-ПР/28.09.2009 г. (л. 18, 107) с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда и оценка на съвместимост с предмета и целите на опазване в защитените зони и Решение № 13-ДО-317-00/04.03.2010 г. (л. 20, 132) с което за периода от 04.03.2010 до 04.03.2015 г. е разрешено на „АГ Е.” да извършва дейности по събиране, транспортиране, съхраняване до извършване на дейност по оползотворяване и оползотворяване на отпадъци на посочения обект за отпадъци: излезли от употреба гуми с код 16 01 03 и черни метали с код 16 01 17. Второто решение е допълнено относно видовете отпадъци, третирани от „АГ Е.” с Решение № 13-ДО-317-01/07.02.2011 г. (л. 25), с което са добавени и отпадъци, неупоменати другаде с код 07 02 99.
Видно от т. ІІ.2 на Решение № 13-ДО-317-00/04.03.2010 г. е, че излезлите от употреба гуми е следвало да се оползотворяват в две инсталации за пиролиза с капацитет: І-ва инсталация с 0,4 т/час и ІІ такава – с 2,5 т/час. П. инсталация е построена въз основа на Разрешение за строеж № РС-И 648/10.12.2009 г. (л. 128), издадено за построяване на инсталация за оползотворяване на стари автомобилни гуми и каучукови вулканизати, а втората – на Разрешение за строеж № 19-09-311/19.06.2013 г. (л. 130), издадено за построяване на инсталация за преработка на гумен гранулат. Трета инсталация на обекта няма построена. За издаването на второто разрешително за строеж, „АГ Е.” са представили копия от Решение № СЗ-103-ПР/28.09.2009 г. и Решение № 13-ДО-317-00/04.03.2010 г. Последното сочи, че работата на втората инсталация е неразривно свързана с издаденото разрешение за дейности, регулирани със ЗУО и при действие на времевото ограничение, заложено в решението от 04.03.2010 г. Настоящият състав на ВАС счита, че различното наименование на двете инсталации (съобразно издадените за построяването им разрешения за строеж), обстоятелството, че втората е все още в тестов режим на работа и използваният от нея „гумен гранулат” (за разлика от оползотворяваните стари автомобилни гуми и каучукови вулканизати с първата такава), не води до друга по характера си дейност, различна от разрешената с Решение № 13-ДО-317-00/04.03.2010 г.
Д. за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед е неотносим към настоящото касационно производство. Същият не е с характер на касационно основание за отмяна на обжалваното решение на АССтЗ, видно от текста на чл. 209 АПК, поради което не може да бъде разгледан от ВАС.
Неоснователни са доводите за необоснованост и на тази база – за постановяване на обжалваното решение на АССтЗ при допуснато нарушение на материалния закон.
Видно от цитираните норми на ЗУО, в него са транспонирани изискванията на Директива 2008/98/ЕО. Националното право обаче, чрез чл. 5, ал. 2 ЗУО въвежда още едно задължително изискване за да се признае на даден отпадък статут „край на отпадъка”. Това е мотивираното решение на министъра или оправомощено от него длъжностно лице, с което да се признае, че определен отпадък (в случая излезлите от употреба автомобилни гуми и/или каучукови вулканизати), е престанал да бъде такъв по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. Заключението на СХТЕ, факта на покупката на гумения гранулат от други фирми, преработката му в тежко гориво, карбон и въглеводороден синтетичен газ и изложените в първоначалната и касационна жалби доводи за наличието на условията на чл. 5, ал. 1, т. 1- 4 ЗУО са сериозно основание за започване на процедура пред министъра на околната среда и водите за получаване на описаното мотивирано решение. Без него обаче и при наличието на проследената връзка между издадените от РИОСВ решения № СЗ-103-ПР/28.09.2009 г. и № 13-ДО-317-00/04.03.2010 г. и действащата втора инсталация за пиролиза с капацитет 2,5 т./час, съдът не притежава компетентност да обяви гумения гранулат, използван от „АГ Е.” за продукт със статут „край на отпадъка”. До постановяването на необходимия административен акт, втората инсталация за пиролиза с капацитет 2,5 т./час се явява съоръжение за оползотворяване на отпадъци по смисъла на ЗУО. За същата важи разрешението за действие, издадено с с Решение № 13-ДО-317-00/04.03.2010 г. на директора на РИОСВСтЗ, вкл. в частта му за периода на разрешена дейност на Дружеството и нейния краен срок.
Предвид изложените правни изводи, касационната жалба се явява неоснователна. Данните сочат, че и инсталацията за пиролиза с капацитет 2,5 т./час (т. е. втората такава), е инсталация за оползотворяване на отпадъци, без оглед характера на суровината, която използва. Т.е. положението й следва да се урежда в съответствие с нормите на ЗУО. По изложените съображения и предвид чл. 126 във вр. с чл. 128, т. 3 и чл. 129, ал. 1 ЗУО, директорът на съответното РИОСВ е компетентен орган да наложи ПАМ в случаите, когато се налага предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон и Регламент (ЕО) № 1013/2006, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Т.е. издателят на оспорената заповед притежава необходимата материална компетентност да издава актове от този вид, поради което заповедта не е нищожна.
Заповедта не е и незаконосъобразна по изложените по-горе съображения. За касатора съществува друг ред – чрез отправяне на искане до министъра на околната среда и водите за издаване на мотивирано решение за признаване статут на „край на отпадъка” на гумения гранулат, използван за пиролизата във втората инсталация, чрез който да защити интересите си.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и издадено при спазване на материалния закон.
По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение на АССтЗ, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховнят административен съд, състав на П. отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 138/16.07.2015 г., постановено по а. д. № 112/2015 г. по описа на Административен съд С. З. Решението е окончателно. Особено мнение: