Член 6

Статус за край на отпадъка

1. Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че отпадъците, които са подложени на рециклиране или на друга дейност по оползотворяване, престават да се считат за отпадъци, ако отговарят на следните условия:

а) веществото или предметът трябва да се използва за специфични цели;

б) за това вещество или предмет съществува пазар или търсене;

в) веществото или предметът отговарят на техническите изисквания за специфичните цели, и са в съответствие със съществуващите закони и стандарти, приложими към продуктите; и

г) употребата на веществото или предмета няма да доведе до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.

2. Комисията следи изготвянето на националните критерии за отпадъци, които са престанали да бъдат такива в държавите членки и прави оценка на необходимостта от разработване на общоевропейски критерии на Съюза на тази основа. За тази цел и когато е уместно, Комисията приема актове за изпълнение, за да определя подробни критерии относно единното прилагане на условията по параграф 1 по отношение на някои видове отпадъци.

Тези подробни критерии гарантират високо ниво на защита на околната среда и човешкото здраве и улесняват разумното и рационално използване на природните ресурси. Те включват:

а)допустими отпадъци, използвани като суровини за дейностите по оползотворяване;

б)разрешени процеси и техники на обработка;

в)критерии за качество на престаналите да бъдат отпадъци материали, получени от дейности по оползотворяване, в съответствие с приложимите стандарти за продуктите, включително пределно допустими стойности за замърсителите, когато това е необходимо;

г)изисквания по отношение на системите за управление за доказване на съответствие с критериите за край на отпадъка, включително за контрола на качеството, самонаблюдението и акредитацията, когато е уместно; и

д)изискване за декларация за съответствие.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.

При приемането на тези актове за изпълнение Комисията взема предвид относимите критерии, установени от държавите членки в съответствие с параграф 3, и се базира на най-строгите и екологосъобразни критерии.

3. Когато не са определени критерии на равнището на Съюза съгласно параграф 2, държавите членки могат да установят подробни критерии за прилагането на условията, предвидени в параграф 1, по отношение на някои видове отпадъци. Тези подробни критерии вземат предвид евентуалните вредни въздействия върху околната среда и човешкото здраве, произтичащи от веществото или предмета, и отговарят на изискванията, установени в параграф 2, букви а) – д).

Държавите членки нотифицират Комисията за тези критерии, приети по силата на Директива (ЕС) 2015/1535, когато това се изисква от разпоредбите на посочената директива.

4. Когато на равнището на Съюза или на национално равнище не са определени критерии по параграф 2 или 3 съответно, дадена държава членка може да взема решение за всеки конкретен случай или да предприема подходящи мерки за проверка дали определени отпадъци са престанали да се считат за отпадъци въз основа на условията, предвидени в параграф 1 и, когато е необходимо, да отчита изискванията, установени в параграф 2, букви а) – д) и да взема под внимание пределно допустимите стойности за замърсителите и вероятните вредни въздействия върху околната среда и човешкото здраве. Не се изисква такива решения за всеки конкретен случай да се нотифицират на Комисията в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535.

Държавите членки могат да публикуват по електронен път информацията за решенията за всеки конкретен случай, както и за резултатите от проверката на компетентните органи.

5. Всяко физическо или юридическо лице, което:

а) употребява за пръв път материал, който е престанал да бъде отпадък и не е бил пуснат на пазара; или

б) пуска материал на пазара за пръв път, след като той е престанал да бъде отпадък,

гарантира, че материалът отговаря на съответните изисквания съгласно приложимото законодателство относно химичните вещества и продукти. Условията по параграф 1 трябва да бъдат изпълнени, преди законодателството относно химичните вещества и продукти да е станало приложимо по отношение на материала, който е престанал да бъде отпадък.